Пиянските веселби стават все по-шумни, а след всяка следваща наздравица погледа ти се замъглява; консуматорската култура е огромен, универсален пиянски гуляй, който изглежда няма ограничения във времето или мястото на провеждане. Но, както тъпана, културата на непрестанно консумиране вдига шум, защото е празна и куха, а в момента на истината, когато партито свърши, пияният се събужда със своя махмурлук и счупените чаши или други предмети около себе си, които трябва да плати.
Въпреки глобалната финансова криза, системата продължава да се нуждае от все по-открити и обширни пазари, така както дробовете се нуждаят от свеж въздух, а в същото време трябва да държи цените на своите суровини и на човешкия труд, колкото се може по-ниски. Системата говори от името на всеки и насочва своите императивни заповеди за непрестанно консумиране към всички; екскурзоводите на цялото това приключение се появяват на телевизионните екрани по всяко време и пред огромна аудитория. Мнозинството, които потъват в дълг, за да си позволят да имат тези неща накрая се озовават в още по-голям дълг от първоначалния си дълг, и това продължава в непрестанно генериране на нов и нов дълг…
Правото да прахосваш блага и създаваш боклуци, което наистина е привилегия на малцина, изглежда най-голямата форма на свобода за всички. „Кажи ми колко консумираш и ще ти кажа колко струваш“. Тази цивилизация не позволява дори на цветята или на пилетата право на сън, та какво остава за хората. През зимата, цветята и други растения са изложени на непрестанна светлина в оранжерии и парници, за да могат да пораснат по-бързо. В конвейерите за яйца, на кокошките също им е отказано време за сън. А хората са подложени на непрестанна инсомния от своите тревоги как да си разпределят семейния бюджет в нуждата да купуват и неизбежно да плащат за всевъзможни неща. Докато този начин на живот не е особено добър за семействата, учениците/студентите и пенсионерите, то той е много добър за фармацевтичната индустрия.
Средностатистическият консуматор е летаргичен човек. Тази цивилизация, която обърква количеството с качеството, обърква затлъстяването с доброто хранене. Според научните доклади, „хроничното затлъстяване “ се е увеличило с 30% сред подрастващото население в развитите страни, но тези статистики стават актуални и за развиващите се страни като България, нали сме част от Европейския съюз? Най-големият процент на хора, страдащи от хронично затлъстяване естествено е в страната на неограничените възможности, на диетичната кола, нискокалоричните храни, заместителите на захарта като аспартама, та точно там е концентрирано най-голямото количество затлъстяващи и вече тлъсти хора в света. Примерният консуматор просто отива на работа с кола, работи в офиса, прибира се и гледа телевизия.
Шампионската лига по комерсиален футбол казва, че има неща, които не се купуват с пари, а за всичко останало има Мастъркард, Кока-Кола е символът на непрестанните партита, а менюто в Макдоналдс е необходимо за всеки стомах. Глобалната Макдоналдс армия изстрелва хамбургери в устите на деца и възрастни по цялата планета. Арката на М-то е използвана като боен флаг по време на реколонизирането на Източна Европа след края на Студената война. Ентусиазираните тълпи пред московския Макдоналдс, отворил през 1990 с грандиозно тържество и фанфари, говори символично за края на Студената война, по същия начин като събарянето на Берлинската стена.
Консумиращите маси получават своите заповеди на универсален език: рекламирането постигна това, което Есперанто искаше да направи, но не можа. Всеки навсякъде може да разбере посланията, излъчвани в рекламните блокове по телевизията. През последните три десетилетия, парите, които светът е похарчил за реклама са се удвоили. Свободно време, затворническо време: много бедни домове може да нямат легла, но със сигурност имат телевизор, а телевизията има последната дума, ТВ рекламите не слушат никого, но говорят за всички. Бедни и богати без значение, към тях включете и децата (щом гледате телевизия, просто вижте рубриката „Малък коментар“ по bTV, за да се уверите) знаят предимствата на всички най-нови модели автомобили, дори и никога да не могат да притежават подобна кола, всички те слушат с интерес процентите на лихвите по заеми, предлагани от тази или онази банка или знаят коя чалга певица кога си е уголемявала бюста.
Експертите знаят как да превръщат обикновените стоки в магически очарования. Неща, които да паснат на човешките атрибути. Техните парфюми те целуват; твоят автомобил ти става най-верен приятел. И те не само те обгръщат с любящата си прегръдка: а могат да бъдат символи на социално издигане, паспорти за безпроблемно преминаване покрай пазителите на входа на издигнатото класово общество, ключове за отварянето на забранени врати. Колкото по-ексклузивно, толкова по-добре. Рекламите не те информират за продуктите, които продават, или го правят много рядко. Всъщност това е една от най-незначителните им функции. Тяхната основна функция е да компенсират разочарования и да хранят фантазии: На кой фотомодел искаш да приличаш след като си купиш новия крем за лице?
Много хора вярват, че Бог е навсякъде, но от опит знаят, че неговият офис трябва да е в големия град. Големите градове обещават работа, просперитет и бъдеще за децата. В провинцията виждат как времето се ниже и се оплакват от липса на реализация; в големите градове живота си върви – и ги вика. Сместени в апартаменти и квартири, първото нещо, което новодошлите научават е, че работата не стига и нищо не е безплатно, а най-скъпите луксозни стоки са чистия въздух и тишината.
В началото на 14 век, Джордано да Ривалто изнася във Флоренция реч във възхвала на градовете. Той казва, че градовете растат „защото хората имат тенденция да се събират заедно“. Да се събират заедно с други, да се срещат. А сега, кой се среща с кого? Дали надеждата идва с реалността? Дали желанието се среща със света? А хората, дали те се намират едни с други? Ако човешките отношения се редуцират до взаимоотношения между предмети, колко ли хора намират себе си в различни предмети?
Целият свят се превръща в огромен телевизионен екран, където всеки гледа тези около него, но не може да ги докосне. Стоките за продан нахлуват в обществените пространства и ги приватизират. Отнемат ги от обществото и ги превръщат в молове. Автобусните и ЖП спирките, които преди са били места, където непознати се запознават, сега са станали комерсиални изложбени пространства с въоръжена охрана и камери навсякъде.
Шопинг центровете, или моловете, най-големите витрини от всички витрини на магазини, налагат своето поробващо присъствие. Множествата се стичат на тълпи по ескалаторите, за да отдадат своята религиозна служба в тези огромни храмове на потреблението. Просто се прехласват по многото неща, които не могат да си позволят да си накупят, докато малцинството, пазаруващо за развлечение, съзнателно отдава себе си на непрестанния наплив от нови и нови продукти. Потокът, изкачващ се и слизащ по ескалаторите, може да обиколи целия свят: манекените на витрините в София са облечени по същия начин като тези в Милано или Париж, машините звучат по същия начин като тези в Ню Йорк. Посетителите от село или от провинцията, които все още не са се замогнали с тези благословии на модерното щастие, позират за снимки пред паната на най-известните и уважавани международни брендове и логота, както в миналото са позирали пред статуи и паметници на национални герои на площада в града. Традиционните разходки на семействата от по-бедните квартали през почивните дни тръгват към центъра на града, където те изкъпани, накъдрени, облечени с най-стилните си дрехи, могат да станат посетители на велико парти, на което не са поканени, но могат да станат наблюдатели. Цели фамилии излизат на такъв воаяж, в космически капсули, които пътуват из необятната вселена на потреблението, където естетиката на свободния пазар разкрива замайващи пейзажи от модели, марки, реклами и етикети с цени.
Културата на консумация е култура на еднодневните моди. Нещата свършват с премигването с очи, за да бъдат заменени от други продукти на бързо-летящия живот. Единственото непреходно нещо днес е несигурността; стоките за продан, направени да имат кратък живот, свършват толкова бързо, колкото капитала, който ги финансира и работата, която ги генерира. Парите се движат със скоростта на светлината; вчера са били там, но днес са тук, утре – кой знае? А всеки един работник е потенциален член на листите с безработни. Парадоксално, шопинг центровете, царствата на еднодневките, често създават най-силната илюзия за сигурност
Собствениците на света ги използват като нещо заменимо: както всяка друга стока-еднодневка, или като образите, изстреляни от телевизионната картечница, или модите и музикалните идоли, които постоянно биват издигани на сцената от пазара – те биват експлоатирани моментално след като биват създадени. Но към какъв друг свят можем да се обърнем? Наистина ли всички сме задължени да вярваме на историята, че Бог е продал планетата на няколко избрани транснационални корпорации, пазени от националните либерално-демократични държави и техните кучета на войната, защото е бил в лошо настроение един ден и е решил да приватизира света? Консуматорското общество е капан за глупци. Социалната несправедливост не е грешка, която трябва да се поправи, нито дефект, който може да се замени с друго; не, тя е фундаментална част на самата система. Няма околна среда, която да може да гарантира изхранването на мол с големината на цялата планета.
Консумирай това!
Koyaanisqatsi: Life out of balance
Filed under: разни
добър текст, дано повече хора, го прочетат, а за тези, които ходят на литургия в мола… мммм молете се за душите им!