Сформирани през 1998 от членове на банди като Day of Suffering, Prayer For Cleansing и Catharsis, Undying са една от най-тежките и емоционални метълкор банди от края на 90-те. В превратна точка за бандата, оригиналният вокалист Тимоти Рой напуска групата, заради проблеми с гласа. Въпреки това бандата продължава да съществува, като привличат тогава 14-годишната Логан, която със своето изключително присъствие и брутални дет-метъл вокали прави бандата още по-силна. Както и да е, в долните редове ще прочете кратко интервю с оригиналния вокалист на бандата, Тимоти Рой, проведено през 2001 от Шейн (.dieatzero) и преведено през 2003 от българския уебзин United&Strong…
Последните три години сменихте два лейбъла. Има ли някаква специална причина за това?
Истниската причина, поради която напуснахме Fifth Column е, че никой от лейбъла не искаше да ни издава повече. Fifth Column всъщност е лейбъла на Мат от Catharsis. Не мисля, че е издал нещо друго след това, дори мисля, че той до голяма степен се отказа да се занимава. Той тиражира 2000 копия от диска ни и свърши доста добра работа, като ги дистрибутира. Дори после ги преиздадоха от One Day Savior Recordings. Но първоначално започнахме с Мат, защото никой не искаше да подпише с нас и докато записвахме вторият си албум, не съм много сигурен, но мисля, че първо Джон от One Day Savior Recordings се свърза с нас. Той е човека, който се грижи за бизнес историите в One Day Savior. Беше добре, че ни издаваше лейбъл на наши приятели, защото беше до голяма степен DIY. По този начин имахме повече контрол върху албума ни, както и дизайна по обложката и други неща. Почти всичко правехме сами. След това решихме да подпишем с Goodlife Recordings, защото нещата бяха почти същите като при първият ни албум, никой не бе чувал за нас, а това беше добър старт.
В какво вярват Undying?
Всички сме вегани и това е много важно за нас. Всички вярваме в правата на животните и смятаме, че като част от това общество и тази култура можем да окажем влияние с възгледите си. Всеки човек има контрол върху Земята и може да я промени, според мен веганизма представлява този контрол. Цялото човечество всъщност променя Земята и има влияние върху всяка част от нея, а чрез веганството правиш своята малка крачка за спирането на несправедливостите на тази планета. Не обвиняваме хората, че не са вегани. Това е нещо, което ние постигнахме като група и така се радваме на живота. Страхотно е. Като ходим на някъде всички си поръчваме вегански ястия и това ме кара да се чувствам още по-добре. Това е една малка страна от Undying.
Момчета, имате ли някакви по-специални отношения към религията и политиката?
О, вече ми е писнало от това. Хората идват и казват „момчета, вие сте атеисти“. Да, това е така. По-голямата част от нас са атеисти, но не мога да кажа дали съществува или не Господ. Обикновено заставам по средата. Аз съм щастлив човек и нямам нужда от бог. Иска ми се да бъда по-агностичен. Уважавам начина, по който са живяли племената на тази планета. Особено коренните жители на Америка. Израствайки в Канада много неща са отишли там и по някаква причина винаги съм им съчувствал. Това е нещо, което винаги ме разчувства. Затова да изучаваш начина на живот на племенните хора е изумително. Мисля, че технологиите до толкова са променили начина ни на живот, че чак това ни се струва невероятно. Каквото правим на Земята, това правим и един на друг. Но не мисля, че това е безнадеждно. Вярвам, че след време ще настане само хаос и разруха. Но в същото време обичам да се надявам, всеки обича. Също така ние се борим за настоящето, за щастието. Да изживееш страстта и емоциите си, да имаш толкова голям контрол върху живота си, за да не оставиш той да те контролира. Не можеш да живееш живота си в страх.
Какво мислиш за хардкора и за неговото настоящо състояние?
Обичам да свирим по концерти, където е малко повече пънк-рок, като днес, някой винаги казва нещо. Но изглежда, че много хора искаха да слушат и ако наистина са искали да слушат се получава така, че нищо не чуват. Харесва ми това, че има хора, които не стоят със скръстени ръце и искат да се променят. Според мен човек трябва да се изправя лице в лице с проблемите си и така да ги решава. Ако някой наистина е ядосан, бесен от това, което му се е случило през деня, просто трябва да отиде на хардкор шоу и да излее гнева си. Това е отдушник. Така правя и аз, ако някой е казал нещо, с което ме е ядосал. Колкото до настоящото състояние на хардкора, смятам, че има доста хора, на които въобще не им пука. Има хлапета, които просто искат да се качат на сцената и да бъдат видяни. Мисля си, че винаги ще има хлапета, които ще се обличат по начина, по който искат да бъдат видяни и предполагам, че това ще става винаги и навсякъде. Има различни хора. В момента имам предвид, че съм се запознавал с момчета по концерти, които не бих сменил за нищо на този свят, а сме свирили и на такива места, където хората са пълни тъпаци и се правят на големи мъже. От тогава много внимавам с кого свирим и с какви хора се срещаме. Гледаме да страним от боища.
Доста мразя битки по време на концерти.
Мисля, че тази вечер по време на сета ни се случи нещо такова, но не съм много сигурен.
Намирате ли разлика между „This Day All Gods Die“ и „The Whispered Lies Of Angels“?
Мисля, че малко се поувлякохме. В единият от албумите има песен за една моя депресия. Знам, че почти всички от бандата са преживели такова нещо, разочаровани от света, в който живеят. Трудно е да оставиш личните си мисли и мнения, когато пишеш текстовете. Нали се сещаш точно като при веган стрейт едж. Трябва да има страст и човечност във всичко това. Това е нещо, което се опитвам да направя – да сложа частица от себе си в моите вярвания. Мисля си, че съм твърде емоционален в посланията си. Наистина обичам хардкора и живея заедно с него през всички тези години.
Имаш ли какво да кажеш на хлапетата, които тепърва започват да чуват за хардкора?
Да, бих искал да им кажа да не съдят. Като опита от тази вечер. Всеки взима част от шоуто след това у дома си. Като боя тази вечер – положителните и отрицателните страни от него.
Какво мислиш за хора, които ви описват като група с доста сложна музика?
Дори не се замислям за това. Както човек не се замисля, че времето преминава. Наистина ли? Сложна? Уау? Не знам, човече. Барабаниста ни е пънк-рок момче. Той просто излиза на сцената и избухва. А Джими(китариста ни) пише някакви наистина технични неща и те двамата просто го изсвирват. А за моето ръмжене, просто не ми пука. То е просто пънк-рок. Крещя и не ми пука. Не мисля, че мислим много за стила си. Понякога просто сме в такова настроение, понякога не сме.
