Питър Сингър за WSPA

През 1809 г. в Ливърпул е създадено Обществото за потискане и премахване на безразсъдната жестокост към животните (WSPA). За да се отпразнува 200 годишнината от създаването на може би най-старата благотворителна организация за животни в света, WSPA сяда на масата с Питър Сингър.

Питър Сингър е австралийски философ и автор на книгата „Animal Liberation“ (1975г.), която оказва огромно влияние върху движението за правата на животните. Сингър е съ-основател на „Great Ape Project“, интернационална организация за правата на шимпанзетата, орангутаните и горилите. Също така е създател на „Animal Rights Internation“.

WSPA: През 2009 г. се навършват 200 години от създаването на първата неправителствена организация за права на животните. Как движението като цяло се е развило за този период според Вас?

П. Сингър: Прогресът беше бавен, но значителен. Когато първия закон за защита на животните беше предложен във Великобритания, голяма част от членовете на парламента се изсмяха на тази идея. Сега тези закони са част от всяко цивилизовано общество и много хора смятат, че животните имат права, а дори някои от тях смятат че тези права трябва да са като тези на хората.

WSPA: Кое според вас е най- голямото постижение на движението за правата на животните?

П. Сингър: Налагане на хуманно отношение към животните в кланиците несъмнено е голямо постижение. Но преди известно време „движението“ наложи принудителни промени относно положението на животните в индустриалните ферми. Тези промени засегнаха стотици милиони кокошки, прасета и крави. Например миналия ноември в Калифорния бе гласуван закон, според който всички животни живеещи в индустриални ферми трябва да имат достатъчно място в клетките си, за да могат поне да се обръщат свободно. Този закон осигурява по-добри условия за живот на 19 милиона кокошки. Според мен това са най-значимите постижения.

WSPA: Според Вас кое е следващото предизвикателство за защитниците на животните?

П. Сингър: Условията на живот за животните са се подобрили до известна степен в Европа, Северна Америка, Австралия и още места. Но в други, особено в Азия, голяма част от хората започват да се причисляват към „средната класа“, те изискват повече месо, а това означава повече ферми-заводи. Най- голямото глобално предизвикателство е да убедиш тези хора, че диетата с много месо е вредна за тяхното здраве, за околната среда, за животните.

WSPA: В Бразилия и други страни движението за по-добър живот на животните е изключително разединено. Появяват се много нови групи, които имат различни начини за постигане на общите цели. Възможно ли е тези различни лица на това движение да работят заедно за доброто на животните?

П. Сингър: Странно е, че в Бразилия, където като цяло тази идея е слабо засегната, движението се дели на толкова дивизии. Надявам се хората да видят, че животните не могат да чакат до „веган революция“ и че промените трябва да се направят колкото е възможно по-скоро. В САЩ движението за права на животните в момента работи по-добре, отколкото през последните 30 години. The Humane Society of USA, Farm Sanctuary, PETA – всички те работят заедно, насочили вниманието си върху индустриалните ферми, където животните най-много страдат. Ето защо се постигат тези резултати, както този в Калифорния. Дори групи като „Vegan Outreach“, които са съсредоточени в разпространението на веганизма, не се противопоставят на мейнстрийм групите.

WSPA: Мислите ли, че движението за по-добър живот на животните е към края си или е стъпка към освобождението на животните?

П. Сингър: И двете – което ще рече, че само по себе си е към своя край, но също така е стъпка към свободата на животните.

WSPA: В някои райони има изключително насилие върху животните като например тези, в които животните се използват за забавление. Например в пет бразилски щата използването на животни в циркове е забранено, но няма федерален закон забраняващ това. Мислите ли, че промените идват само от политиците? Как обикновените хора биха помогнали? Как обществото може да бъде чуто относно този проблем?

П. Сингър: Когато изразяваме ясно нашата позиция против цирковете, когато раздаваме листовки и когато караме хората да бойкотират цирковете, значи ние им се противопоставяме. Също така можем да настояваме местната власт да не разрешава да се ползват животни за забавление.

WSPA: WSPA е най-голямата организация за подпомагане на животните в света. Ние имаме 950 члена в 155 различни страни. Какво е Вашето послание към всички подобни неправителствени организации?

П. Сингър: Ние се борим за по-добър живот за милиарди животни по света и постигаме успехи! Един ден, ако продължаваме упорито да се борим, ще сложим край на тази вселена на мъчение, което хората нанасят на животните.

http://www.wspa-international.org/

„За огромната част от човешките същества, особено тези от градските, индустриални зони, най-честият контакт с членове на друг животински вид е по време на обяд. Ние просто се храним с тях и постъпвайки така другият вид не е нищо повече от средство за постигане на нашата цел. Ние гледаме на техния живот и съществуване като подчиним на нашия вкус. Казвам „вкус“ съзнателно, защото е чисто и просто въпрос на създаване на удоволствие. Няма друго разумно обяснение на това, че задоволяваме нашите потребности от протеин чрез яденето на плът, вместо на зеленчуци с високо протеиново съдържание.

Актът на убийство представя нашата готовност да извършим каквото и да било върху друг вид, само за да задоволим нашия вкус. Но това, което им причиняваме, докато са живи е много по-ясна индикация за нашия видовизъм, отколкото фактът, че сме готови да извършим убийство. С едничката цел да имаме месо на масата си нашето общество толерира методи за производство на месо, които поставят чувстващи същества в невъзможни условия през цялото време на тяхното съществуване. Животните са третирани като машини, които преобразуват частите си в плът и всяка иновация, която може да доведе до по-високи производствени нива е приемлива за хората.

Както един служител веднъж каза: „За жестокост си говорим, когато ползата започва да намалява.“ Така кокошките се тъпчат по три – четири в клетка, в пространство по-малко от един разгърнат вестник. Клетките се правят от тел, защото това улеснява чистенето, въпреки че телта не е никак подходяща за самите кокошки. Подът е наклонен, за да може яйцата да се прибират по-лесно, въпреки че така кокошките не могат да се отпуснат. В тези условия всички инстинкти се деформират: кокошката не може да разтвори крилата си, да се движи свободно, да се попощи, да си порови в земята или да си направи гнездо. Макар преди това, те никога да не са познавали други условия на живот, наблюдатели виждат как птиците правят опити да реагират естествено. Фрустрирани в невъзможността си, често развиват, това, което фермерите наричат „пороци“ и се избиват помежду си. А за да не се стига до това, фермерът изрязва клюновете им.

Това отношение не се ограничава само с птиците. Прасетата се отглеждат в клетки с метални шини за обездвижване. Тези животни са сравними по интелигентност с кучетата и се нуждаят от разнобразна, стимулираща среда на живот и ако такава не им се подсигури, страдат от стрес и скука. Всеки, който държи кучето си в подобни условия, нарушава закон, но тъй като интересите ни по експлоатиране на прасетата са по-големи от тези спрямо кучетата, ние спорим за жестокостта спрямо кучетата, докато съвсем спокойно консумираме произведеното от жестокост спрямо прасетата.“

Из „Animal Liberation“, Peter Singer (1975)