Sink or Swim

Сред многото красиви и чудати хора, с които се запознах това лято е и едно прекрасно момиче от Германия; тя е с една година по-малка от мен и споделяме толкова много общи идеи. С Лариса се запознахме в дискотеката в нощта след втория ден на Fluff, а след много танци на претъпкания дансинг излязохме отвън за безалкохолни напитки и се разприказвахме за толкова много неща. Стояхме в дискотеката до 4-5 сутринта, но след няколко часа сън се срещнахме отново в късната сутрин, този път в огромния басейн в града, където пробвахме различни салта и скокове във водата. Тогава разбрах, че Лариса е вокалистка на веган стрейт едж групата Sink Or Swim, които отдавна се канех да преслушам, след като бях чул много добри отзиви за групата. Тя беше отишла на басейна заедно с другите членове на групата и имах идея да направя интервю с тях, но се оказа, че вече не свирят заедно и от няколко месеца групата не съществува като такава. Затова пък реших да преведа едно старо интервю със Sink Or Swim, което мой приятел от Португалия беше направил за своя зин. Интервюто е пълно с доста клишета, но членовете на групата са доста млади и изпълнени с емоции и желание пламенно да изразят своите идеи и идеали, които са доста по-сериозни от това да ходят на дискотеки и басейни.

Разкажете ни нещо за себе си. Къде живеете и с какво изкарвате прехраната си? Работа? Училище? Занимавате ли се с други проекти извън Sink Or Swim? Други групи? Участвате ли в някакви форми на активизъм?

Доминик: Йо! Ние сме 5 веган стрейт едж хлапета от скапаната Рурска област в Германия. Тази област е една от най-силно индустриализираните – вероятно най-индустриализираната – в Германия. Тъй като всичките сме доста млади се опитваме да бъдем просто редовни студенти и да не работим във времето, когато сме извън университета. Торстен учи социална педагогика, Алекс иска да стане театрален учител, Свен посещава професионално училище за преподаване на рехабилитационни курсове, Лариса скоро ще получи бакалавърска диплома, а аз работя в дом за хора в неравностойно физическо/ментално положение. Освен ходенето до университета и работата и свиренето в Sink Or Swim ние практикуваме хобита като капоейра, скално катерене, скейтбординг и сме много активни в различни форми на политически активизъм. Алекс организира хардкор концерти в Дортмунд и може би скоро аз, Лариса и Свен ще правим същото в Дуисбург. Аз започнах да се занимавам като илюстратор под името “Hit The Light Illustration”, правейки артуърк за хардкор групи. Торстен е дръм’н’бас и дъбстеп DJ. Свен има анархистки инфошоп проект и разпъва инфо-маса с политическа литература на хардкор концертите, а пък Лариса и наш общ приятел имат кетъринг проект с името LionHeart Baking Company и продават веган вкусотии на местните хардкор концерти, често двата проекта се комбинират.

Към нашите дейности могат да се причислят и много креативни действия и форми на гражданско неподчинение като протести, информационни и образователни дейности и събиране на финансови средства в подкрепа на борбата за пълно освобождение. Към тези действия се включва малкия DIY проект на Лариса и Свен с името “Voice For The Voiceless benefit compilations”, принтирането на стикери и дистрибуцията на информационни материали, флайъри за протести, адбъстъринг, различни форми на политически стрийт арт… няма да навлизаме в детайли или да говорим за останалите неща, с които се занимаваме, защото е опасно да се говори за това публично, но това казва достатъчно.

Как избрахте името на групата и какво означава и/или манифестира то?

Свен: В началото имаше различни идеи, сред тях бяха Footsteps и Burst Into Flames. Но накрая избрахме Sink Or Swim, въпреки че харесвахме и другите идеи – но това име е по-отворено за тълкуване. Когато започнахме бандата слушахме много Anchors Up!, този пасаж от текста на тяхна песен: “Sink or swim – die or fight – I’ll stay straight fuckin’ edge!”, ме вдъхнови много, тъй като по това време имах лични проблеми с алкохолизираните ми родители, особено с моя насилнически и расистки баща. Сега обаче всички се чувстваме изключително силни и позитивни. Аз придобих сила и кураж от това да съм стрейт едж и това ми помогна да превъзмогна тези големи разочарования в моя живот.

Често се чувствам самотен, дори и когато съм с други хора. Повечето от тях изглежда не могат да ме разберат и следят какво искам да кажа. Още на много ранен етап от живота си осъзнах, че начина, по който живеем на тази планета в тази самоубийствена лудост, наречена цивилизация, не може да бъде наречен устойчив. Аз живея против този ред, затова разчитам на себе си. За щастие има и други хора, които мислят като мен, иначе бих се побъркал напълно. Без значение как интерпретирате името, буквално или фигуративно, то винаги е свързано с начина, по който живеем, персонално и като общество. Sink Or Swim е избор на живот. Да се предадеш или да се включиш в съпротивата, да умреш или да живееш. Ние искаме да живеем и винаги ще изберем живота пред смъртта, затова се борим за нещата, в които вярваме. Като човешки същества сме принудени непрекъснато да вземаме решения – малки и големи, важни или не, ние като индивиди и като група сме направили своите решения, които сме дефинирали по определен начин. Ето защо е “потъни или изплувай”.

Какъв беше мотивът да започнете музикален проект с толкова силно послание и позиция. Какво бихте желали да постигнете със Sink Or Swim?

Алекс: Има няколко причини, поради които винаги сме искали да започнем подобна група. Първо, всички имахме това чувство, че в хардкор сцената има недостиг на групи с политическо послание и нещата, които смятаме за важни не получават необходимото им внимание. Но въпреки всичко това, хардкор сцената все още има огромен потенциал, защото тя е чудесно място, където всички ние – изгубени и разочаровани хлапета – можем да се съберем заедно и започнем нещо по-добро от това, което виждаме отвън. Повечето хлапета се мотивират да се научат да живеят своите животи без ограниченията, които са им налагали преди това. Разбира се винаги има и фешън хлапета, които са само повърхностно в сцената, но основната и градивната част ще си останат онези хлапета, които влагат своите сърца във всичко, което правят и работят здраво, за да поддържат сцената жива. Така че ние искаме да заемем това място, където можем да споделяме нашите идеи и създаваме креативна и прогресивна атмосфера за другите. Хората, които искат да научат, могат да научат много от другите около тях. Ние гледаме на нашата група като на чудесна възможност да споделим с интересни нови хора нашите общи идеи на веганизъм, атеизъм и всички останали неща, които сърдечно споделяме.

Надяваме се да има хора, които четат нашите текстове и са склонни да споделят посланието, което прокарваме и да се замислят за тези възгледи, дори и да са различни от техните. Аз съм вдъхновен от много от нещата, които съм чул в текстове на хардкор песни и някои от тях имат голямо и позитивно значение върху начина, по който разсъждавам днес. Става въпрос за това да слушаш какво някой друг иска да каже и да интерпретираш посланието за себе си. Ние нямаме някаква истина, в която искаме всички да вярват, а имаме здрави идеали, които искаме да споделим и дискутираме. Искаме да почувстваме силна връзка с тази общност, не само музикално или визуално, а и идейно и политически. Опитваме се да накараме хората да мислят за себе си, а ако вече го правят да бъдат активни.

Говорите ли между песните на вашите концерти? Смятате ли това за важно? Какъв тип послания се надявате хората да успеят да осмислят след като ви гледат на живо или слушат вашата музика?

Лариса: Според мен основният аспект на това да бъдеш във веган стрейт едж група е да образоваш хората относно политическите идеи, за които ни пука (като феминизъм, анархизъм, антикапитализъм и пр.) без да ги изплашим прекалено. Понякога имам чувството, че само тези, които вече споделят нашето послание наистина слушат какво искаме да кажем. Но защо да изнасяме лекция на хората, които вече споделят всички наши идеи и са вече част от всичко това, което правим? Според мен е много важно да изразяваме послания между песните, но често не се чувствам комфортно да говоря много, когато видя, че никой не ме слуша. Това е и причината, поради която не говорим ТОЛКОВА много на сцената, но въпреки това правим всичко възможно да прокараме нашите послания по всякакви начини. Хора, които не се интересуват от политически идеи често изобщо не обръщат внимание на нещата, които някой говори от сцената, особено ако идват от млада група, която не е особено известна и хората не говорят за нея. Влиза през едното ухо и излиза през другото. Ето защо ние обръщаме голямо внимание на текстовете на нашите песни и се опитва да достигнем, разпалим интереса и приобщим хора към различни идеи чрез информацията, която предоставяме на нашата инфо-маса и чрез пряката ни комуникация с хората, с които се срещаме. Освен това разпространяваме благотворителни компилации за правата на животните, правим обложките на дисковете DIY и продаваме веган храна на концертите, а парите от всичко това даряваме на политически затворници и в подкрепа на проекти, които са близки до нашите идеи. Има толкова много възможности да прокараш радикални идеи относно важни теми. Хлапетата могат да си вземат флайъри и зинове, фокусиращи вниманието върху различни теми и могат да се включат в тях, когато си поискат. Това е нещо много повече от нещата, които вокалиста на някоя група може да каже от сцената.

Вярвате ли, че веган стрейт едж идеалите имат някакъв ефект върху света? Това са важни основи за състрадателен живот, но не смятате ли, че трябва да бъдат свързани с други социални борби и Vegan Straight Edge може да стане истинска заплаха за системата само ако се свързва с неща като антикапитализъм, антирасизъм и т.н.?

Свен: Да, има влияние, но трябва да се свързва със социалните движения, аз гледам на това като част от цялото, а цялото е истинската заплаха за системата. За мен VSXE е политическа борба и тази етика/философия е основа, върху която активните хора градят своите възгледи свързани с всички останали борби. Ако наистина сте осмислили веганизма и съзнателно смятате, че идеята за освобождение на животните е важна за цялостната свобода, тогава съзнателно сте стигнали до извода, че идеята на радикалния веганизъм е само част или трябва да бъде разширена до цялостната концепция за борба срещу глобализирания капиталистически ред. Защото във всички тези наболели въпроси лежат корените на доминацията и потисничеството, които а приори водят до дуализъм и научно грешни твърдения. Борбата за пълно освобождение чрез веган революция означава усилване на борбата срещу всяка структура на доминация. Защото установените в нашата култура антропоцентрични възгледи и видовистки отношения не се различават от останалите форми на ежедневно насилие, експлоатация и потисничество.

Имате песен за експлоатацията на животните, в която казвате, че хората използват невинни животни за свое собствено удоволствие. Хората гледат на животните като “неща”, които могат да бъдат използвани свободно за дрехи, храна, спорт, забавление и пр. Имате доста крайни възгледи по този въпрос, в песента пеете: “Never give a fuck about compassion. Wear the skins because it’s precious fashion. Is it sport? To hide and horibly blast them away? As highest debasement you snarf their body parts day by day. I know your hierarchy will fail. (…) Go vegan – fight those who profit with suffering. Go vegan – or go to hell, to rape yourself, to test on yourself, to hunt yourself, to slaughter your fucking self.” Това просто гняв, който искате да освободите ли е или вярвате, че насилието може да постигне нещо за освобождението на животните, които продължават да бъдат насилвани по целия свят? Смятате ли, че насилниците трябва да бъдат физически наказвани?

Лариса: Очевидно всеки се стреми освободи гнева си чрез текстове на песни. Но това не беше главната причина да напиша тази песен. Целта ѝ е да покаже статуса, който са придобили животните в настоящата система и да се погледне на нещата от перспективата на животните. Редовете, които бяха цитирани са адресирани към хората, които активно участват в експлоатацията и насилието. Те са призовани да видят “ада”, който те самите са създали за тези, които насилват. За да разберат какъв “ад” трябва да насилват, избиват, ловуват, тестват върху себе си. За нас веган означава да третират с респект Земята и нейните обитатели. Човешките същества (също част от животинското царство) са живи същества и според нас не трябва съзнателно да подкрепят насилие срещу други същества. Аз не смятам, че можем да променим нещо чрез насилие срещу хората, които експлоатират живи същества. Образоването е важно за еманципацията. Според мен да убедиш някой в етичните основи на освобождението на животните е революционен акт. Насилието срещу хората, които вършат зверства върху тях не постига промяната! Хората, които активно вземат участие в индустрията на експлоатацията на животните са работници, които могат да бъдат заменени по всяко време. Според мен има по-успешни методи за възмездие… Най-добрият начин да удариш хората, които печелят от експлоатацията е да атакуваш техните печалби и собственост. Частната собственост – особено особено на тези, които унищожават природата и експлоатират невинни същества – генерира много повече насилие, отколкото всяко пряко действие за нейното унищожаване и повреждане. Унищожението и повреждането на собстеност не е акт на насилие ако е насочен само срещу материални обекти и не причинява болка или насилие срещу живи същества. Съзнателното унищожение на собстеност и инструменти за репресии, както и тактиката на саботажа са най-ефективните оръжия срещу всеки вид експлоатация. Да го кажа накратко: Прякото действие обира овациите.

Какво можете да ни кажете за капитализма? Унищожаването на системата в нейните корени ли е вашата идея за пълно освобождение или искате хората по света да станат вегани, дори и това да включва поддържането на същите структури, същите правила и закони, които имаме сега, само че хората да са вегани? Различава ли се “Зеления капитализъм” от класическия капитализъм?

Торстен: Както Свен каза, ние не бихме подкрепили всяко “веган общество” без никаква критика. За да обхванем всички фактори, които имат значение за структурата на световните общества днес, първо трябва да анализираме и разберем всички негови аспекти, а не само структурите на експлоатация над животни и/или капитализма. А ние не искаме просто да унищожим нещо – ние искаме да построим нещо ново! И първо трябва да изградим чисто съзнание, затова сме избрали веган стрейт едж начина на живот. Нашите идеи не са заключени и нямаме идея за някаква чиста “истина” как трябва да работи обществото – вече написах в отговора на един от другите въпроси, че ние не смятаме, че има абсолютна истина. Така че пълно освобождение означава като начало освобождение от всички предразсъдъци и разбира се, всеки член на групата има свое собствено виждане за практическите начини и пътища към пълното освобождение. В теоритично отношение ние се позоваваме на литература за комунизма и анархизма, някои от нас за примитивизма, но използваме това само, за да дискутираме тези идеи и намираме най-доброто от тях, а не с цел да се идентифицираме с точно определена индивидуална теория. Също така е важно да правим разлика между теоритичните и практическите идеи. (…)

Опитвате ли се да вземате храната си безплатно? Практикувате ли дъмпстър-дайвинг? А когато пазарувате, предпочитате ли да купувате био-органик продукти?

Свен и Лариса: Да, дъмпстър-дайвинга е нещо, което правим. Много е готино, когато хората правят това системно, но за съжаление е доста трудно на мястото, където живеем. Рядко има добри източници на храна, а някои контейнери се заключват или ако не, то тяхното съдържание е смесено с яйца или други отвратителни неща… Освен това има и един нов вид контейнери, които веднага раздробяват и смилат тяхното съдържание. Няколкото контейнера наоколо, от които може да се вземе нещо, просто не си струват, така че е по-добре направо да откраднеш храната от магазина. Имаме приятели, които обаче редовно се гмуркат в контейнерите и изкарват забележителни неща, които е чудно как хората изобщо са изхвърлили. Ако се наложи да купуваме, тогава предпочитаме да купуваме органични продукти поради екологични и здравни аспекти. Проблемът обаче е, че те струват почти два пъти по-скъпо от конвенционалните продукти, а ние разполагаме с много малко пари. Разбира се, че е голяма разлика в много аспекти, ако например семената не са ГМ обработени или полетата и растенията не са пръскани с пестициди (което наистина има фатален ефект върху екологичния баланс и особено върху ендемичните същества, основно хората, които живеят наблизо или работят в тези ниви), но дали те наистина са чисти е под въпрос дори за сертифицираните като био продукти. Сертифицирането на органичните насаждения на някои места е измамно, а ако конвенционалните насаждения, които са обект на ГМ технологии или интензивно земеделие с химикали са в близост до тези насаждения, тогава всичко отива по дяволите. Не искаме да обрисуваме всичко в черно, но трябва да си задаваме въпроси. Както и да е, това всичко се отнася до храните от растителен произход, а не за “продуктите”, които идват от нечовешките живи същества. Най-голямата измама в тази био- мода е, че някои хора смятат, че е по-здравословно или – най-голямата лъжа – етично към животните да се хранят с био-месо, яйца и пр. Това се прави просто за печалба, не за животните. Индустрията, експлоатираща животни използва цялата тази био- истерия за да скрие фактите, че животните са зверски измъчвани и убивани по същия начин. Не може да има по-малко или повече оправдано робство и плен, нито безболезнено убийство, фактът е, че целият им живот бива отнет заради човешките интереси и накрая биват убивани, за да задоволят ненужни желания. Особено чрез рекламите, които се опитват да убедят потребителите да си представят как техните “продукти” идват от щастливи и здрави животни, които са водили прекрасен живот и се радват накрая да бъдат насилени и убити от добрите им господари. А извън всички етични аспекти – месото никога не може да бъде “зелено”. Но дори и земеделието изобщо е в корена на проблема, органичното земеделие поне е малко по-устойчиво. Фактът е, че земеделието отнема повече органичен материал от почвата, отколкото ѝ връща обратно, а това се отнася особено за конвенционалното земеделие, което разчита на монокултурите. В по-далечен план монокултурите повреждат и дисорганизират природния баланс на биосферата. Почвата се изтощава заради липсата на кръговрат на културите, което води обедняване на минералите в нея. Като последствие почвата се модифицира (елувация, десикация, салинация), което увеличава болестите по земеделските култури, тъй като растенията стават по-податливи. Следователно фермерите увеличават употребата на химикали. Крайният резултат е, че губим голямо количество плодородна почва. Нивите се превръщат в полета, горите се превръщат в полета и цикъла се завърта… половината от дъждовните гори в Амазония са унищожени през последните 30 години… така че не мога да си представя как ще изглежда светът на 50-ия ми рожден ден. Освен органична и феър-трейд храна е добре и тя да бъде местно произведена. Опитваме се колкото се може повече от храната, която купуваме да бъде местно произведена, тъй като колкото по-близо се намира мястото, където тя е била засадена и обработена, толкова по-малък е екологичният отпечатък от замърсяващия околната среда транспорт, който афектира глобалното затопляне чрез консумирането на гориво и изпускането на вредни газове, а допълнително природата се замърсява от допълнителното пакетиране. Фактите показват, че повече от 50% от произведената храна се разваля по време на транспортирането или временното съхранение и се изхвърля негодна за консумация още преди да достигне до крайния потребител.

Добре, нека се върнем пак към въпроса… да вземаш храната безплатно, дали чрез дъмпстър-дайвинг, шоплифтинг или да се разбереш със собствениците на магазините и пазарите са все необходими и успешни модели за създаване на алтернатива от типа на “храна не оръжия” (food not bombs) принципа, който намалява този безразсъден консумеризъм и е за състрадателен живот, базиран на равенството и съгласието. За щастие има две активни веган Food Not Bombs групи в района, където живеем. Понякога им помагаме чрез готвене и се включваме в техните акции, тъй като смятаме, че това е от голямо значние. Това е позитивен начин да въздействащ върху промитото от капитализма общество и безразсъдния, неоправдан подход да се изхвърля толкова много. Този излишък има голям ефект върху социалната стабилност по целия свят поради факта, че неправилното разпределение на ресурси между отделните социални класи и “светове” – причинено от нео-либералната капиталистическа глобализация и империализъм – води до все по-мрачната статистика, че над 60 човека от другата страна на земното кълбо умират от глад всяка минута и хиляди са принудени да гладуват в която и да е страна. Трудно е да си го представим, но това е мрачната страна на богатството. Задушаваме се в боклуци, докато лишаваме другите от основни права и принципи на живот. Невероятно е как например голям европейски град като Виена изхвърля повече напълно годен за консумация хляб, отколкото цяла държава консумира или че в колите се използва био-гориво, което е произведено от хранителни запаси и кара цените на храната да растат главоломно (освен от всички други причини) и все по-малко хора могат да си осигурят дневното оцеляване.

Във вашата песен “Identity” пеете колко трудно е да живееш срещу нормата, според която е по-важно колко пари имаме в банковите сметки, отколкото какви сме като личности, като индивиди, какви умения имаме, колко сме креативни и какви ценности имаме. “Questioning values – everyone holds tight – questioning everything but never lose sight (…) but at the end IDENTITY set us free.” Промиващите мозъците капиталистически общества са истинска заплаха за нашето щастие и става все по-трудно да бъдем верни на себе си, не мислите ли? Това песен за откриването на себе си и да се борим за нашата идентичност ли е?

Свен: Да, това е песен за личностното самоопределяне и откриване. Аз намирам себе си, моята идентичност чрез това да водя веган стрейт едж начин на живот. Това е оказало най-голям позитивен ефект върху моя живот. Да бъда стрейт едж значи много повече от това да бъда трезвен, стрейт едж е силна връзка между тяло, ум и душа. Този начин на живот увеличава моето осъзнаване на света и социално самосъзнание, води до по-голямо качество на живота. Научих се да се концентрирам върху моите цели и мечти. Разбрах и сега знам какво искам, кой съм, какво съм и за какво се боря. Не се оставям да бъда програмиран и моделиран, искам да решавам за себе си, да мисля самостоятелно и да живея собствения си живот. Да отхвърлям всички обществени ограничения, които ме заобикалят отвсякъде и с които всички сме израснали. Алчност, апатия и егоцентричност са нещата, които създават стереотипите и ни карат да бъдем разделени. Аз си връщам своя живот и обявявам пълен контрол върху своя живот и никоя сила не може да ме контролира, освен аз самия себе си. Искам да се освободя от всяка власт и всички психологически окови, така че тук откривам връзката между стрейт едж и анархизма, защото стрейт едж може да бъде нещо, което подсилва анархистките идеали, а анархизма може да бъде част от стрейт едж начина на мислене. Аз поемам пълна отговорност за моите действия и техните последици с траен ефект.

Живея осъзнат към случващото се с отворени очи и остър ум във всяка посока. Този вид по-добър живот се дължи на позитивната концепция и прогресивен начин на мислене, които ме изпълват с позитивни ценности. Животът ме притиска и затова се научих да се освободя от цялото това негативно саморазрушение, да се отнасям с уважение към моята собствена личност и тяло, което води до по-голяма увереност в себе си. Сега наистина мога да съм индивид и да се концентрирам върху себе си. Нямам нужда да се крия или да бягам от реалността и проблемите, които ме следват. И без това никой не може да успее така… реалността ще победи и ще стане още по-тежко. Точно затова трябва да имаме самоконтрол. Решението да живея трезво ми даде възможност да контролирам инстинктите си, особено либидото. Искам да живея свободно от всички форми на пристрастяване, не само от интоксиканти, а и от други отрови, които могат да налагат контрол и да бъдат инструменти за потисничество, както зависимостта от технологиите и безразсъдната консумация като цяло. Пристрастяването е робство, което се характеризира с изкуствено подчинение и нови желания, които са вплетени в цялата система на доместификация и индустриализъм, която ни програмира и държи в слепота. Кара хората да виждат пристрастяванията към различни неща като нещо нормално и като единствената възможност тази разрушителна лудост, наречена прогрес да промени света, предлагайки обещания за спасение чрез собственото си падение. Днес аз живея много по-чисто по-емоционално и състрадателно. Мога честно да изразя своите емоции, състрадание и гняв, които имат голямо влияние върху социалното ми поведение и вътрешната ми промяна. Това води и до моята мотивация за активизъм. Когато казвам, че душата ми остава чиста нямам предвид, че отдавам голямо внимание на балансиран характер и пуританска система от ценности, емоции и импулси. А за основите на всички здрави човешки взаимоотношения между живи същества събрани в общност, където тези техни отношения се изграждат на базата на уважение, толерантност, честност и солидарност. За да запълним тези ценности сред себе си, трябва да разчистим пътеките за един по-добър свят. Мога да използвам Х като средство да бъда нормален в този ненормален свят. Х-ът ме пази от всички тези демони и съблазни, отваря ми пътя за света, който искам да живея. Изключително важно е да бъдеш сигурен в себе си, да се приближиш или дистанцираш от нещо. А когато дефинираме себе си ставаме сигурни в себе си. По този начин можем да разкрием нашата уникалност и изградим здрава идентичност. Според мен това е наистина необходимо за да бъдеш индивидуален и независим. Така че идентичността ни освобождава!

Смятате ли, че алкохолът убива революцията? И защо?

Свен: Според мен няма добра статистика колко хора са активни и отдадени на активизъм, въпреки че консумират алкохол или дори още по-лоши неща. Аз познавам много такива. За сметка на това виждам, че само много малка част от стрейт-едж хлапетата се интересуват от политически активизъм. Следователно не може да се направи равносметка. Но ако става въпрос за моя личен опит и това, което съм видял при други хора, чиято дейност е била възпрепятствана или напълно прекъсната заради алкохола или злоупотреба с друг вид дрога, тогава: определено да! Загубих личните си контакти с много приятели заради алкохола и други дроги, най-вече канабис, може би защото съм разбрал, че не са ми били истински приятели и не сме имали нищо друго общо помежду си, освен ритуализираната интоксикация, която сме практикували заедно. Жалко е, че хора с алтернативно мислене пропиляват свободното си време чрез ескапизъм по същия начин, по който го правят “обикновените хора”, без да осъзнават, че по този начин екзекутират потенциала си да бъдат наистина активни, влияят негативно на своите тела, умове и души, ограничават себе си в социално установените норми на предварително установените форми на забавление и отмора от ежедневния стрес и преживявания. Лявото движение става (частично неволно) податливо на хедонистичното общество или нека кажа, на пасивното и самодоволно консуматорско общество. Дори и хората да са активисти за социална промяна, те убиват своята собствена готовност за революцията, защото наркотиците, които са изкривяващи разума и пристрастяващи субстанции, имат силно деградиращ ефект върху личността и поведението. Когато говоря за революция, аз говоря за социална революция за освободило се от оковите, либертарно общество. Наркотиците контролират хората, те променят техния характер и честата им употреба променя личността, това не може да се нарича нещо либертарно. Те носят егоизма и игнорантността в нас и правят хората изкуствени, от песимистични до много отчаяни роби, които се опитват да избягат от своите проблеми като ги пренебрегват. Има “радикали”, които се “забавляват” по цяла нощ, вместо да организират пряко действие, проспиват демонстрациите, вместо да се организират. Забелязал съм, че е много по-лесно да организираш хора за купон, вместо за политическо действие. Това е много жалко. Накрая виждам тези хора, с които се боря за едни и същи идеали, да стоят там, облечени с фланелки и нашивки с политически послания да представят себе си. Използват големи думи и лозунги, но не разбират, че вървят надолу и продават себе си.

Какво мислите за проситуцията (без значение легална или нелегална)? Как гледате на порнографията? Мислите ли, че е същото дали ще продадете своите тела и сексуални услуги за пари или ще работите в завод, където ще продадете своята душа, също за пари? Дали едното нещо е по-лошо от другото?

Лариса: Ами, всъщност има различни видове проституция. Насилствената така и друга, която е един вид доброволна. От тук възниква и следния въпрос: Кога проституцията е насилствена и кога не е? Според мен наемния труд никога не е напълно свободен, така че да продаваш тялото си, дори и да ти е приятно да го правиш, не е напълно доброволно. Така че, ако на някого му доставя удоволствие да прави секс с много често и с много хора, защо трябва да го прави за пари? Същото е и с порнографията. Дори не можеш да си избираш хората, с които ще го правиш. Според мен е един вид изнасилване да правиш секс с някой, с който не искаш наистина да имаш някакви интимни отношения. Колкото до насилствената проституция, тя винаги е изнасилване – може би най-ужасния, опасен, унижителен акт, който може да бъде извършен срещу някой индивид. Но това не е проблем, който може да се реши като проституцията се направи забранена и се наказват жестоко хората, които участват в нея.

Проблем е обектификацията на жени и редуцирането на жените до инструменти на сексуално удоволствие за мъже в това общество. В повечето случаи жените са деперсонифицирани обекти на желанието, а не хора с комплексна индивидуалност. Проституцията, порнографията, сексуалното насилие и репрезентацията на жените в масмедиите са примери за сексуална обектификация. Не можем да променим нищо със закони и забрани. Нуждаем се от културна промяна, трябва да се учим на равенство и толерантност, а реакционните жени, които обектифицират сами себе си, стоят като пречка към еманципацията.

Да купуваш значи да подкрепяш, това е факт! Взимате ли под внимание дали дрехите, които обличате са “sweatshop free”? Търсите ли информация дали продукта идва от “етична” (такова нещо не съществува, но се сещате какво имаме предвид) компания преди да го купите? Мърча на Sink Or Swim “sweatshop free” ли е?

Свен: Хехе, няма проблем, знам какво искаш да кажеш, за мен е много уместно и фундаментално в борбата за човешките права и смятам, че е жалко как много вегани, анархисти, антикапиталисти не обръщат необходимото внимание (толкова много) на това. Факт е, че капитализма е построен и се крепи на експлоатацията и робството, и че не може да има “добър” капитализъм. Трябва да имаме това предвид. Но за нас е логичен избор да бъдат подкрепени по-човешки условия, когато имаме тази възможност, всичко друго би било нелогично. От наша гледна точка не може да съществува “справедлива търговия” (fair-trade) или “етичен” капитализъм, виждайки състоянието на цялата тази конструкция на производство и пазари, която е изключително несправедлива в своите основи. Все още най-малкото, което можем да направим обаче, е да търсим най-добрата алтернатива (ако не можеш да произвеждаш нещо сам), но трябва да продължим да сме несъгласни и да искаме да достигнем максимума. Мърчът на Sink or Swim етичен и екологичн доколкото това ни е възможно, което означава, че не само нашите фланелки са “sweatshop free” и “fair-trade”, а и частично органик и използваме мастила, които включват био-съставки (а щампите се правят от анархистки колектив), освен това принтираме печатните си материали и обложки на 100% рециклирана хартия.

Гледате ли телевизия? Не е ли по-добре да разбием и изхвърлим телевизорите или има нещо позитивно в това да ги задържим?

Торстен: Аз нямам телевизор, но останалите в групата имат. Според мен гледането на телевизия понякога може да бъде добро, ако знаем как да се отнесем към информацията, която абсорбираме от екрана. Проблемът не е в телевизията, а в това какво се излъчва по дадена програма. Хората по телевизията правят всякакви глупости за малко пари, а зрителите се забавляват да гледат тези “идиоти”, които в крайна сметка са същите като тях, а още по в края на краищата същите и като всеки друг, включително нас. Така че защо понякога да не се посмеем на тези глупости? Според мен едно от позитивните неща на гледането на телевизия е точно този тъп хумор. Разбира се има и доста по-сериозни проблеми, съществува и сексуално стереотипизиране в много филми/шоу програми, което консолидира традиционните джендър роли и разбира се не можем да знаем, когато гледаме нещо, до колко то е независимо, манипулирано или лимитирано от различни институции. Друго нещо е наличието на реклами във всяко едно възможно място на телевизионната програма. Говоря за очевидните и умишлени реклами, които малко или много, явно или подсъзнателно ежедневно манипулират твоето съзнание и поведение, но също може да се споменат и скритите или неволни реклами, които съществуват във всеки сериал и филм, за да те научат как да живееш “истинския” си живот или как да се държиш на уникалната си позиция, например като истински мъж или жена. По еднакъв начин (често без желанието на всички) простата мисъл за “добро” или “зло” и моралност, каквито тези конструкции са овластени да дават (“добрият герой” винаги е добър и оправдан, дори да е избил хиляди хора) започват да се вкореняват. И много хора започват да си мечтаят за живот като на знаменитост, като на герой или поп звезда, който виждат в големия свят на телевизията. Така че тя често изкривява реалността, за да създаде илюзорен дворец, където хората могат да живеят след работа и пропиляват времето си като пасивно потребяват спектакли. По-добре да прочетат книга и да построят дворец със своите мечти. Освен всичко, всички електронни медии и носители на информация правят живота и особено свободното време (включително забавлението, което свързваме със свободното време) вече невъзможно без телевизор, кино, видеоигри и компютър. Така стигаме до там, че за някои е невъзможно да живеят без тези предмети.

Политически ориентираните Vegan Straight Edge групи разпространяват своето послание чрез текстовете на своите песни и нещата, които говорят по концерти. Турнетата спомагат за постигането на тази цел. Така че групите се нуждаят от тур-ван, автобус или кола, за да го направят. Но само тези превозни средства ли са единствената възможност? Смятате ли за правилно да пътуваме толкова големи разстояния с кола? Карате ли коли, движещи се с рециклирано растително олио (което се смята за най-екологичното възможно гориво)?

Лариса: Алекс е единственият, който кара кола от нас. Той я споделя с брат си. Колата, с която пътуваме по концерти за съжаление не се движи с рециклирано растително масло. Затова се опитваме да се придвижваме с кола минимално. Много по-приятно е да караш колело. Забавно е, поддържа те в добра форма, екологично е и не струва много. (…)

Колкото повече знаем за нещо, толкова по-добре, нали? Всеки път, когато правим нещо сами, вместо да разчитаме на мейнстрийма и да чакаме някой да направи нещата за нас, ние доказваме, че един друг свят е възможен. Опитвате ли се да останете верни на ъндърграунда и DIY етиките доколкото е възможно? Пука ли ви за това?

Алекс: О, да, съгласен съм! DIY етиката е това, което прави ъндърграунд сцената наистина независима и нещата, които правим възможни. В капиталистическата индустрия и култура музиката е просто продукт, който се моделира така че хората да се продаде на хората. Няма много място за автентична музика извън трендовете. Ето затова е важно да видим, че нашата музикална сцена/общност е изградена от хора, които влагат работа в нея, само защото смятат това за важно. Да имаш мотиви на персонално ниво е основата за музиката, която идва от нашите сърца, за нашата страст и способността да трансферираме критични и независими начини на мислене. По мое мнение е важно да видим, че в това място не трябва да съществува конкуренция, то е място, където трябва да си помагаме, да споделяме знания и да построим нещо заедно. Това място може да бъде нещо като дом за нас, но само когато е построено от хора с цели, които са искрени и не са себични. Ако хората започнат да правят това за пари, то ще промени себестойността на работата, която те влагат в сцената и причините, поради които те се занимават с това ще се променят, съзнателно или не.

Прекрасно е да видим колко голяма и разнообразна е сцената днес и колко много хлапета влагат своите усилия и пари в издаването на албуми, организацията на концерти, писането на зинове или каквото и да е. Ако не се прави за пари, тогава трябва да има някакъв смисъл за всички тези хора да работят толкова усърдно и отдадено, за да държат сцената жива. А всички знаем, че от това не се изкарват пари…

Имате песен с името “Truth?”, в която казвате, че е лесно да сочиш с пръст някого заради грешното му поведение, но обикновено не осъзнаваме нашите собствени действия. Казвате “We ain’t better than people we call stupid just because of thinking that we act the right way. Never can hold the truth. Never can keep up my fucking mind. May never can change anything. But never stop the fucking fight”. Лесно е винаги да обвиняваме другите вместо себе си, нали? Какво точно искате да изразите с тази песен?

Торстен: Имам предвид точно това, че е еднакво важно да поставяме под съмнение нашите хоризонти на мислене колкото и тези на другите, защото моята дефиниция за еманципаторска философия включва това, че всички си изграждат своя собствена реалност и разбиране на понятия като свобода, справедливост и смисъл на живота. Така че трябва да изградим философия, която да уважава различните гледища за света – истинската теоритична свобода. Но разбира се не бих поставил под съмнение неправилността на глобалните структури на капитализма или дискриминационните действия/начини на мислене като фашизма, видовизма, расизма, антисемитизма, религиозните и сексистки групи и хора – те се изправят срещу еманципаторската философия и срещу визията за свободен и отворен към различията толерантен свят. И точно тук трябва да загърбим всички догми, включително догмите на “революциите” от историята и техните съдълища. Според мен няма една единствена “истинска теория” – единствената свобода е свободата, която перманентно рефлектира в нас. Никакви по-нататъчно развити теории (повечето базирани на идеи от преди стотици години) не могат да дадат лесен и недиференциран подход да променим света по единствен “правилен” начин. Но това вече е станало невъзможно, защото всеки си е изградил собствен свят.

Имате ли да кажете нещо за религията? Духовността? Има ли някой в Sink or Swim, който вярва в бог? Защо?

Лариса: Ние сме напълно атеистка група. Никой от нас не вярва в какъвто и да е бог или висша сила, освен в себе си. Религиозните възгледи стоят срещу либертарното еманципаторно мислене.

“Всички религии с техните божества, полубожества, пророци, месии и светци, са продукт на фантазиите и лековерието на хората, които още не са достигнали пълното развитие и не използват в цялостта му своя интелектуален капацитет.” – Михаил Бакунин, “Бог и държава” / 1871

Харесвате ли града, бетона, трафика, сградите, работата, плащането за основни неща като храна, вода и подслон? Какво мислите за Цивилизацията? Технологията? Прогреса? Къде и как бихте предпочели да живеете?

Свен: Не, от тези неща ми се къса сърцето и ме боли глава. Чувствам се затворен в клетка и празен. Не знам как точно да се отнеса към различните понятия. Всичко се върти в кръговрат и клони към разрухата. Всеки ден усещаме края, особено тук, където живеем.

“Всеки може да почувства нищетата, празнотата, точно под повърхността на ежедневната рутина и сигурност” – Джон Зерзан

Аз съм изпълнен с мечти и ще го опиша… моята утопия е самоопределен, самоуправляван живот без никаква власт или висша сила. Искам да живея с хора, които мислят като мен в сферата на автономно племе в комуна сред природата, където всичко е в съзвучие с природната циркулация и с принципи, които са абсолютно либертарни без доминация. Живот в пълна индивидуална и социална хармония, със солидарност, общност, мир, уважение и състрадание като фундамент.

Понякога водим безсмислени дискусии с някои хора, независимо от темата. Някои просто търсят внимание или ни дразнят, за да видят как ще реагираме и вземем тяхното мнение прекалено навътре или дори да искаме да се сбием. Това ли е причината да напишете песента “Zip Your Lips”?

Свен: Написах този текст с чиста омраза и отчаяние в себе си… както много други текстове, хаха! Изразявам това, което искрено чувствам. Това има освобождаващ ефект, помага ми да преглътна тези чувства и да превърна отчаянието в гняв и да освободя парата. В деня, когато написах песента имах спор (само вербален) с нео-нацисти. Обикновено нещата не се получават така и аргументите често завършват с физическо насилие. По тазни причина да говориш с такива хора обикновено не си струва, както показва опита… Затова винаги съм готов да не се замислям и да не правя компромиси, дори и да смятам, че физическото насилие не е решение. Пацифизмът не е нещо, което напълно подкрепям. Редовете “we can run a guideline discussion about your moronism but lessons learned and memories showed that every conversation is fucking WORTHLESS!” показват ясно, че тъпите националистки, фашистки, расистки, сексистки лайна, които техните нетолерантни и ограничени създадели крепят на страх и предразсъдъци и техните аргументи са напълно несъстоятелни.

(…)

“I wish I never could see how the Earth get raped – it’s fucking killing me. I wish I never could know how many beings will die, how much suffer will grow.” Вие казвате това, че “всеки знае” какво става на планетата, но “никой не действа”, което е истина! Бихте ли предпочели да бъдете невежи и да живеете живота си без да съжалявате за нищо или предпочитате да знаете какво се случва и давате всичко от себе си, за да се постигне промяна? За съжаление Земята умира, но какво според вас можем да направим, за да стане планетата по-добро място?

Торстен: Според мен винаги има моменти, когато ще си повярваме “Да, ние можем” и такива, когато губим всяка надежда и искаме да се откажем от всичко. Доколкото мога да видя трябва да намерим най-реалистичния баланс между нещата, които можем да променим и нещата, които не можем да променим в нашия кратък живот. Така като резултат понякога имаме песимистични възгледи по отношение на желанията да направим света по-приятен за хората, животните и екологичния еквилибриум. А това понякога включва тенденцията да се откажем напълно и да станем апатични във всеки възможен аспект. Това е прекалено негативна гледна точка, но обратната крайност (идеята, че можем да променим всичко ако поискаме и ако сме достатъчно много) е еднакво обречена и води до догматизъм. Затова трябва се съмняваме и критикуваме всичко на теоритично ниво, но имаме само няколко опции на практическо ниво и тези няколко опции не изглежда да могат да променят света или дадено общество по голям начин. Но поне няколкото възможни практически опции трябва да се използват, защото когато се откажем от всичките си услия ще продадем душите си на изкуствения комфорт за себе си.

Заключителни думи?

Благодарим много за възможността да бъдем част от този зин. Според нас неща като това са много важни и показват добра част от хардкор/пънка. Дадохме най-доброто от себе си да отговорим за толкова кратко време на дългите въпроси, обхващащи много теми. Надяваме се да не сте разочаровани от прочетеното.

Чуйте сплита 7-инч изданието на SINK OR SWIM и финландската банда xIN ONE PIECEx, издадено от START A FIRE и EPIDEMIC RECORDS!

Пишете ни на:
vsinkorswimv@gmx.de
http://myspace.com/xsinkorswimx

Определено трябва да чуете тези групи:
xUNVEILx – www.myspace.com/xunveilx
xDECLARATIONx – www.myspace.com/declarationxvx
ALERT – www.myspace.com/alertpunxxx

И да подкрепите тези кампании/групи:
http://infoshop.org
http://shac7.com
http://antifur-campaign.org
http://veganthis.org
http://greenanarchy.org
http://crimethinc.com
http://directaction.info
http://freemumia.com

love&struggle
SINK OR SWIM
xvx