Bold Native

Bold Native вече може да се изтегли от Замунда с български субтитри – http://zamunda.net/details.php?id=274185

По-надолу можете да прочетете интервюто, което направихме с режисьора Денис Х. Хенъли във втория брой на Tigersuit Zine.

“Какво е свободата? Раждаме ли се свободни или това е нещо, което трябва да си извоюваме? А ако отречеш свобода на плахите, на онези, които нямат глас, самият ти би ли могъл да бъдеш свободен? Или пък си зад решетките на собствената си липса на състрадание? Казвам се Чарли Крейнхил. Ще научите за мен от вестниците, ще видите мои снимки, придружени от думата „терорист” след името ми. Казват, че свободата си има цена. Адски са прави. Прекарваме животите си в отрицание. Не и аз, не е това моята борба, не е мой проблем, не и тази вечер. Каква е разликата между вас и мен? Преди няколко години се превърнах в някой, който каза „да”. Аз. Моята битка. Моят проблем. Тази вечер.” – Чарли Крейнхил, “Bold Native” (2010)

Здравей, Денис. Представи се, като за начало. Кой си ти, с какво се занимаваш и какво стои зад “Open Road Films”?

Здравейте! Аз съм Денис Хенъли, един от партньорите в “Open Road Films”.

“Open Road Films” е колектив от филмови режисьори и сценаристи, които работят заедно с идеята да създават независими документални и игрални филми. Нашите проекти включват “Бий камбаните” (Rock The Bells) – www.rockthebellsmovie.com, “Болд Нейтив” (Bold Native), www.boldnative.com, както и www.sporkonline.com.

Познавам много вегани и вегетарианци, които ми обясняват как документалния филм “Земляни” (Earthlings) е бил нещото, което ги е накарало да се замислят по отношение на правата на животните и вег(етари)анството. Каква е разликата между това да правиш документален филм и измислена история като новия ти филм, “Болд Нейтив” (Bold Native)?

“Земляни” (Earthlings) е брилянтен филм. Ние правим както документални филми, така и измислени истории. Игралните филми дават уникалната възможност да заобиколиш защитните механизми в главите на хората и да внедриш мисли и идеи, както и информация за неща, към които те не биха отворили себе си по никакъв друг начин. Чрез измислените истории в игралните филми можеш да достигнеш до сърцата на хората повече, отколкото в техните умове. Това ти позволява да посееш семената, които ще поникнат следващия път, когато те попаднат в ситуация, когато се почувстват засегнати от посланието, носено от нещото, което виждат.

Документалните филми дават по-добра възможност за представяне на конкретни факти и детайли, за изнасяне на реална информация, но игралните филми пък са чудесен начин да провокираш емоциoналната интелигентност, която се разпалва от философия като тази за правата на животните.

Как успявате да финансирате проекта? Според мен излиза доста скъпо да направиш такъв филм, дори доста по-скъпо от това да направиш документален филм?

Проектът се самофинансира. Имаме много малък бюджет, така че правим разни неща, с които да пестим от разходите. Разделихме процеса по снимането на филма на няколко периода в продължение на 8 месеца, подхождайки към проекта като серия от няколко кратки филма, които накрая сглобихме в едно. Така че ни отне няколко седмици, за да се подготвим за снимане един до три дни, след като свършим това, отново започваме да се подготвяме за същото упражнение. Освен това, подходихме към снимането на този филм така, все едно правим документален филм, което означава, че използвахме много малко осветление и много малко снимачно крю – само четирима човека. Документалните филми са много по-евтини, така че използвахме уменията си от документалистиката, прилагайки ги в този игрален филм.

Беше ли лесно да намерите добри актьори за подобен филм? Колкото от актьорите в “Болд Нейтив” са вегани? Кажи ни нещо за актьорите във филма?

Минахме през дълъг кастинг процес, избирахме измежду много хора за 50-те роли във филма. Когато пускахме рекламата за кастинга, казахме, че предпочитаме вегани или вегетарианци, които се интересуват от правата на животните. Бяхме наясно, че ще има много импровизация във филма и трябваше участниците вече да са наясно с някои от темите, които искахме да засегнем във филма. Знаехме и че това ще бъде дълъг и натоварващ процес, така че ни трябват хора, които са истински отдадени на идеите и идеалите на проекта, това ще ги мотивира да не се отказват и разочароват. Почти всички от актьорите са вегани, крюто ни също е веганско.

Във филма имат роли и истински активисти, например Шанън Кейт и Питър Янг. Кажи ни повече за активистите, които участват в “Болд Нейтив”?

Режисьорите на много независими филми използват звезди за кратки появи или като второстепенни роли. Ние също искахме да имаме такива хора за кратки появи, но решихме да използваме активисти за това. Според нас това ще се хареса на твърдото ядро от нашата публика (активисти за правата на животните), които много добре разпознават тези хора, също така е и добър начин да задържим филма здраво стъпил в реалността. Шанън Кейт, Одет Уилкенс и Луис Сиркин играят във филма адвокати, които съветват героя на бащата на Чарли (главния герой във филма) относно законодателството по отношение на “тероризма” за правата на животните; тези трима човека са истински адвокати, които от години се занимават в реалния живот точно със случаи като описаните във филма. Така че просто ги накарахме да импровизират с нашите актьори за 3 или 4 часа, накрая просто отрязахме 2-минутна сцена от тази импровизация.

Питър Янг е веган стрейт-едж хлапе от хардкор/пънк сцената, той излежа 2 години във федерален затвор за освобождаване на норки от няколко развъдни ферми за норки в Щатите. Той се съгласи да участва във филма и играе герой, който по случайност също се казва Питър. Питър във филма не е Питър Янг, а измислен персонаж, който във филма се опитва да разубеди нашите главни герои да извършат действията, които са наумили.

Крис Дероуз играе във филма като Д-р Щрайтърн, менторът на един нашите освободители на животни. В реалния живот Крис ръководи чудесна организация в Лос Анджелис, която се казва “Последен шанс за животните” (Last Chance for Animals), тя се занимава с образование по отношение на правата на животните и прави репортажи със скрита камера в места, където се извършват жестокости над животни.

Ние се интересуваме доста от музика. Кажи ни за саундтрака във филма.

Саундтракът е композиран от Хоакин Пастор (който играе главната роля във филма) и неговия приятел Джоан Карбахал. Те се заключиха в студито за две седмици и написаха, след което записаха получения резултат. Освен това имаме и седем или осем песни от други артисти във филма, включително и от Андрю Бърд, Суфян Стивън, The Blacks. Саундтракът, както и филма, е еклектичен микс от стилове, които се обединяват заедно от всеобщата тема за свободата. Саундтракът ще излезе скоро.

Какъв добър съвет от личния ти опит можеш да дадеш на нашите читатели, които обмислят да направят прехода от вегетарианец към веган или от ядене на месо към веганство? Как отвръщаш на безкрайните въпроси като “че какво ядеш тогава?”, “защо убиваш растенията?”, “така ще се разболееш, хората трябва да ядат месо, за да са здрави”, или “това е просто мода за богаташки деца” и т.н.

Според мен е важно за нас като хора да продължим да развиваме нашето съзнание и да вървим към по-състрадателен начин на живот. Част от този процес без съмнение е да осъзнаем влиянието си върху другите и да умеем да прави ежедневни избори, които са в хармония с нашето собствено чувство за правилно и грешно. Повечето от нас вярват, че е грешно да нараняваш другите заради собствените си егоистични желания. Но това кой разбираш под другите е доста относително понятие. Веднъж осъзнал, че нечовешките живи същества имат също желания и нужда от самоизразяване, свобода и защита от насилие, не можеш да продължиш да ядеш месо и в същото време да бъдеш в хармония с етичните си схващания.

Съветът ми на практично ниво е просто да опитате за един месец. Вижте какво е да ядете само храни, които не идват от болка и страдания. Яжте множество зеленчуци, ядки, бобови и т.н. Яжите повече пълнозърнести храни, повече сурово и по-малко готвено. След 30 дни ще видите дали се чувствате по-добре или по-зле. Повече хора се чувстват по-добре.

Веганската диета е по-скъпа от базираната на месо диета, но само ако не ви е проблем да давате пари за храна, която е произведена и получена чрез аморални производствени средства и е жестока не само към животните, а и към хората, които работят в тези индустрии.  Така че органичните и свежи зеленчуци може и да струват по-скъпо от хамбургер в Макдоналдс, но зад хамбургера в Макдоналдс има скрита цена, която го прави в действителност много по-скъп, особено в глобален план и последствията от тази индустрия в бъдеще.

Вече дори не смятам месото за храна. Яденето на месо ми изглежда толкова неестествено, колкото и яденето на човешко. Науката и изследванията са доказали, че веганската диета е по-здравословна от консумирането на мъртва плът и животински продукти.

Колкото до въпроса “защо убиваш растенията”, ако някой Ви попита това, попитайте го/я дали наистина се интересува от опазването на живата природа или просто се прави на дразнещ идиот. Ти избираш веган диета, защото ти пука за други живи, дишащи, съзнаващи света около тях, изпитващи болка животни. Ако някой иска да се прави на идиот по такъв сериозен въпрос, добре, но им покажете, че това е жалко за самите тях. Растенията може и да имат някакво примитивно съзнаване на заобикалящата ги среда, но нямат централна нервна система и опорнодвигателна система, те са се развили естествено да изхвърлят своите плодове, за да разпръснат своето семе. Те нямат крака и социален живот, не се отделят от семействата им, за да бъдат държани в плен и ужасни условия, както се прави с животните.

До каква степен виждаш веганството като добра стъпка срещу жестокостите над животни? Защо правата на животните и веганския начин на живот са важни според теб? До каква степен се нуждаем от уелферизма и институционализирането на идеята за правата на животните? По какво се различават различните подходи, уелферизма от аболиционизма и освобождението на животните? До каква степен подкрепяш всеки един от тези подходи?

Според мен уелферистките реформи (т.е. законодателните и институционални промени, които целят подобряване на отношението към животните от страна на експлоатиращите ги индустрии и въвеждането на по-хуманни стандарти в измъчването и убиването на животни) са важни в това, че до известна степен редуцират страданието. Но онези, които се борят за тези реформи трябва да осъзнаят, че крайната цел трябва да бъде аболиционизма (т.е. премахването на страданията и убийствата на животни). Така че те никога не трябва да критикуват и спират онези, които предприемат пряко действие сега, предприемайки пряко действие за освобождаване на индивидуални животни, които са били затворени и тормозени от тази система.

Животните, които сега се намират в промишлените ферми и лаборатории не могат да бъдат спасени от неправителствени организации и законодателни реформи; тяхната единствена надежда за спасение от тяхното непрестанно страдание може да дойде само от незабавно предприемане на пряко действие от хората, които не искат да чакат реформи. Невъзможно е да освободиш всички животни, така че редуцирането на институционализираните зверства срещу тях са позитивни в борбата за свобода на животните, но стига да не накарат активистите да се чувстват победители и морално удовлетворени, че са постигнали нещо, борбата със системата трябва да продължи.

Ние не покдрепяме уелферистки реформи така че хората да имат месо и яйца от “хуманно” отгледани животни; ние ги подкрепяме, защото по този начин ще се намали мизерията на животните, които няма да бъдат освободени чрез пряко действие. Философията и реториката трябва да бъде винаги 100% аболиционистка и за освобождение на животните. Това е посоката, по която много уелфер организации в Щатите поемат и се надявам да се случва все по-масово и занапред.

Главният герой във филма, Чарли, е бяло момче, идващо от богато и привилегировано семейство; неговия баща е шеф на голяма фирма… Много хора казват, че движението за правата на животните е елитистко, защото в по-голямата си част е съставено от хора от средната и привилегированата класа, че е базирано на консуматорски избори да си купуваш супер скъпи био/веган продукти от магазина, а да подкрепяш кауза като правата на животните е просто модно, докато бедните хора са много по-активни в социалните движения и политическия активизъм, като тези за правата на имигрантите, работниците, против расизма и за социално равенство. Така че се получава голяма пропаст между правата на животните и другите социални движения. Защо реши да напишеш сценария по такъв начин, историята на това момче и неговия богат баща?

Това е много добър въпрос и нещо, което дискутирахме много в процеса на правенето на филма.

Филмът е доста философски, а всеки един от персонажите в него стои като олицетворение на много по-широка група хора. Искахме да създадем родителски персонаж, чието дете е издирвано като “терорист”, освобождаващ животни. И така този родител трябваше да представлява доминантната култура в САЩ и центрове на власт и сила в тази култура. Така създадохме героя на бащата, който е бял мъж с власт и пари. Той трябваше да е такъв, за да пресъздаде най-добре тази добре укрепена, почти нерушима властова структура.

Обмисляхме варианта неговото дете да бъде дъщеря или осиновено дете, което не е бяло.  Но усетихме, че това може да донесе друга динамика във филма, която да разфокусира зрителя от основната тема, която искаме да дискутираме, а именно философията на свободата и освобождението на животните, която се изправя срещу доминантните структури на йерархия и власт, комерсиализация, оковаване в плен и експлоатация на животни. Заради това ние в крайна сметка се спряхме на “бялото момче” като протагонист на историята.

За да обърнем внимание обаче и на този аспект (против расизма, сексизма, хомофобията), се опитахме да намерим колкото се може по-разнообразен състав от герои. В главната женска роля, която също освобождава животни, е момиче от ирано-американски произход, освен това променихме няколко от мъжките персонажи от първоначалния сценарий, които направихме женски персонажи (Рики пък е персонаж, който е инвалид), имаме и история в сюжета, която засяга гей правата, опитахме се и да имаме много герои от различни възрасти и раси сред героите, които са въвлечени в историите за прякото действие по освобождение на животни.

Според мен пропастта между другите социални движения и движението за правата на животните съществува не заради елитизъм сред хората в движението за животните, а, за съжаление, заради тесногръдието и късогледството сред другите социални движения. Сред тях изглежда има нежелание да се откажат от навиците си да консумират животински продукти, което ги кара да поведат съзнателна съпротива срещу очевидната връзка между насилието срещу малцинствени групи от хора и насилието срещу животни. Нашата работа е да комуникираме с хората от тези социални движения и аргументирано да ги накараме да се откажат от егоцентризма си, което значи да осъзнаят, че животните са също част от “другите” (“не може един да бъде свободен, докато другите не са свободни”), когато става въпрос за отношения на насилие и експлоатация, наложени от властови структури. Попитайте ги дали са срещи веган, който е против човешките права. Едва ли познават такъв. Но ние срещаме много активисти, които са против правата на животните (не само гласно, а и чрез тяхното продължаващо участие в системите на експлоатация). Експлоатацията на животни е в коренът на неравенството и несвободата. Борете се срещу това и ще се борите и срещу другите форми на потисничество.

Чух, че идеята за Болд Нейтив е дошла още преди атаките от 11 септември 2001, главната ви идея е била просто да направите филм за Фронта за освобождение на животните (Animal Liberation Front). Хората в България не са много запознати като цяло със случващото се в Щатите по отношение на този вид активизъм, тук липсва информация относно “Зеления страх” или за хората арестувани и лишени от свобода заради AETA (Animal Enterprise Terrorism Act), не знаят че Фронта за освобождение на животните и радикалните еко-аткивисти са сложени в списъка на ФБР с най-опасните терористични организации. Въпросът ми е, можеш ли накратко да ни разкажеш за тези неща и как се промени активизма за правата/освобождението на животните в атмосферата след терористичните атаки от 11 септември, когато се засили сигурността, заплахите от тероризъм и т.н.

www.greenisthenewred.com е най-добрия изторник на информация относно AETA* и “Зеления страх”**, всеки, който се интересува може да посети този сайт и да прочете доста интересни неща. Мога набързно да кажа, че индустриите, които експлоатират животни в Щатите взимат големи привилегии и лобират пред законодателните органи, които искат да бъдат безкомпромисни към всичко, към което може да се лепне думата “Тероризъм” след атаките от 11.09.2001, а актът за обвързване с тероризъм на всяка форма на протест срещу корпорациите, които експлоатират животни (AETA) успя да мина пред Конгреса благодарение на лобитата на тези корпорации.

Този акт прави форми на пряко действие, които така или иначе са били нелегални (вандализъм, саботаж, палеж и др.) много по-сериозни – превръща ги в “терористични актове”, което значи, че преследването и залавянето на активистите е много по-лесно (наречи някого терорист и съдебните заседатели ще бъдат безкомпромисни на процеса) и увеличава наказанията. Общо взето това законодателство е като престъпмисълта в романа на Оруел.

Ако счупиш прозорец, защото си ядосан на някого, просто за забавление или ако откраднеш телевизор, ако пребиеш някого от расистки подбуди и т.н. ще получиш много по-ниска присъда, отколкото ако счупиш прозорец и освободиш животно от място, където е било измъчвано, защото обичаш животните и смяташ, че трябва да има справедливост.

Така че твоята вяра в свободата се нарича “тероризъм”, без значение от формата на прякото действие, което ще предприемеш. Законът казва също, че нанасянето на икономически саботаж на фирма, която се занимава с животни, също се смята автоматично за терористичен акт. Така че ако някоя компания иска да засили охраната и купи повече камери за видеонаблюдение, защото се чувства напдната от легално и мирно протестиращи активисти пред своите офиси и фабрики, те лесно могат сами да си нанасят поражения и да си чупят вратите и прозорците, за да могат да се отърват от хората, които мирно и законно протестират срещу тях, подвеждайки ги вече под антитерористичното законодателство. Тази тактика за защитаване на корпоративните приходи се използва в момента от индустриите, които експлоатират животни, но изглежда е ефективна и може да се разпростре и сред другите индустрии и корпорации.

Съгласен ли си с хората, които сравняват битката за свобода на животните с война? Съществува ли такова нещо като справедлива или добра война?

Трябва да спрем да измерваме властта и насилието. В сегашната комерсиална култура и общество, насилието е начин, по който хора и структури завземат и поддържат властта. Това нещо не е устойчиво. Трябва да стигнем до нова и различна концепция за обществото, която да се основава на просвещението, съзнанието и състраданието. Движението за правата на животните е авангарда в този (р)еволюционен процес, защото води напълно ненасилствена (но агресивна) стратегия. Като такава, аз смятам за грешно да се нарича война. Това е борба, битка, но не и война. Ние се въвличаме в нея, защото искаме хората да сменят светогледа си относно йерархичните отношения на власт и насилие, така че трябва да използваме и модел, който също се различава от йерархичния и служещ си с насилие такъв. Нека не използваме езика на опресорите докато се борим за свобода.

Колко хора мислиш, че ще се замислят за веганството, освобождението на животните, политическите идеи и човешките права, които промотирате с филма, след като изгледат “Болд Нейтив”? Какви мечти, надежди, идеали и мисли имаш за бъдещето на освобождението на животните (и другите социални движения изобщо)?

Надяваме се, че всеки изгледал филма ще се замисли за тези неща. Някои хора ще станат вегани след като изгледат филма. Но повечето хора, които още не са станали вегани и няма да станат след това, поне ще се замислят за нещо и след това ще могат с по-голяма информация да комуникират с други хора по тези теми в бъдеще. Надявам се най-малкото тези хора да разберат, че активистите за правата на животните са мотивирани от състрадание и не са терористи, че движението се изправя срещу всички форми на насилие и експлоатация, че животните в промишлените ферми и лабораториите живеят своите животи в изключителна мизерия и насилие. Надявам се всяка форма на просвещение, която филма може да осигури, да накара хората сами да се отворят и да потърсят информация относно това в какъв свят живеем и да станат по-осъзнати към ежедневните си избори и влиянието, което те оказват върху изборите и живота на “другите”.

Надяваме се експлоатацията на нечовешките живи същества да бъде видяна като “нехуманна”, както беше осъзната и експлоатацията на хора от малцинствени групи. Ние чувстваме, че системата е неустойчива и ще рухне под натиска на собствената си тежест. Важно е за всички движения за социална справедливост, така както движението за правата на животните, да предлагат и представят пътища и практики за алтернативен начин на живот, който хората да приемат още сега.

http://boldnative.com
http://www.openroadfilms.net

* Animal Enterprise Terrorism Act (AETA) – федерален закон в САЩ, според който всеки опит за нерегламентиран протест, икономически саботаж, изнудване, насилие или употреба на сила срещу някоя от индустриите, която използва животни за своя бизнес, се смята за терористичен акт и всеки извършител на подобна проява ще бъде преследван от закона като терорист. През последните години много активисти за правата на животните бяха арестувани и вкарани в затвора в следствие на този закон, дори само заради това, че са поддържали уебсайт, в който показват снимки от зверства над животни в кланици и лаборатории или обявяват новини от мирни протести срещу някоя от експлоататорските индустрии.

** Green Scare – Терминът “Зелен страх” е игра на думи от оригиналния “Червен страх”, който е въведен от сенатора републиканец Джоузеф Макарти, на реч изнесена на 9 февруари 1950, когато обвинява членове на американското правителство и високопоставени личности от американския политически елит, че подкрепят комунистическите партии. Сегашната истерия в САЩ е много близка до тази от Студената война, но този път тя се води не срещу “комунистите”, а срещу т.нар. “еко-терористи” – активистите за правата на животните и радикалните екоактивисти, които след 2001 г. бяха набелязани от американското правителство, защото чрез тактиките си на пряко действие нанасят щети за милиони долари на корпорациите, експлоатиращи животните и природата.

tigersuit zine / ноември 2010