xDIY OR DIEx

Джоуи де лос Лобос, автор на зиновете xENCUENTROx, Out From The Shadows и Warbound.

Какво те доведе до тук?

Чух за първи път за хардкор музиката от мои приятели, когато бях в ранните си тийн години. Преди това, тези същите приятели обичаха да слушат от този известния траш/метъл, неща като ранните Metallica и Sepultura (лични мои фаворити, които доста ми помогнаха да развия моите собствени политически идеи). Музиката беше жестока, беше наистина бърза, идеална да ме надъхва като карам BMX. Заради това, че израснах в консервативна среда трябваше да крия това, че имам касетки с такава музика (често записани върху религиозни касетки), но бях много щастлив, че имах приятели, които искаха да приемат, а не да изключват други хора, в тяхната среда. Чрез техния ентусиазъм и щастието да ни пуснат интернет в училище, аз започнах да се интересувам от посланието, което носиха много от тези банди, неща като стрейт едж, вегетарианство (и в последствие веганство), както и политическите послания. Книжката с текстовете към “Are These Our Lives” на Trial промени живота ми. Прочетох всяка статия и всяка книга, до която успях да се добера от тези, които бяха споменати от Trial в книжката към албума. Призовавам всички да направят същото. В по-късните ми тийн години ситуацията се промени за мен, вече можех в много по-голяма степен да участвам по някакъв начин в тази общност. Вече имах това чувство, че съм интегрална и равна с останалите част от нещо голямо, а не просто мълчалив наблюдател или просто потребител на някакъв продукт. Това чувство все още ме държи ентусиазиран и мотивиран, въпреки че измина доста време. Може би ще кажете, че е било чист късмет да открия хардкор музиката, но аз сам положих усилия и си избрах да бъда част от DIY общността.

Какво значи DIY за теб?

Идеята (бих казал фактът!), че никой не е по-добър от останалите, всеки един може сам да избере пътя, по който да поеме своя живот, а всички заедно можем солидарно да се грижим и да си помагаме един на друг, без да е необходима външна намеса или някой да ни наложи своята власт върху нас, да ни заплашва и т.н. Според мен това се отнася за всяко живо същество на планетата! През целия ни живот доминантната култура ни учи, че не сме достатъчно добри да правим това, че не сме достатъчно интелигентни да правим това и т.н. и т.н. Направи-си-сам (DIY) е израз на идеята, че всъщност сме способни на всичко това. Тук говоря за нашите животи извън хардкор и пънк сцената, която е само една малка част от тях, разбира се, но тази общност може да ни научи на нещо.

Защо DIY? Защо концертите да не се правят в “нормалните” клубове?

Защото, честно казано, не е истинско. Не е истинско, когато плащаш 15$ за вход на концерт, от които пари само много малка част отиват за групите, които искаш да подкрепиш, не е истинско да стоиш на 5-25 метра от бандата, да ръкопляскаш след всяка песен, която само можеш да чуеш, но не и да усетиш, да бъдеш изблъскан от дебели момчета с тениски “охрана” и собственици на клубове, които нито разбират, нито им пука за твоята общност и субкултура, не е истинско да си купуваш надценен мърч, който да ти остане материалисткия спомен от този спектакъл. Да го кажа по-просто, предпочитам да бъда участник, а не наблюдател, не само в пънк и хардкор сцената, но и във всички аспекти на живота!

Къде насочваш своето внимание?

Моят фокус е към това да помогна на хлапетата да направят връзката и да използват анти-авторитарните идеи на DIY като средство за позитивна промяна и смислена съпротива срещу доминантната култура, към сваляне на всяка йерархия, защото, преди всичко, ако си мислиш, че не е приятно да има дебели охранители, които да те блъскат на концерти, значи няма да ти хареса и да има такива, които да се месят по всякакви други начини в твоя живот.

Как би желал да се развие DIY движението в бъдеще?

Бих искал да видя DIY хардкор и пънк идеите да прогресират и да излезат извън рамките на нашата малка общност, превъплъщавайки се в една по-широка култура на съпротива, но докато говорим конкретно за хардкор и пънк ще кажа това: съществува непрестанно, вече добре съгласувано и успешно, усилие от страна на доминантна култура и нейната “развлекателна” индустрия да открадне нашата музика и естетика, за да може да я продаде на по-голяма “демографска” група от тинейджъри и млади възрастни. За щастие, нашата култура се крепи на това, че е вкоренила дълбоко DIY идеите и затова е създала своя собствена история, прецедент, на съпротива срещу мейнстрийма (вижте корените на стрейт едж като добър пример), така че винаги ще има хора, които ще правят неща извън и срещу правилата и конструкциите на корпоративните клубове, комерсиалните лейбъли, магазини и т.н… и докато желанията на тази по-голяма “демографска група” или “маркетингови таргет групи” остават все по-незадоволени заради йерархията и безличността, съществуващи в доминантната култура, особено в клубовете (например бариери, охранители, баунсъри и забрани за непълнолетни да влизат на концерти в клубовете) и други лица на “индустрията”, все повече разочаровани хлапета ще напуснат тази сцена (и надявам се цялата доминантна култура изобщо) в търсене на нещо по-позитивно, където могат да бъдат участници, а не консуматори… това, което се надявам винаги да намерят е една инклузивна DIY общност…

Какво може да бъде постигнато?

Надявам се да продължим този диалог сред хардкор и пънк общността, като в крайна сметка напълно отделим версията на хардкор, представена от развлекателната индустрия от истинската хардкор общност, въвличайки двете противоречащи си страни (и те наистина са в конфликт една с друга) в състояние на пълна война… от която, разбира се, победител ще бъде DIY хардкор общността – защото устойчивостта и оцеляването зависят от общността и връзката между членовете ѝ, и не може да се намери в места, където има охрана, забрани за непълнолетни, групи без послание, безлично консумиране… аз искам да съм част от поколение, което може и ще унищожи доминантната култура… но трябва да започнем от някъде и аз ще започна с моята общност. Като заключение, аз мисля, че мотивацията зад DIY е единственото нещо, което ще спаси нашия вид и природата. Ако не предприемем пряко действие към самоопределение, ние сме обречени да станем пасивни наблюдатели на живота, а не актични участници в решаването на нашата собствена съдба. Просто ще седим безучастно докато нашия свят и всичко, което се изпречва на пътя за стремежа към доминация бъде унищожено, включително и, в крайна сметка, нас самите. Наистина всичко е DIY or die!

So let it be known, I would sooner stretch my neck across the chopping block than bow at your feet I have no home in this prison with gilded bars, so I can offer no allegiance only a pledge to…
Resist, with every ounce of life, with every beat of my heart