Joni (veganfitness.net)

Интервю с Джони, веган стрейт едж силов атлет от Финландия, който в момента живее в Англия и е създател на Финландското веган общество и форума за веган атлети www.veganfitness.net. Интервюто е взето от Томор от колектива Temperance Tantrum.

Здравей, JP, първо би ли казал от колко време си веган и как научи за веганизма?

Здрасти, братле, веган съм от 18-20 години. Исках да стана вегетарианец, но това беше толкова непопулярно във Финландия тогава. Знаех един пич, който беше, но след това стана веган, той ме критикува доста за това, че исках да стана вегетарианец. Каза ми, че, ако искам да застана против жестокостите към животни, е по-логично да спра млечните продукти и яйцата, тъй като те се добиват по по-жесток начин. Не намерих никакви слаби аргументи в неговата позиция, така че станах веган след като три седмици бях вегетарианец.

Ние дори нямахме дума за веган във Финландия и цялата тази концепция беше напълно непозната. Може би имаше няколко вегани във Финландия тогава, някои от тях бяха от някаква смахната суровоядска секта и един или двама индивида, които бяха мотивирани от правата на животните. Когато започнахме Финландското веган общество (vegaaniliito.fi), бяхме само аз и моя приятел Сами, които бяхме вегани, всички останали бяха вегетарианци, които подкрепят идеята по някакъв начин.

Сега, по-малко от две десетилетия по-късно, веганството е нещо популярно във Финландия, веган обществото има почти 1000 члена, веган храна се сервира в училища, детски градини, болници, а думата е широко-използвана. Прогресът е феноменален – до голяма степен благодарение на влияние от Великобритания.

Същото искам да те питам и за стрейт едж, знам, че си стрейт едж от известно време, но кога за първи път чу за това и защо реши да станеш стрейт едж?

Спрях да пия след като осъзнах, че вървях по стъпките на алкохолизма на баща ми.

Стрейт едж дойде за мен по-късно и като фантастичен начин за непосредствена подкрепа на моите приятели, тъй като повечето от тях все още пият, но подкрепят моя избор.

Всъщност се наричах стрейт едж още докато ядях месо. Докато пътувах из Европа се срещнах с тези стрейт-еджъри от Германия, от хардкор бандата Peace of Mind, техният китарист ми каза, че не може да си стрейт едж и да ядеш месо, давайки ми сериозни аргументи на развален английски – това беше първия път в живота ми, когато бях критикуван за това, че ям месо и бях шокиран. Година по-късно вече бях веган – иска ми се да има начин да отправя благодарности към тези момчета, откакто те изиграха своята малка роля да ме накарат да се замисля! Това още веднъж доказа, че има смисъл в това да коментираш тези неща с хората, които срещаш ежеденевно.

Били ли са веган и стрейт едж винаги свързани за теб?

Да, но само в една посока. Не виждам почти никакъв смисъл в стрейт едж, ако не включва веганизма, не е нещо голямо, просто личен избор с много малко някакви по-сериозни импликации, без значение колко много преувеличаваме неговата важност, опитвайки се да го облечем като някакъв политически избор.

Това да си веган и стрейт едж има ли ефект върху тренировките ти като силов атлет?

Започнах да тренирам силови спортове едва след като вече бях веган от 10 години, така че не познавам други начини на тренировка. Това не ме притеснява – може би понякога е малко по-трудно, но мога да го понеса, това е нещо, което веганите се налага да правят във всички аспекти на живот, като пионери.

Ако нещо, поне се опитвам да използвам това за допълнителна мотивация, ако изобщо се нуждая от такава, да се надъхам, когато трябва да вдигам големи тежести. В силовите спортове резултатите говорят сами за себе си и докато работя усилено в постигането им, хората уважават това, с месо или без. Миналата година беше успешна за мен, спечелих едно състезание и се класирах във финалите на „Най-силният мъж на Англия“ в категория до 105 кг. На финалите имаше и един вегетарианец, но вегетарианците всъщност не помагат в разбиването на митовете за животинските протеини, тъй като повечето хора смятат, често с основание, че те просто ядат повече млечни продукти и яйца.

Тук идва и ролята на общности като veganfitness.net, където мога да поддържам връзка с веган атлети от целия свят и можем да се подкрепяме взаимно чрез форума.

Има случаи, когато силови атлети са спирали да ядат месо, един стана веган, няколко вегетарианци, други са намалили консумацията на месо, след като са чули моите аргументи. Стереотипът за силовите атлети е, че са игнорантни и твърдоглави по отношение на месото – може би много са такива, но има обикновени хора със състрадание и желание да не причиняват вреда!

Лол, това е чудесно, че някои други състезатели наистина са видяли какво правиш и са променили своята диета, има ли други силови състезатели, които са били шокирани от твоя начин на живот?

Да, някои се шокират, но е широкоизвестно, че аз съм веган. Не си мълча много за това. 🙂

Определено има мит за силовите атлети/щангистите, че се нуждаят от животински протеини, знам някои вегански протеинови добавки, използваш ли такива, когато тренираш?

Протеиновият мит е много дразнещ, той е и една от причините вегетарианците да пречат за постигането на културна промяна, че в действителност не се нуждаем от животински белтъчини. Аз лично приемам само по един протеинов шейк на ден след закуска, използвам соево мляко, протеин на прах от грах (може да се използва и от спирулина, ориз или др.), счукано ленено семе и някакви плодчета, за да си направя „вкусно“ смути.

Помня как съм те виждал да тренираш много и след това си ми показвал колко много ядеш, хаха. Така че, кажи какво обикновено ядеш в нормален ден, когато тренираш?

Когато тренировката е интензивна, аз примемам около 4000-5000 калории на ден – грубо сметнато, тъй като не обръщам особено внимание колко точно. Диетата ми е била анализирана от хора, които изучават диетология и медицина и всичко е било винаги много добре.

Обикновено започвам деня с купичка мюсли или тост, или 6-8 уийтабикс или овесени ядки, всички със соево (или друго растително/ядково) мляко. След това пия протеиновото смути, което описах по-горе. Когато съм на работа и стане към 11, хапвам торбичка с ядки и шоколадово соево мляко, или веганско протеиново блокче за културисти. За обяд хапвам ориз подправен с къри, фалафел и ориз, нещо макаронено (паста, спагети…) или нещо подобно. Хапвам и някаква лека закуска след като свърша работа и преди да тръгна за тренировка с салона. По време на тренировка пия напитки за спортисти, шоколадово соево мляко и протеинови блокчета, ядки или нещо друго лесно ядене веднага след тренировка. Вечерята винаги включва нещо с „месо“ е нея, дали ще е сейтан/“пилешки“ хапки на Frys, бургери, веган наденица или нещо подобно, или различни видове тофу (пушеното тофу ми е любимо) със зеленчуци, картофи или ориз. Може да хапна нещо леко и след вечеря, ако сметна за добре.

Всъщност рядко се чувствам гладен и гледам да ям по на често. Затова и порциите обикновено не са големи.

Advertisements

Един коментар

  1. Браво, па аз карам колело :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: