Етиката за правата на животните…

1. Въведение
2. Какво е етика?
3. Аргументи против правата на животните и вегетарианството
а) Аргумент от християнството
б) Аргумент от природата
в) Аргумент за „чувствителността“ на растенията
г) Аргумент от разума и езика
4. Аргументи за правата на животните и вегетарианството
а) Какво са права?
б)На каква база може да говорим за права?
- Бентам, Сингър и утилитаризма
- Швайцер и желанието за живот
- Реган и предемта на живот
5. До какви граници да се разпростират правата?
6. Права, задължения, човешката еволюция

ВЪВЕДЕНИЕ

Да! Месото е убийство! Не яжте месо! Това може да са лозунги, които ще видите изписани със спрей на някоя фасада, но те не са преувеличени и има силни аргументи в тяхна подкрепа.

Животните имат права! Нямат право да гласуват, но като нас – имат правото на живот, свобода, и стремеж към щастие – правото да не бъдат насилвани и убивани за тривиалните желания на арогантните човешки същества.

Тяхното основно право е правото на живот; от тук следва, че тези, които им го отнемат са убийци, а тези, които вземат участие в това нарушаване на тяхното право са съучастници на убийците; въпреки че гражданското право няма да се съгласи, становището на етиката подсказва друго.

Искам да изследвам няколко аргумента за и против правата на животните и вегетарианството; Искам да покажа защо различните аргументи против тези идеи са слаби, и защо тези в подкрепа на правата на животните и вегетарианството са силни.

Концепцията на правата на животните и вегетарианството гласи, че ако животните имат права, тогава хората са длъжни да бъдат вегетарианци, и от там да уважават тяхното право на свободен живот.

КАКВО Е ЕТИКА?

Първо, нека дефинираме какво се разбира под „етика“: етиката е философско учение на правилното и грешното, доброто и злото; критичното оценяване на нашите действия и техните възможни или реални последствия.

Не всички действия са етични по природа; някои, например, са чисто и просто продукт на личен вкус или на естетично чувство: да боядисам ли стените в бяло, или ще е по-добре в розово? Дали да си взема ягоди или банани? Дали да си взема душ кабина или вана?

Етичният конфликт се появява, когато действията на някого имат потенциален ефект върху интересите на някой друг (или нещо); ако те нямат ефект върху някой друг, тогава не са етични въпроси.

Представете си, обаче, че дори от тези прости ситуации, които дадох за пример могат да се изведат етични въпроси: какво ще стане ако някои близки хора се разболяват тежко от вида на розови стени? Ако ягодоберачите се вдигнат на протест, защото ягодоберачи са умрели от химическите отрови, с които се пръскат ягодите? И какво ще стане ако реша да се къпя във ваната с жената на съседа?

Етиката служи като морална спирачка за дадено действие; ако решим, че нещо е грешно, то не трябва да го правим; но проблемът с етиката е, че тя не винаги е в наша облага и може да ни накара да направим нещо, което няма да задоволи незабавните ни интереси.

Например: Какво бихте направили ако имате мантия-невидимка? Ще я използвате или ще я унищожите? Ще ограбвате ли банки? Ще влизате ли в съблекални или бани?

Когато Джон Лили разбира, че неговите изследвания нараняват делфини, че те се самоубиват в знак на протест срещу експериментите върху тях, той решава да спре с тях и да посвети остатъка от живота си да помага на делфини; както той казва: „не искам да държа концентрационен лагер за високо-развити същества“.

Ако пацифист, завършил като инженер, получи изгодна оферта да работи в компания, която произвежда ядрени оръжия и е най-големият доставчик на въоръжение за армията, правилното нещо, което ще направи е да откаже офертата.

Правилното действие има два компонента: мотивация и резултат; да направиш правилното нещо не е същото като да правиш добро нещо; Ако г-н Ояден-с-пари-капиталист дари крупна сума за благотворителност, за да изчисти публичният си имидж или да получи данъчни облекчения, тогава дали той е етичен човек?

Подобно ако г-н Лоена-топка стане вегетарианец с единствената цел да отслабне и да си подобри здравето, той несъмнено прави добро за своето здраве, а последствията от неговия избор несъмнено ще са позитивни за животните и природата, но дали той действа етично?

Не, той действа егоистично, а не етично, на него не му пука за другите хора или за животните; просто случайно неговия избор има позитивен ефект върху природата и животните – това е добро действие, но не е правилното действие.

Едно от най-добрите изказвания, които някой може да направи е да каже, че е станал вегетарианец по етични причини – от състрадание към животните, състрадание към планетата, състрадание към другите хора, чиито животи са застрашени от унищоженията, които носи глобалната индустрия на месото.

Повтарям думата „състрадание“, защото етиката не е просто рационален набор от принципи, които следваме по разумен и логичен начин; това не трябва да бъде само въпрос на разума, а и на сърцето, трябва да усещаш живота – всеки живот – отвращение към лицето на болката и страданието на всички форми на живот и непримиримото желание да направиш всичко по силите си да сложиш край на тези несправедливости.

Очевидно изборът да ядеш месо и млечни продукти засяга етиката, той не е просто вкусов избор или предпочитание, защото той засяга чужди интереси – интересите на милиардите животни, които биват изколени всяка година, за да задоволят необразованите диетични избори.

Джефри Дамър е обичал вкуса на човешко месо – за какво говори това? Дали това е просто негов ексцентричен диетичен избор или е грешно?

Това не е нещо напълно различно от яденето на животинско месо: животът е откраднат, едно създание е убито от ръцете на друго.

АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ЖИВОТНИТЕ И ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Аргумент #1: Аргумент от християнството:

Хората в нашия модерен научен свят все още продължават да използват Библията като оправдание за своето хранене с месо и доминация над животните; два пасажа от Битие в частност изникват на преден план:

– на хората, господ нарежда: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята“. (Битие 1:21)

– на Ной, господ казва: „И страх и трепет от вас ще бъде над всичките животни на земята, и над всичките небесни птици: те с всичко, което пълзи по земята, и с всичките морски риби, в ръцете ви са предадени. Всичко, което се движи и живее ще ви бъде за храна. “ (Битие 9:2)

Подобни пасажи са основни във формирането на църковната традиция на антропоцентризъм; през XIII век Тома Аквински описва официалната църковна традиция като заявява: „с божието провидение, животните са създадени, за да служат на човек в естествения свят”.

Християнската религия през Средновековието е използвала четири различни аргумента, за да оправдае човешката доминация над животните: (а) животните са създадени, за да ни служат като наша собственост; (б) хората имат души и са най-развитите същества, които Бог е създал по свой образ и подобие, а животните нямат души; (в) животните са жестоки и се убиват помежду си, така че няма нищо лошо в това, хората да са жестоки и да убиват тях; (г) животните не чувстват болка.

Тези твърдения имат слаба библейска основа; както и много други реакционни твърдения от страна на Църквата, религиозната експлоатация на животните включва силно селективно четене на Библията; някои пасажи ни карат да сме арогантни и да си служим с насилие, докато други учат на примиренческа етика и ни карат да сме мирни и кротки, загрижени членове на световната общност.

Миролюбивата страна на християнството съдържа теоцентристка, а не антропоцентристка етика: Бог е в центъра на вселената, не човека, а както човек, така и животните са собственост на Бог.

Човек има специална роля в света; той е призван да се грижи за света и животните; негово задължение е да да живее в мир с природата, да поддържа съзидателния дух на света.

В Битие 2.8 господ казва: “И Господ Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал” (да се грижи за нея и култивира)

В 2.19: „И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име ги назовеше човекът всяко същество, това име му остана“ – едва ли се има предвид поставяне на имена като свинско, хамбургер, вълна, стек или тапицерия за автомобила.

Има различни пасажи в Стария и в Новия завет, които говорят в защита на вегетарианството; Както казва Исус, „Този, който убива, убва сам себе си, и който яде от плътта на убити зверове, яде от тялото на смъртта. Защото в неговата кръв всяка капка от тяхната кръв се превръща в отрова; в неговия дъх течният дъх вони. (…) И тяхната смърт ще се превърне в негова смърт“. (“Есейско евангелние на мира”, книга 1, Исус)

Ако вземете историята за Ной буквално, то изглежда, че няма разлика между хора и животни – всички сме на една лодка.

В заключение, когато бог дава право за „доминиране“ на човек над животните, това трябва най-вече да се разбира като покровителство, а не като буквално доминиране.

Това е прогресивно виждане, но от атеистка или просто от светска гледна точка има сериозен проблем: животните не са ничия собственост, освен на самите себе си; гледа се не на тях като инструментална ценност, а не като създадени с вродени присъщи за тях ценности.; говори за задълженията на хората към животните, а не за правата на животните, които са две различни неща.

Аргумент #2: Аргумент от природата

Екологията и еволюционната теория ни казват, че хората са естествени същества, които както и животните еволюират чрез естествения подбор и са комплексни продукти на живата природа.

Така че: ако животните убиват и ядат други животни, а хората са част от големия кръговрат на живота, защо да е грешно човешките същества да убиват или се хранят с животни?

Или да го зададем по друг начин: животните биха ни изяли ако са гладни, защо тогава и ние да не ги изядем ако сме гладни?

Вярно е, че сме естествени същества, но ние сме нещо много повече от това – ние сме човешки същества с уникални рационални умове, в състояние да си задаваме въпроси дали убиването е правилно или грешно, ние управляваме своето поведение съобразно разума.

Като етични същества, ние можем и трябва да си задаваме въпроса: кога е правилно, ако изобщо може да е, да убиваме? И ние можем да си отговорим на въпроса, както правим – само при необходимост, когато има силна рационална обосновка; но тъй като ние не се нуждаем от това, да убиваме животни за храна, а в животинските продукти няма нищо крайно-необходимо за човешкото здраве, то не само, че не е необходимо да убиваме, ами е и грешно.

Днес убиваме животни в името на печалбата и алчността, а не от необходимост.

Когато лъв убие някой тръгнал на сафари богаташ, лъвът няма никаква вина и не е направил нищо лошо, защото неговия живот не се командва от саморефлексен морал; в обратния случай, юпитата нямат никаква работа да се бъркат в територията на лъва; когато ловец убие благороден елен, обаче, ловецът съвсем съзнателно, без да е жизнено необходимо, и напълно неморално, убива животно за спорта и удоволствието, по чисто тривиални причини.

Животните са носители на морален статут и права, много от тях живеят в сложни социални системи на взаимопомощ, но те не са морални субекти с обществени етики; ние дължим неща на животните, но не те не ни дължат нищо! Нямаме право да ги експлоатираме за наши тривиални цели!

За добро или лошо, ние сме пастири на тази планета и е време нашата отговорност към живота да се свърже с нашата сила да променим отношението си към него.

Аргумент #3: Аргумент за “чувствителността” на растенията

Вие ядете растения, нали?!

Колко вегетарианци са чували този “аргумент”? Какъв грандиозен аргумент срещу вегетарианското лицемерие!

Засрамете се, всички убийци на растения, които четат това! Всеки стомах е гробище, нали? Грешка!

Разбира се, това твърдение е нищо повече от плиткоумно защитаване на убиването на животни. Изведнъж, месоядците са се загрижили за живота!

Основано на малоумното сравняване на консумирането на растения и животни, сякаш няма никакви видими разлики, а щом яденето на зеленчуци е „убиване“ на растението (като заколиш един домат, той агонизира и кърви като прасе!); а щом няма разлика между яденето на растения и животни, тъй като са все част от живата природа, значи няма начин да не е етично да ядем и животни.

Животните имат известно ниво на чувствителност; те може и да могат да отвръщат на определени сигнали и стимули като допир или шум/музика; съмнявам се, че цветята в стаята ми ще пораснат особено добре под влиянието на екстремната хардкор-пънк музика, която слушам.

Но нека станат ясни основните разлики между растенията и животните, и това да се храниш с едните или другите!

Първо, растенията не изпитват удоволствие или болка, така както животните; растенията нямат централна нервна система или мозък; трудно може да се направи аналогия между това да разрежеш ябълка и това да прережеш гърлото на овца, да обезкостиш риба, да разчлениш пиле или да убиеш с електрошок прасе.

Второ, растенията не са двигателни същества с крака и нужда от свободно мигриране; ние не лишаваме от свобода растението като го посеем някъде, та дори и в саксия; това не може да се сравни с пъхането на животно в клетка.

Трето, растенията не са социални същества с комплексни социални връзки между себе си; няма да бъде травма за растението, ако то израсне в изолация, така както би било психологическа травма за животно да бъде отделено от семейството и средата си.

Четвърто, и най-важно, базираната на растителна храна диета е най-екологично приемлива, докато базираната на месо и животински продукти диета е екологично-катастрофална; основаната на експлоатацията на животни диета на глобалната месо-капиталистка култура е отговорна за разхищението на огромни пространства земя, вода, енергия, изкопаеми ресурси, дъждовни гори и отговорна за глобалното затопляне.

Лицемерието на месоядците наистина е огромно, защото те не само директно консумират животни, а също така индиректно консумират в пъти повече растения от вегетарианците, защото животните за заколение са хранени с огромни количества трева, житни култури, ядки и семена!

С един хектар земеделска земя могат да се нахранят 20 пъти повече хора на веган диета, отколкото на диета от месо, защото във втория случай културите, засети на този хектар земя ще отидат за фураж на предстоящите да бъдат заколени животни. Отглеждането на животни за месо е огромно разхищение и нерационално решаване на продоволствения проблем!

Разбира се, човешките същества имат право да живеят, следователно да се хранят; и ако все пак приемем, че яденето на растения е зло, то поне със сигурност е по-малкото зло.

Ако искаме да се отнасяме с колкото се може повече уважение, състрадание и внимание към тази планета – може би няма по-добра стъпка към подобен начин на живот и етика от веганската.

Аргумент #4: Аргумент от разума и езика

Само тези същества с език, култура, самосъзнание имат права; тъй като на животните те им липсват, значи нямат права.

Декарт е категоричен в това, заявявайки, че животните са “био-машини”, които нямат душа, не изпитват болка, а техните движения и звуци са механични явления.

Той искрено вярвал, че животните са „безчувствени зверове“, на които не дължим нищо; всъщност, той наистина е пропагандирал, че те са някакъв вид машини или автомати, без съзнание и чувствителност.

Той не отрича, че животните агонизират и плачат, но той вижда в тези звуци нищо повече от звуците на индустриалните машини; неговите учения вдъхновяват практиката на вивисекция и са основа за ранните и форми, които включват приковаване на кучета за маси и тяхната дисекция в живо състояние без никаква упойка.

Ако сте млади хора, които обаче все още не са слушали пънк музика, ви препоръчвам да чуете песента “Nailing Descartes To The Wall (Meat Still Means Murder)” на мелодичната канадска пънк банда Propagandhi.

Аргументът за разума и езика е гротесково грешен по две основни причини:

Първо, той излишно подчертава различията между хората и животните, най-малкото развитите бозайници, а има силни доказателства, че развитите бозайници като китовете, делфините, горилите или шимпанзетата имат някакъв вид рационални и лингвистични способности. Ние все още сме в Средновековието, що се отнася до нашите знания за интелигентността на животните и колкото повече се развива науката, ние научаваме повече за това колко комплексни са животните и колко повече развитите бозайници приличат на нас, отколкото сме си мислели преди това. Сега знаем, например, че обичайните нива на амониколини между човешките същества и шимпанзетата е по-малко от 1% (0.8%); шимпанзетата са генетично по-близо до хората, отколкото до орангутаните.

В своята книга, “Сенките на забравените ни прадеди”, Карл Сейгън изброява повече от 30 характеристики, които са се смятали за уникални при хората, че всичките са присъщи и за шимпанзетата – но лабораторните експерименти с шимпанзета и други маймуни продължават. Тези, които имат домашни животни знаят много повече за чувствителността и интелигентността на животните, отколкото е нужно някой учен да им даде доказателства. Всички те добре осъзнават, че котките и кучетата са интелигентни и чувствителни същества с интереси и нужди. Някой чудил ли се е защо цирковите животни са склонни към агресия и бунт? Съжалявам, Декарт, но роботите не се бунтуват!

Вторият аргумент против този за езика и разума е, че той е безсмислен: дори и животните да не бяха интелигентни или социални (колкото всъщност са), това нямаше да има значение за тях да изпълнят трите критерия, за да има някой права: те са живи същества, способни да чувстват удовлетворение и болка, имат комплексни чувства, те имат нужди, неща, от които се нуждаят, без значение дали са им дадени или не.

АРГУМЕНТИ ЗА ПРАВАТА НА ЖИВОТНИТЕ И ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Така изниква въпроса: какво са правата и на каква основа различните индивиди, хора или нехора ги притежават?

Правата са строги етични основи за постигането на свобода; те защитават свободите на индивида; осигуряват разобличаване на вредата, причинена върху нечие тяло, собственост, жизнени интереси; те изискват създаване на постулати, дори понякога против обществото, но се нуждаят от правна основа.

Да имаш права е да имаш вродена ценност: вродената ценност на всяко живо същество не може да се принизи до това то да бъде използвано в робска служба на друго същество; всяко същество е завършен индивид, не средство за постигане на целите на някое друго.

Да имаш вродена ценност значи да отдаваш уважение към други същества, които имат права, особено тези разумни и етични човешки същества, които уважават твоите; Правата на едно същество изискват задълженията на друго същество – задължението да уважаваш правата на другите.

Някои от нас използват този аргумент, за да кажат, че тъй като животните нямат задължения или отговорности, нито сами между себе си, нито към нас, то тогава те нямат права.

Но правата не винаги изискват задължения; ние сме изградили асиметрично отношение към животните, при което ние ги притежаваме, но те не притежават нас.

Помислете по този начин: ние ще кажем, че едно наскоро родено бебе има права, но какви задължения има то? Родителите имат задължения към бебето, но бебето няма задължения към родителите; единствените задължения, които има бебето са към неговите пелени.

Както и с животните, новородените човешки бебета са носители на права, но те не са напълно разумни, не са носители на абстрактно мислене с развита култура, език или самосъзнание – които са задължителни и достатъчни условия за носене на морална отговорност.

Аргумент #1: Утилитарен аргумент

Ако се вгледаме в първия аргумент за правата, утилитарният аргумент, ще видим как той разкъсва мъглата на безкрайното философстване и се насочва директно към основните точки.

Джеръми Бентъм: „Въпросът не е дали животните могат да говорят, нито дали могат да разсъждават, а дали могат да изпитват болка?”

Да, хората се различават от животните чрез своите екстравагантни човешки логически или лингвистични умения, но онова което споделяме с животните е способността да изпитваме болка и страдание.

Утилитаристката философия се занимава само с полезността или последствията на дадено действие; тя казва, че правилното действие е това, което ще доведе до най-голямо количество щастие или удоволствие за най-голям брой хора.

Най-големият добродетел на утилитаризма е неговия фокус към сензуализма, на преден план изкарва причинноста и по този начин директно вкарва животните в моралните измерения.

Но това се нуждае от по-силна философска подкрепа, което не се случва чак до 1975, когато Питър Сингър пише своята основополагаща книга, „Animal Liberation”.

Питър Сингър: „Може да се прави силна аналогия между расизъм, сексизъм и видовизъм: във всеки един от тези случаи, една група остро отделя себе си от друга(ите) и се определя за вродено превъзхождаща ги; във всеки един от тези случаи се използват манипулирани и произволни причини, които всъщност нямат никакво покритие”.

Питър Сингър не отрича, че действително има разлики между хората и животните, но той не ги смята за морално издържани. Някои хора са високи, други руси, трети по-бели или по-бързи от други – все реално съществуващи разлики, но това означава ли, че едни имат повече права от други? Подобно на това, ако хората са самоосъзнати или по-интелигенти от животните, това дава ли им право да отричат, че животните имат права?

Сингър посочва, че ако отричаме правата на животните, осланяйки се само на езика или на разума, то тогава ние ще трябва да отречем правата и на голяма група хора.

Ембрионите, бебетата, пациентите в безсъзнание, изкуфелите възрастни и хората със сериозни увреждания не би трябвало да имат права; не би трябвало да има значителна морална разлика между това да се експериментира върху тях и това да се експериментира върху животни; ако ние обаче отказваме да експериментира върху тези групи хора или върху хора като цяло, то тогава ние не трябва да приемаме и експериментите върху животни (всъщност, Сингър приема в някои случаи да се правят експерименти върху животни, както ще видите по-надолу).

Нека използваме въображаема ситуация, за да обясним този проблем по-добре: ако свръх-интелигентни извънземни дойдат на Земята, те може да сметнат нашето ниво на интелигентност за примитивно и да сметнат, че сме подходящи за медицински експерименти или за отглеждане във ферми-заводи (разбира се, ако те наистина са толкова напреднали няма да са такъв авторитарен експлоататорски вид като нас).

Сингър не казва, че всички форми на живот са еднакво ценни или че трябва да се приписва еднаква стойност на хората и животните; много по-лошо е да убиеш човек, отколкото една риба, защото страданието и загубата ще са по-малки, защото рибата няма толкова сложно устроена психика.

Но може и да е обратното: едно шимпанзе, куче или прасе са по-самоосъзнати от новородените хора, хората с умствени увреждания или от някои в напреднала сенилност.

„Съществува “морална премия” за самосъзнанието и за психическата сложност, която ни позволява да придаваме различна тежест на живота ако е необходимо: “не е условно това, че живота на съзнателните, на способните на абстрактно мислене, на тези можещи да правят планове за бъдещето, на тези имащи сложни действия и способни да комуникират, е по-ценен от живота на създанията без тези качества.” (“Animal Liberation”, Singer, 20)

По тази причина, няма да е деспотично свръх-интелигентните извънземни да ни използват, те ще имат пълното морално право на това.

Обикновено, ние разглеждаме еднакво различните видове: “това, което трябва да направим е да доведем животните в нашата морална сфера и да спрем да се отнасяме с техните животи като с нещо заменимо за нашите обикновени нужди” (“Animal Liberation”, Singer, 20)

Ако обаче възникне конфликт на интереси, Сингър смята, че хората могат да пренебрегнат интересите на животните, но за да сторят това трябва да имат основателна причина (той приема някои форми на експериментиране).

Сингър не успява да даде адекватна основа на своята цел за освобождение на животните, най-вече поради проблемите вродени в утилитаризма, а и защото няма реално обвързване на разбирането за права и ценност – той предпочита да използва концепцията за свобода или равенство.

Общоизвестният проблем на утилитаризма е, че се оправдава жертвата на индивидите, на един или на цяла група, в името на по-голямото щастие и удоволствие за мнозинството.
Например: да се обеси невинен човек, за да се възвърне мирът в даден град.

Предполагате, че хората получават по-голямо удоволствие, отколкото животните болка? Тогава експлоатацията на животни е оправдана.

“Правовото”- приближение предотвратява този проблем, защото то не позволява жертвата на едни за сметка на други, независимо какви са крайните резултати.

Аргумент #2: Швайцер и желанието за живот.

Алберт Швайцер развива интересна алтернатива на утилитаризма, през 20-те години на миналия век. Може би най-известната му работа е есето “Етиката на почит към живота”; накратко позицията в това есе е: „Аз съм част от по- голямо живо общество и почитам всичко живо; това което ме свързва с другите форми на живот е желанието ми да живея; всичко което е живо има желание за живот; желание да бъде; действия, които да следва; цел която да постигне; потенциал, който да реализира”. Швайцер се осланя на моралният принцип, който е основа на Будизма: никое живо същество не бива да се наранява, освен ако не е крайно наложително.

Условието “освен ако не е крайно наложително” е ясно приемане, че понякога едно живо същество трябва да нарани друго, и Швайцер се мъчи над това (и казва, че ако е необходимо някой да нарани другиго, то този който го е извършил трябва дълбоко да съжалява и да чувства вина [смесица между Будизъм и Християнство!]).

Но възниква въпросът: кога е абсолютно необходимо да се нанесе вреда? Или в нашия контекст – кога е абсолютно необходимо да се нанесе вреда на животно?

Може би когато дива мечка ни нападне, но това е крайно рядка възможност в наши дни.

Определено не е необходимо да се ловят животни в името на спорта, да се убиват заради кожата им, да ги експлоатираме в цирковете и родеотата, да тестваме козметика върху тях, нито да ги използваме за съмнителни медицински експерименти.

И най-важното, не е необходимо да използваме животните за храна! Живеем в ерата на технологиите, а не в Каменната ера.

Но има един съществен проблем в твърдението на Алберт Швайцер; и силните и слабите страни на неговата гледна точка са видими в следващия пасаж (от „Философия на цивилизацията”): “Човек е наистина етичен, само когато подчинява на натиска да помага на всичко живо, на което е способен да помогне, и да избягва нараняване на всичко, което е живо; той не пита колко или дали дадено живо същество заслужава симпатия, нито дали и в каква степен то може да чувства; той не къса листа от дърветата, не изкоренява цветя и внимава да не смачка някое насекомо; през пролетта, когато работи вечер на лампа, той предпочита да държи прозореца затворен и да диша застоял въздух отколкото да позволи едно след друго насекомите да падат на масата му с обгорели криле”.

Могъща и вдъхновяваща почит към живота; но може би неговата дефиниция за морално общество е прекалено всеобхватна; разширена дори до листата на тревата и до ледените кристали на неодушевената материя. Наистина, както той самият твърди, развива мистичен философски пантеизъм.

Аргумент #3: Реган и предмета на живот.

В своята книга от 1983г. “The Case For Animal Rights”, Том Реган дава най-непреклонната защита за правата на животните; неговата позиция избягва проблемите на Сингър и Швайцер: той дава на съзнателните форми на живот не само морално значение, но и безкомпромисни права; той предлага широка дефиниция на морално общество, която дава някои привилегии на напредналите форми на живот, наречени човешки същества.

За Реган всяко същество което е “предмет на живот” и има права; неговата дефиниция е многоизмерна, варираща от съзнанието до интересите и нуждата да имаш ясна идентичност, и представа за бъдещето. (“The Case For Animal Rights”, Regan, 243)

Но минималното изискване да бъдеш предмет на живот е да имаш съзнание, желания и интереси; ако нещо не е обект на живота, то няма права и истинска стойност, подобно на Швайцеровата идея за желанието за живот, но Реган не я разтяга до неживата материя: ледените кристали, листата на тревата, и може би червеите не са неговия „предмет на живот” и нямат права или истинска стойност.

Но рибите са: може би нямат планове за бъдещето, но са способни да се наслаждават на живота, така че те имат права.

Един проблем е как ние създаваме природна етика да защитаваме планините, горите и реките – извън съхраняващата етика? Може ли неорганичната материя да има права и стойност? Както Реган посочва, подобно твърдение е трудно да се развие.

ДО КАКВИ ГРАНИЦИ СЕ РАЗПРОСТИРАТ ПРАВАТА?

С разширяването на моралните ограничения изникват морални дилеми, че правата не са абсолютни, а различните права и интереси могат да предизвикат конфликти или противоречия.

Имат ли мухите права? Има ли вируса СПИН права? Ако не, защо? И къде да начертаем линията?

Швайцер е на друго мнение, но неговите идеи могат да се разглеждат като идеал, към който всички може да се стремим.

Но Сингър начертава границите за съзнателност, а Реган границите на субективността.

И двамата – Сингър и Реган – дават привилегии за човешкия живот в специални случаи на основите на психологическата комплексност; в примера с лодката (4 човека и едно куче са в лодка, едно нещо от тях трябва да се махне), и двамата биха изхвърлили кучето зад борда, без да се замислят; Всъщност, Реган би изхвърлил милион кучета зад борда, за да спаси един човек! (“The Case of Animal Rights”, Regan, стр. 325)

Това е абсурдно и показва, че в известна степен утилитаризма е легитимен критерий за отнемане на правото на живот; до каква степен, не става ясно, но според мен има повече ценност в животите на милион кучета, отколкото в един човек; Аз лично чувствам, че бих пожертвал собствения си живот, за да спася милион кучета, може би дори само едно куче (ще пожертвам живота си най-малкото да спася едно куче!).

Не смятам, че зеленчуците са предмети на живот и имат права; за това смятам за напълно приемливо да се храним с тях; случаят разбира се, е различен, ако това са крави, прасета или пилета.

Аз лично не бих убил муха или дори хлебарка, но аз не смятам, че имам някакви силни задължения към тези форми на живот и е трудно да кажа, дали те са предмети на живот.

Но: ако бълхи нападнат мен или „моята” котка, те ще умрат, човече! Моят живот и този на котката ще са по-важни от каквито и да е права, които може да има една бълха.

Друг пример, ако ме нападне мечка, аз няма да кажа: „о, драга мечке, аз съм активист за правата на животните, моля те, изяж ме!“ – аз ще се бия за живота си.

Нито ще посрещна вируса на СПИН в своето тяло да върши своята работа!

Тези примери показват една валидна причина да отнемеш живот: самозащитата; друга може да бъде наказанието, но то е много по-проблематично, защото не може да се отнася към животните, те не могат да бъдат виновни за нищо.

Помислете върху това: всеки път, когато излезете навън убивате много насекоми. А какво ще кажете за хилядите, които убивате с автомобила по време на дълъг път?

Чрез нашето живеене, ние убиваме; нашите интереси на живот, упражнения, използване на полезни технологии имат по-голяма тежест от ценността на живота на такива животни като насекомите, надявам се да не се лъжем в този случай. Убиването на насекоми от човек е неизбежно, както убиването на антилопата от лъва, но не и както убиването на прасе или агне от човек.

Разбира се ние можем да сведем до минимум убийствата на животни, именно това е етичната сила на вегетарианството (веганството).

ПРАВА, ЗАДЪЛЖЕНИЯ, И ЕВОЛЮЦИЯ

Позволете ми кратко резюме.

Нашите отношения към животните не са хипотетични, както към растенията или насекомите: животните имат ясни права, а ние имаме ясни задължения и отговорности.

Нашите задължения са не са само да не експлоатираме животните или да не ги ядем, а също така да им помагаме и да браним техните интереси; не просто да не ги нараняваме, а ние сме длъжни да ги пазим.

Какво ви се струва по-добре за надгробна плоча: „тук лежи г-н Иванов, който не нарани никого и не се меси в чуждата работа“ или „тук лежи гражданин на света, който помагаше и се отнасяше към другите с любов и уважение“?

В този конкретен контекст може да звучи добре етиката на британските аристократи: нашият уникален статус като най-умните, загрижени, етични, рационални същества ни дава уникални правомощия и отговорности.

Сред нашите задължения е негативното задължение да не се храним с месо и да бойкотираме месото, млечните продукти и всички експлоататорски индустрии; когато купуваме техните продукти ние казваме: „да, аз подкрепям това, което правите срещу животните и планетата, ето моите пари в подкрепа на вашето унищожително дело!“.

Но позитивното послание на християнството и другите религии е, че етичното изисква състрадание, любов, саможертва, и служба към доброто.

Колко извратена трябва да бъде нашата ценностна система да мислим, че това послание се отнася само до човешките същества? Наистина ли любовта и състраданието имат граници? На пол, раса, племе или нация? – или видове?

Ние можем да служим на всички тези същества, които се нуждаят от нашата помощ; най-слабите между нас се нуждаят от нашата най-голяма помощ, следователно животните се нуждаят от нас; те нямат глас и за това се нуждаят от гласа на човешкия разум и състрадание.

Правата на животните е идея, чието време е дошло; както Джон Стюърт Мил отбелязва, всички велики идеи преминават през три етапа: абсурдност, дискусия, и приемане както морално, така и научно: всички големи открития в началото са били осмивани и отхвърляни като абсурдни, но след това приемани; например: теориите на Галилей, квантовата физика, теорията на относителността и т.н. Същото се отнася и за етичните концепции: през XVIII век аргументите за еманципацията на жените са били осмивани и смятани за абсурдни, както и аргументите за еманципацията на чернокожите през XIX век; тези идеи, защото са валидни, в последствие са били дискутирани и след това в голяма част приети.

Дискурсът на правата, при веднъж поведената битката за тяхното приемане и въпреки своята непоклатимост от страна на белите мъже-земевладелци от ранния капиталистически период, успява да наложи своята морална логика, и в последствие поставя на изпитание не само въпросите за расизма, сексизма, или колониализма, а и тези на антропоцентризма и видовизма; сега е ред на природата и животните да бъдат еманципирани!

Дори само за последните три десетилетия, с феминистките и движенията за граждански права, сме свидетели на важни стъпки в човешката морална еволюция. Нива в развитието на универсализацията на етиката: от себе си до клан, от клан до общност, от общност до световно общество; от човешки до нечовешки животни. Личностната етична еволюция може да бъде измерена грубо от това до къде се простира неговото или нейното „ние“; запитайте себе си: колко широко е вашето „ние“? Аз бих казал, че колкото по-широки са границите, толкова по-морално и духовно еволюирал е един човек. Защо това „ние“ трябва да спира само с човешките същества? Това е условна граница, която трябва да бъде съборена и да включва уважение и толерантност към всички форми на живот.

Това е новата етика.

Животните си имат свои собствени животи и трябва да гледаме на тях с уважение, отхвърляйки антропоцентричните лъжи, които оправдават тираничната йерархия на човечеството над всички останали живи същества. Време е да ги освободим. Техните животи, принизени до биомашини в кланици, кожодерски ферми и лаборатории – мляко, яйца, месо, кожа, велур, вълна, козина… са крайни продукти на насилие, лишаване от свобода и брутално убийство. Дивите животни имат право да живеят в мир със своята естествена природа без намесата на модерната цивилизация. За да направим така, че понятието цивилизован да има нещо общо с думата цивилизация, първо трябва да прекратим всички тези жестокости, започвайки от собствените си животи.

Веганството е основата за състрадателен и мирен живот. Животните не са наши, за да ги насилваме или доминираме над тях. Аз отхвърлям тяхното използване, освен за състрадание и уважение.

- текст на песента „New Ethic“ на хардкор/метъл групата Earth Crisis

Да отдадем уважение към всички невинни животи и да се борим за тяхното освобождение…