7 Generations

Posted on април 2, 2010 by straightfromtheinside

Интервю с Крис от 7 Generations, взето през 2007 г. за хардкор зин от Аризона, САЩ.

Първо и най-важно (и за да изведем на преден план най-стандартния и клиширан въпрос), какво е твоето име и какви са твоите задължения в групата?

Моето име е Крис Раус и аз съм певецът (или този без талант) в 7 Generations.

От колко време 7 Generations съществува като група? Какво предстои да видим от групата?

7 Generations започна в началото на 2003, когато Sentient (веган банда, в която аз и Джон Джонсън бяхме преди това) се разпадна. Джон и аз искахме да продължим да правим музика заедно (времето се мени толкова бързо, нали?), затова решихме да започнем веган стрейтедж група, която да заеме по-радикален и агитаторски подход към веганството, стрейт-еджа и различни политически гледни точки, които членовете на Sentient подкрепяха.

Какво беше първото нещо, което те привлече в пънка или хардкора?

Пънкът се появи в много ранна възраст в живота ми. Аз карах скейтборд с по-голямо от мен момче в моя квартал. Един ден, когато бях в 4-ти клас, той ми даде касетка с няколко записани групи, които може да ми харесат. Аз се прибрах вкъщи и я изслушах поне два пъти поред. Бандата, която най-много ми допадна беше Operation Ivy, които и до днес си остават любимата ми група. Първото нещо, което ме впечатли в тази музика беше, че тя е просто енергична и страхотна за каране на скейт на нейния фон, нищо по-специално в края на краищата, аз съм бил само на 9 или 10. Поне ако не друго, мога да кажа, че Operation Ivy ме вкараха в пътя на този начин на живот и различните перспективи, които имам сега повече от всичко, по-различни от тези, които ми даваха моите родители.

Когато бях на дванайсет (1995) бях въведен в хардкора от няколко приятели в гимназията. Аз бях, а те не, изпреварили времето си, поне не и там където живеехме в този период. Гимназията ми изглеждаше пълна с хлапета, които бяха запалени по пънка и хардкора. Познавах шестокласници, които бяха вече се отказали от стрейт-еджа. Моите приятели ме запалиха по хардкора, защото се наричах стрейт едж, а те намираха за странно да бъда стрейт едж и да слушам само пънк, без да съм запален и по новия хардкор. Научих за стрейт едж чрез Minor Threat (чиято касетка ми даде друго хлапе, с което карах скейт) и цялата концепция пасна много добре на начина на живот, който вече чувствах и водех. Винаги през живота си съм стоял далеч от алкохола и наркотиците, защото различни членове на моето семейство са се борили с пристрастяването и лесно можех да видя, че това е нещо, което не може да направи живота на който и да е с нищо по-добър. Тогава се наричах стрейт едж, но нямах изобщо идея, че съществува цяла субкултура от стрейт едж хора. Мой приятел от часовете по природознание ми препоръча няколко групи, които ще дойдат да свирят в нашия край скоро. Отидох до музикалния магазин на няколко мили от вкъщи и си купих по два албума на две от групите, които ми препоръча момчето (по това време вече беше минала нова година и това се случи през 1996). Все още си помня какво точно си купих: Unashamed – „Reflection“ и Strife – „One Truth“. Скоро след това отидох да гледам на живо Unashamed, така започна моя живот с хардкора.

Имаше ли някои определени групи, които наистина бяха важни, за да стане това?

Ами да, както споменах по-рано, Operation Ivy беше началото за мен, а Minor Threat не останаха по-назад. Що се отнася до пънка, това бяха двете групи, които най-много ми повлияха в моите най-млади години (освен това, тогава бях доста зарибен и по Green Day и Rancid, но те нямаха същото значение за мен като другите две). Хардкорът започна с Unashamed (които мислех, че са най-яката групата изобщо) и Strife (през първата ми година в гимназията вече имах 8 фланелки на Strife, лудница), но аз бях манияк още от началото. Тогава имах наличните средства да си позволя да си купувам ново CD всяка седмица, което беше и единственото нещо, за което си харчех парите, а родителите ми също ми позволяваха да си купувам албуми на групи. Първият пакет с хардкор/пънк неща, който получих по пощата дойде през юни, когато бях в 7-ми клас и съдържаше едноименния 7-инч на Deadwait, „Bleeding Through“ 7-инч на Eyelid, „Lookinglasself“ CD на Snapcase и Raid – „Hands Off The Animals“ на касетка. Всички тези неща бяха много важни за мен в онези дни и продължавам да ги слушам доста често и сега (може би с изключение на Raid).

Какво значи за теб пънкът?

Най-простият начин да изразя своите чувства към пънка би бил да кажа, че чувствам пънка като витална форма на себеизразяване, особено за младите, които са разочаровани и ядосани от авторитетите над тях. Ако трябва да се опитам да изразя мнение какво мисля мисля, че трябва да бъде пънка, в идеалната ситуация, то ще бъде това, което казах по-горе. На лично ниво бих казал, че пънка е ъндърграунд и независима форма на музикално изразяване за гневни индивиди, които поддържат константно критично отношение към традициите и институциите на масовото общество. Не смятам, че всяка група трябва да бъде 100% политична през 100% от времето. Наясно съм и мога да разбера смисъла от групите, които изразяват стриктно емоционални теми в творчеството си. Също не съм на мнение, че всяка банда трябва да бъде агресивна и ядосана. Някои групи са нужни, за да изразяват весели неща и чувства или вероятно като носители на надежда, към която да се стремим, когато не се чувстваме толкова щастливи. Аз, обаче, смятам, че като цяло пънк-рока трябва да бъде преди всичко контра-култура. Според мен, ако пънкът престане да плаши представителите на мейнстрийм начина на мислене, значи диша последните си глътки въздух. Аз не приемам по никакъв начин групи, които изразяват патриархални гледни точки или расистки възгледи като част от пънк-рока. Смятам, че най-малкото всички можем да сме поне до толкова интелигентни и състрадателни, че да разпознаваме половата дискриминация и расовите предразсъдъци като неприемливи.

Какво те накара да станеш веган?

Веганството дойде при мен чрез тийнейджърската мода в средата на 90-те, която тръгна от Earth Crisis. Със сигурност това не изглежда много дълбокомислено или впечатляващо, но това е самата истина. Аз бях приобщен към идеята на вегетарианството в шести клас, но не разбирах изцяло природата на този въпрос. Когато бях на 13 години си купих първия албум на Earth Crisis (All Out War) и започнах да проявявам силен интерес защо тази група застава толкова силно зад идеята за веганството, която преди това разбирах като някакъв вид източна религиозна концепция. Започнах сам да си правя изводите по този въпрос и да чета за условията, в които се държат животните в промишлените ферми. След като фактите бяха преди лицето ми, вече не можех да бъда доброволен участник, дори по непряк начин, в убийството на животни. Приех веганския начин на живот, защото тогава ми изглеждаше, както продължава и сега, че това е много реална и важна позиция, в това число и символична и морална, против неоправданото потисничество. Винаги от този момент започнах да гледам на екоцентризма и освобождението на животните като едни от най-важните каузи, за които да се боря и подкрепям. От всичките ужасии и непростими зверства, които се случват по света, унищожението на природата и необузданата бруталност срещу животинските популации са най-безсмислените и нетърпимите. Милиарди животни биват вземани в плен всяка година, насилвани, изнасилвани и използвани, докато не срещнат своята кървава смърт. Това не са безчувствени и безсъзнателни парчета плът, това са индивиди с широк набор от емоции и експресии, със способността да формират връзки помежду си и напълно съзнателни за насилието срещу тях, бъдейки систематично изколвани заради ненужна диета и начин на живот. Заграбването и унищожението на дивата природа от индустриалната цивилизация е невъобразимо и има кошмарни последици. Ние живеем в ерата на най-масовото унищожение и заграбване на ресурси, което света някога е виждал. Заплашени от изчезване в следващите 40 години са от около една трета до половината от всички видове. 130 вида изчезват всеки ден. 140 акра гори са изсечени и изгорени всеки час. Пренаселването на цивилизованото човечество е достигнало епични пропорции и продължава да расте с нестабилни стойности и все по-голяма честота. Океаните биват отровени и разграбвани до унищожителни и катастрофални стойности, които скоро могат да доведат до непреодолим и продължителен с векове дисбаланс в екосистемата на световния океан. Няма по-наложителна кауза от защитата на екосистемите.

7 Generations – „No Other Way“

The dawn of the apocalypse is upon us. To save our dying world, we have one last chance. Abandon this society and its mindless consumption. Set to fire everything that kills our mother earth. Force open the eyes of the blind. Make them see our hideous crimes. Make them see a change must be made. Make them see there is no other way. VEGAN REVOLUTION.

Вярно ли е, че членове на групата/приятели са били тормозени от ФБР? Каква е историята зад тези слухове?

Преди години със 7 Generations бяхме силно въвлечени в кампанията по събиране на средства за правната защита на Питър Янг, така нареченият „еко-терорист“, който беше обвинен в освобождаването на норки от множество развъдни ферми в Щатите. Някъде в края на лятото на 2005 агенти на ФБР влязоха в дома ми и в работата ми, за да разследват и да ме разпитват относно движението за освобождение на животните. По време на това разследване те ме информираха, че федерални агенти са присъствали и са вземали сведения за противозаконна дейност на концерти на 7 Generations. Скоро след като нашият барабанист Тим беше посетен от федералните те продължиха с претърсване на неговата къща (и въпреки уверенията им, че имат подписана заповед за обиск, такава така и не беше показана). Нашият басист и един от нашите китаристи по това време също съобщиха за странни инциденти в техните домове, но без срещи лице в лице с федералните. Подозренията им бяха, че някой ги подслушва и наблюдава или са станали жертва на тайни обиски на къщите им, но често казано, аз смятам това за скекулация. Не бих бил изненадан ако се окаже истина, но не мога да потвърдя дали има истина в тези подозрения. От тогава насам много приятели на 7 Generations и хора, които идват на нашите концерти са били разпитвани и фотографирани от ченгетата. Ако не се лъжа собственикът на първия лейбъл, който ни издаваше (Straight On Records) също имаше срещи с ченгетата, въпреки че може и да става дума за неговия съквартирант. Тим, Адриан и аз постоянно сме тормозени от няколко местни ченгета, които някак си ни знаят по име. Наистина е неприятно.

7 Generations – Character Witness

Your guns, your uniforms, your badges, in my eyes they brand you a fascist. For everything you’ve ever done I hope one day the tables are turned on you, fuck you, every last one of you. This unchecked and this ignored violence, this unending belligerent corruption is the calling card of all your kind. There’s no redemption for you in my mind. For everyone that you have abused, for everyone that you have dehumynized I“ll curse your name until the day I die and I promise, I fucking promise one day your end will come. We will rise up to tear you down.

Можеш ли да разясниш защо прекратихте отношенията си с New Eden?

Ще се опитам да го обобщя максимално кратко. Ерик (Erik Vanguard) от New Eden Records беше обвинен в сексуално насилие и склоняване на няколко жени и момичета в последните години, една от които е била с десет години по-млада от Ерик (т.е. малолетна). Винаги тук-там е имало подхвърляния, че Ерик е сексуален хищник в един или друг смисъл, но никога не си бях представял до колко са били истинни тези обвинения. В крайна сметка, някои от неговите жертви/оцелели от неговото поведение се оказаха хора от нашия кръг на доверие. Тези индивиди дойдоха при нас и ни казаха, че Ерик ги е склонявал и притискал към извършване на сексуални актове с него, без тяхно желание и е прибягвал до заплахи срещу тях, че ако се опитат да направят нещо срещу него в бъдеще ще стане лошо за тях (той безсрамно е използвал своята позиция в хардкор/пънк сцената като авторитет). Няма да споменавам конкретни детайли, но обвиненията са доста тежки, думата изнасилване не трябва да бъде използвана като подходяща в случая, но някой го разглеждат и по този начин. Разказите на различните разкази на индивидите, въвлечени в историята са напълно идентични с нещата, които са ми казвали други индивиди сред най-близките на Ерик в миналото, затова наистина имаме силна позиция по случая. Имаше признаци за подобно поведение, които трябваше да забележа по-рано, но откровено бях заслепен от дълбокото ми уважение към Ерик и дълбокото приятелство, което имахме преди това, така че щом той веднъж се беше заклел, че тези обвинения не са истина, аз му повярвах и му вярвах до конкретия инцидент, чрез който истината излезе наяве. Сега аз вярвам, че и предишните разкази и обвинения са били истинни, защото те следват същата логика, въпреки че са били разказни от различни хора, в различно време и на различно място. Познавам поне пет човека, които са били приятели с Ерик, една от тях е имала връзка с Ерик по време на конкретния период, тя казва, че Ерик ѝ е признал всичко в интимна обстановка, но отрича истината по всички тези твърдения публично. Той дори създаде конспиративни теории как толкова много хора умишлено се опитват да го “унищожат”. Заради обвиненията от страна на жертвите/оцелелите, които дойдоха при нас, ние категорично скъсахме всякакви отношения с Ерик. Без значение дали се е разкрила цялата истина и дали ще излезат нови неща по случая в публичен консенсус, ние от 7 Generations напълно вярваме на жертвите/оцелелите и призоваваме хората да прекратят всякакви контакти с Ерик и да не му оказват никаква подкрепа, докато не потърси професионална помощ за своя проблем.

7 Generations – Vanguard (написана специално срещу Ерик)

By what right do you scar so many with your vile touch
Feeding a heart so loveless with a loveless act
Lying with the tongue of a serpent through poison fangs
From behind a smiling mask that hides the cold face of a predator

And by what right do you force your will on another’s life
Slaking vampiric thirst with another’s dream
Damning one who should be free to live in chains
Finding twisted pleasure in causing pain like a true demon

It is not your right to deceive and abuse women
It is not your right to control an individual
It is not your right to treat a human being as an object to satisfy your selfish lust

This is not your right

Налагало ли ви се е някога да се справяте с недоволство на вашите концерти заради това, че сте толкова крайни в изказванията и идеалите си, идващи от фенове от „другата страна“ на хардкора?

Да, имали сме. Реакциите са различни, някои вербални и непреки, други преки и свързани с насилие. Но това не е проблем за нас. По-точно искам да кажа, че бях разочарован през 2005, когато бяхме в зенита на нашата популярност. Излагахме идеи и мнения много публично, но определен брой от хора, които идваха на нашите концерти активно и публично се противопоставяха на нашите гледни точки, не по интелигентен и уважителен начин, а по доста грубиянски и необразован начин. Аз бях силно разочарован от идеята, че някой в сцената може да се отнася по такъв груб начин срещу идеи в защита на бедните, или жените, или хомосексуалните, и в същото време да харесва 7 Generations музикално. Повратната точка беше едно шоу в църква, на което свирихме. След като гласно заклеймихме християнството и консервативните политики на този концерт, много хора започнаха да изразяват омраза към нас и подкрепата ни сред мнозинството от хардкор хлапета спадна драстично. Все още получаваме много по-голяма подкрепа, отколкото някога сме си и представяли, но сега тя идва повече от хора, които имат същите идеи и са част от нашето движение, или по-важното, от индивиди, които са отворени към нови идеологически обмени. Никога не съм искал 7 Generations да бъде банда, която да е изолирана само в малкия кръг на активистката хардкор сцена и да остава извън по-голямата и неактивистка хардкор сцена, нашата цел е да насочим хората и да ги накараме да си задават определен тип въпроси, които не са обмисляли по подобен начин преди това, аз също не искам хората да игнорират нашите идеи и да се интересуват само от нашата музика, която да им харесва като такава. Трудностите на 7 Generations са свързани с опитите да намерим този баланс, как да адресираме тези непопулярни идеи от нашата гледна точка, без да срещнем неразбиране и пасивност. По-нататък, въпреки че подкрепям открит и интелигентен обмен на идеи, ако ситуацията до момент, когато не може да бъде постигнат никакъв диалог, аз имам склонност към иконоборство.

Очевидно е, че вие сте много страстни защитници на веганството, че го чувствате като силно необходим и важен начин на живот… моят въпрос е как лично мислиш, че веганизма може да бъде разпространен сред масите от хора, които не могат да бъдат информирани за него по същия начин, както това може да стане до тези, замесени в пънк и хардкор сцената?

Това е много добър въпрос. Според мен е много важно да осъзнаем, че възможността радикалния веганизъм да бъде приет и разбран е задача извън индивидуалните възможности на веганите, но пък общественото ограмотяване и участие в акции за освобождение на животните, или най-малкото за правата на животните, е изключително важно. Аз изобщо не съм съгласен с повечето ми радикални веган приятели, когато става въпрос за организации като PETA, които повечето радикални вегани напълно отхвърлят. Според мен големи обществени кампании за правата на животните са много стойностно нещо и според мен PETA, въпреки, че често правят ОГРОМНИ тъпотии, е много важна организация в това отношение. Разбира се ограмотяването, зеления консумеризъм и мейнстрийм подходите в никакъв случай не могат да решат проблема с убийството на животни, но колкото по-близо обществото като цяло се приближава към едно по-съзнателно отношение към животите на животните, толкова по-ефективни и важни могат да станат тактиките за освобождение на животни. Например, ако SHAC 7 имаха по-стабилна подкрепа и финансова помощ за техните съдебни процеси, ако нашето общество беше по-отворено към правата на животните, както е по отношение на някои други сравнително непопулярни движения. Така че, грубо казано, аз смятам, че целта да създадем масово осъзнаване на убийството на животни е крайно наложителна, но истинската промяна, ако въобще е възможна, не може да бъде постигната по законен начин.

Според мен най-важният елемент от борбата за освобождението на животните е прякото действие. Освобождението на животни винаги ще бъде по-важно от някой билборд или получаване на вербална подкрепа от някой политически коментатор по радиото. Движението за освобождение на животните се нуждае от динамика и добра подкрепа. Необходимо е участие на всички възможни нива. Всеки човек, който може да осигури обществена подкрепа е важен, както е важен и всеки човек с куража да се намерси пряко като наруши закона в името на свободата на животните. Тези, които попадат в първата категория трябва да образоват себе си, колкото се може повече от богатството на информация относно индустрията за избиване на животни, за могат да се аргументират добре и бранят каузата. Но те трябва да се запознаят и с всеки един от аргументите против освобождението на животните, за да може тези форми на пропаганда да бъдат ефективно неутрализирани. Тези, които попадат във втората категория трябва да се образоват как да се защитят в съдебните производства, които могат да бъдат повдигнати ако бъдат заловени, КАК ДА НЕ БЪДАТ ЗАЛОВЕНИ и какви са най-ефективните форми на действие.

Любим албум на The Smiths за всички времена?

Любимият ми албум на Smiths се мени според настроението, но бих казал, че най-често това е „Strangeways, Here We Come“. Любимият ми сингъл на Smiths е “The Boy With The Thorn In His Side”, но това не е заради самия сингъл, а по-скоро заради „B-sides“ от него, която е брилянтна. Ако говорим за любимите ми неща на Morrissey (защото аз предпочитам соло-Мориси пред The Smiths), то тогава любимият ми албум е „Vauxhall & I“, а любим сингъл ми е “Roy’s Keen”, но отново, той е по-скоро заради „B-sides“ в него, а не заради самия сингъл. Любимата ми песен на Смитс е “Asleep”, а любимата ми песен на Мориси до сега е “Speedway”. Най-великата песен, писана някога за освобождението на животните винаги ще си остане „Meat Is Murder“. Тази песен е перфектна. Благодаря ви, че ми задавате този въпрос.

Любим хардкор албум за 2007?

Въпреки разпространения от много хора в сцената цинизъм и общата липса на добри послания сред повечето хардкор банди напоследък, аз все още смятам, че все още продължават да излизат брилянтни хардкор издания. Албумът “Graven Images” на Die Young е фантастичен. Architect издадоха абсолютно зашеметителен албум тази година, той се нарича “All Is Not Lost” (което е изненадващо позитивно име за албум на банда с участието на Кийт Алън, чийто групи винаги са страхотни). Неиздаваните песни на The Mistake, които се появиха в интернет са чудесни. Risen от Индиана издадоха ново демо, което определено е едно от най-добрите неща, които съм слушал тази година. Life Tyrant също издадоха много добро демо. Red Son издадоха много добър 7-инч. Run With The Hunted издадоха EP, което е толкова добро, че започвам да се притеснявам, че свиря в банда. Егати, не знам, има толкова много страхотни неща, със сигурност ще забравя поне десетина неща, които са ми харесали тази година. Има толкова много групи сега, ако някой иска да потърси. Всички споменати по-рано групи, също невероятни групи са Requiem, Attrition, Verse, GIANT, Dangers, George Moshington, Light Yourself On Fire, Graf Orlock, Reflect, Kingdom, This Time Tomorrow, One Choice, Gather (R.I.P.), Eye of Judgment, мога да изброявам още и още. Мога да ви кажа още много, а през 2008 излиза 7” на Restrained и албум от Time For Change, които ще бъдат невероятни. Ако някога излезе албумът на Between Earth And Sky, то това ще бъде най-доброто нещо, което някой някога е чувал от… не знам, може би изобщо някога.

Благодаря ти за отнетото време да отговориш на всички въпроси! Всички сме много щастливи да включим това интервю в нашия зин. Някакви заключителни думи, които би желал да кажеш за тези, които четат това интервю?

Сигурен съм, че вече съм отегчил всички страшно много, затова ще приключа до тук.

Много благодаря за интервюто. GO VEGAN.