„Имаме нужда от една друга, по-мъдра и може би по-мистична представа за животните. Отчужден от естествената природата и живеейки с изкуствено създадената си такава, човекът като част от цивилизацията наблюдава съществата през лупата на своето познание и ги вижда само частично през уголеменото стъкло, докато целият образ остава размазан. Покровителстваме ги заради тяхната незавършеност, заради трагичната им съдба да приемат форма толкова по-нисша от нашата. И там се корени нашето заблуждение. Животните не трябва да се измерват от човека. В свят по-стар и по-завършен от нашия, те живеят като завършени и пълноценни индивиди, надарени със сетива, които сме изгубили или не сме притежавали изобщо, живеещи сред гласовете, които ние никога няма да чуем. Те не са нито наши братя, нито пък по-нисши от нас: те са други народи, уловени заедно с нас в мрежата на живота и времето, наши другари във възхода и падението на земята“ – Хенри Бестън
Filed under: вегетарианство, разни
