Gather

Интервю с Gather от Maximum Rock’n’Roll

Gather бяха: Алън (китара), Ева (вокали), Дъстин (барабани), Ранди (бас)

MRR: Имате интересено име за вашата банда. Можете ли да ни кажете как избрахте името Gather (събирам)?

Дъстин: Решихме да се съберем като банда точно след Total Liberation Fest през януари 2004. Кевин Тъкър от колектива Green Anarchy беше там и за първи път чухме за ловуване на животни, за ядене на убити от коли на пътя животни, в радикален контекст. Започнахме да четем за анархо-примитивистката теория и чухме анти-цивилизационните хора да говорят за ядене на месо и лово-събърачески начин на живот. По тази причина наблегнахме на “gather” (събираческия) аспект от лово-събираческия начин на живот.

Ева: Не само наблегнахме на събираческата част, но елиминирахме тази с лова.

Алън: Има още един аспект на името Gather. Двойното значение на нашето име е, че искахме да съберем пънк и хардкор сцените, които наистина да доведат до позитивна промяна в нашата пънк рок общност.

Дъстин: Ние също искахме име от една дума, както нашите любими банди от средата на 90-те, за това смятаме, че Gather е перфектно.

MRR: Вие всички бяхте част от Total Liberation Tour. В коя част на турнето бяхте активни, в музикалната или активистката?

Ева: В двете.

Алън: Да, в двете.

Дъстин: Ние тъкмо се бяхме сформирали като група през февруари (2004), точно след Total Liberation Fest през януари и поддържахме връзка с промоутъра на турнето. Maroon от Германия не можаха да дойдат в Щатите за турнето, за това помолихме да ни включат на тяхно място.

Алън: Отначало ни казаха, че ще можем да участваме в турнето само на шоутата по западаното крайбрежие. Наистина бяхме щастливи да обиколим западното крайбрежие с някои от нашите любими банди, но в последствие все повече банди се отказаха от цялото турне, така се случи да направим турне в цялата страна.

Ева: Ние свирихме музика на турнето, но имаше и много активизъм. Направихме няколко SHAC (Stop Huntingdon Animal Cruelty http://shac.net) демонстрации и други действия по времето на турнето. Турнето беше главно музика, но с цел да насочи много хора в хардкор сцената към активизъм.

Алън: Това беше музикално турне, което да вдъхнови активизъм сред хардкор сцената.

Дъстин: Имаше градове, които посетихме на турнето, където беше доста добре дошло да направим някакъв активизъм. Когато отидохме в Ню Йорк там имаше голяма SHAC демонстрация. Това беше добро извинение за хората да станат политични и беше чудесно съвпадение, че се съчета с чудесна хардкор музика.

MRR: Кои бяха някои от активистите на турнето, които ви вдъхновиха най-много?

Дъстин: Брайън Д. От колектива CrimethInc имаше да каже някои страхотни неща, свързвайки свободата, която чувстваме от пънка със света навън, и да държим тези идеи живи. Това беше вдъхновяващо за мен.

Ранди: Род Коронадо беше най-вдъхновяващ за мен, защото той говори за своя активизъм като Animal Liberation Front и Earth First!, за леженето му в затвора за нещата, които е направил, дарявайки своята свобода, за да спаси животи. Това беше много вдъхновяващо.

Ева: Анди Степаниан от SHAC7 беше също много вдъхновяващ. Той говори за прекараното време в затвора, заради активизъм за правата на животните и начерта връзката между човешкото преживяване в затвора и това на животните в плен. И в двата случая те полудяват и са склонни към агресия. Беше интересно да чуя сравненията, защото ние няма да се държим по-различно от животните, ако сме сложени в подобни ситуации. Както затворническата система, така и плена на животни за лабораторни експерименти са скапани неща.

Gather – „Glimpses of Hope“

It’s times like these, which come more often than I’d like when it’s almost impossible to look on the brightside. Everything I love, all I hold sacred, is threatened–doomed to be taken. It’s rare I see beauty without thinking of it’s inevitable end, how so much has been lost, or all that could have been. But I can’t forget the glimpses of hope or the ones who refuse to give up. Time and time again, we’ve seen that a few with dedication can make great change, can bring about liberation. Cages cut open in the night, animals run free for the first time. An act of love that saves lives. Corporations that seemed untouchable are now exposed and vulnerable. HLS on the brink of collapse due to uncompromising pressure from SHAC. In a world of insensitivity there is hope for the defenseless. The ones who have been caught, and those who remain unseen believe in the cause enough to risk everything. Those who’ve been caught, those who remain are the ones who will set the world free.

Алън: За мен, Анди също беше вдъхновяващ в сравнение с други политически оратори на турнето, защото той е на най-близка възраст с нас, както и по възгледи. Мисля, че той много повече ни помагаше в ежедневните дейности на турнето. Това го прави истинска личност за нас, хардкор-пънк хлапетата. Не само политическите оратори бяха вдъхновяващи. Просто факта, че бяхме заедно като банда, с други групи, ние наистина събрахме своите индивидуалности, за да се вдъхновяваме едни-други.

Дъстин: И накрая искам да спомена още един човек, който ме вдъхнови, това е Еван от Coalition Against Civilization (http://www.coalitionagainstcivilization.org/). Той прекара дълго време с нас. Той направи много глупости, защото го видяхме как яде убити от автомобили животни. Опитва се да каже, че не е хардкор хлапе, но си сложи боксови ръкавици и взе микрофона, за да пее кавъри на Earth Crisis, беше като някакъв „внимавайте с кой се бъзикате”? Но лично за мен, той показа някои позитивни качества. Така че да, това са някои от хората, които направиха турнето, това, което беше. Дали турнето беше провал в смисъл губене на много пари, отказали се банди, то наистина беше такова, но за нас 30 хлапета, които бяхме заедно цели 3 седмици, то беше променящо живота и мотивиращо събитие. Така че, ако не за някои друг, то поне за тези, които участвахме беше успех.

MRR: Някои от моите първи допири до хардкор-пънк сцената са с банди, които имат силни политически послания в своите възгледи за освобождението и правата на животните, а едно от нещата, които ми харесаха в Gather е, че вие имате същото напрежение на вашите концерти и вашите текстове наистина ми напомнят за хардкора преди години. Забелязвам тенденция в последните няколко години, на хардкор-пънк банди, които включително някои чудесни DIY банди, да смекчават тона в своите текстове, а техните изпълнения на живо не съдържат нищо политично. Виждам леко завръщане на радикалния активизъм и политическия аспект на хардкора, с който израснах, с банди като Gather и останалите, които бяха на Total Liberation Tour. Какво е вашето отношение към де-политизацията на хардкор-пънка?

Ранди: За мен хардкор или пънк групи са само такива групи, които имат политически послания. А банди, които нямат какво да кажат, изобщо не мога да ги нарека хардкор. Банди в “хардкор” сцената, които не казват нищо – не искам да имам нищо общо с тях. Всички банди, които следя и смятам за хардкор днес, наистина следват този традиционен начин на извеждане на важните послания както в своята музика, така и в живота извън сцената.

Алън: Има много банди, които технически могат да се определят като “хардкор”, защото имат разстроени китари и брейкдауни, агресивна музика и крещят, така че стилистично, да, те приличат на хардкор.

MRR: Значи може би е хардкор музика, но не задължително хардкор начин на живот?

Алън: О, със сигурност. Те се вписват в музикален стил, но не достигат до емоциите и политическия диалог, който смятам за основна част на хардкора и пънк-рока.

Ева: В обясненията към нашия зин, аз обръщам внимание на фундаменталните аспекти, които правят пънка, това което е – че трябва да бъде заплаха към доминантната култура. И когато елиминираш това, изваждайки политиките и го правиш само за кеф, което е важна част, но не е всичко... та когато извадиш фундаментален аспект от пънка (политиките) – тогава вече не е пънк.

Алън: Но това не значи, че хардкора не може да бъде забавен. Според мен хардкора трябва да се прави за кеф, и забавлението определено е важно. Но когато извадиш политиките от музиката, значи си оставаш само с хубавите мелодии.

MRR: Във вашата песен “Escalate” вие пеете за стрейт едж хлапетата и апатията. Като активистки ориентирана стрейт едж банда, какви са вашите възгледи върху днешното стрейт едж движение?

Алън: Има толкова много банди, които свирят “хардкор” стил музика, но за нас, те не са никакви хардкор банди. Бих казал това, че почти всеки може да бъде стрейт едж. Но това не означава задължително, че те в действителност застават срещу каквото и да било. По дефиниция, да, те може би са стрейт едж, защото не са част от наркоманската култура, но това не ги прави някакъв вид активисти.

Ева: Важно е да заемем позиция срещу наркоманската култура, защото сме заляти от медии, които рекламират бира или каквото и да е, така че е важно да сме против това. Но какъв смисъл има да пазиш трезвен ум и здраво тяло ако няма да ги използваш, за да промениш света по някакъв начин? Това изглежда просто като някаква егоистична пуританска глупост. Ако нямаш никакви други цели, освен да се въздържаш от някакви субстанции, тогава какъв е смисъла?

Gather – „Escalate“

Straight Edge cannot be considered the final goal, but in order to achieve the things that count the most, we must use it as a tool. There is more to it than simply being drug free, it’s the clarity of mind to act most effectively against this system we’re fighting. It’s the first step, it’s the key to unlock you from your apathy, but if you stop at that, you’re just a waste to me. You’ve broken your addiction, but now you just sit, as stagnant as a passed out frat-boy – you’re no threat! I know plenty of Christian who don’t drink. Do they deserve praise for being revolutionary? NO! Do you really believe that Straight Edge alone is going to do shit? If drugs are the reason everyone’s so passive, use your sobriety to act! Do you think it’s just about health? The how does it effect anyone but you? Now that you’re liberated, what are you going to do? Merely Straight Edge – not enough! Merely Straight Edge – step it up! If you think that we have things in common just because we both wear X’s on our hands, you’re wrong! We both may abstain from substances, but that is not enough to make a bond.

MRR: Значи вие казвате, че стрейт едж трябва да се използва като оръжие или средство да подобриш себе си?

Ева: Да, това не е края, то е просто път към края. Да бъдеш чист и трезвен не е крайна цел, ако си чист и трезвен можеш да бъдеш просто по-ефективен активист.

Ранди: Стрейт едж започва като етикет за пънкари, които отхвърлят наркоманската култура. Смисълът да бъдеш пънк е да се съпротивляваш срещу всички форми на потисничество, които срещаме всеки ден. Така стигаме до извода, че за да бъдеш стрейт едж, трябва също да бъдеш активист. Аз не съм човека, който да каже кой е и кой не е стрейт едж, но ако наистина искаш да има ефект от това да си стрейт едж, трябва и да бъдеш активист.

Алън: Вдъхновение за текста на тази песен бяха нашите собствени наблюдения тук в нашата сцена в Северна Калифорния. Има доста стрейт едж хлапета тук. Много хлапета идват на стрейт едж концертите. Но забелязвахме, в същото време, че въпреки стрейт-еджа, те все още могат да имат сексистки, расистки, или хомофобски предразсъдъци и да поддържат тези неприятни „ценности”, срещу които ние се обявяваме.

Дъстин: Ние осъзнахме, че тези хлапета с хиксове на ръцете често нямат нищо общо с нас, освен че и ние слагаме хиксове от обратната страна на нашите длани. Така че с тези шибани сексистки задници, които ядат месо или са шибани християнски загубеняци, е нещо от рода на, защо по дяволите трябва да стоя сред такива идиоти. Така че, тази песен е просто призив към подобни хора да не бъдат “просто” стрейт едж.

Алън: За мен, целта на тези песен не е да критикуваме тези хора, а с надеждата да ги привлечем на наша страна. Да ги накараме да осъзнаят, че стрейт едж може да бъде нещо, което те могат да използват в своите животи и да заемат позиция за неща, които са доста по-големи от техните собствени пуритански животи и идеи.

Ранди: Да, също да го духа религията. [смее се]

Gather – „What Are You Thankful For?

„Broken spears lie in the roads; we have torn our hair in grief The houses are roofless now, and their walls are red with blood. Worms are swarming in the streets and plazas, and the walls are plattered with gore. The water has turned red, as if it were dyed, and when we drink it, it has the taste of brine. We have pounded our hands in despair against the adobe walls, for our inheritance, our city, is lost and dead“… as recalled by a poet of a culture that was wiped out at the hands of the barbarians known as Christians. Invaders of this land, „Murderers of this world“. Driven by greed and self-righteousness they brought on the largest holocaust the world has ever known. Babies torn away from loving mother’s arms. Thrown to dogs of war, devoured alive. Welcomed them with open arms. Just to have their hands cut off in return. Womyn were raped to prove who dominates. Hanged or burned or disembowled. In God’s name, you shall be maimed. From the spread of disease to slavery, to slaughter and still being lied to, history denied. The truth is too depressing, hits too close to home. I blame you, missionaries. I blame the government, I blame every racist objectivist. Fuck the missionaries, fuck the government, fuck every racist objectivist.

Дъстин: Да, християните да се разкарат от нашата сцена. [смее се] И аз искам да кажа, че изглежда веганството възвръща своите позиции в хардкор сцената, което е чудесно, и ние трябва да направим всичко по силите си, това да продължи, но в същото време трябва застанем срещу сексизма в сцената. Мачо („toughguy”) глупостите трябва да престанат, дори и да трябва да сочим с пръст всеки път, когато те подсвиркват или кажат курва („bitch”) или нещо подобно, трябва да обърнем масите върху тях и да ги накараме да се чувстват некомфортно както всички наши приятелки са се чувствали некомфортно от тях.

Gather – „Who Belongs?“

How dare you turn a space meant to be about unity into a place that reflects the same old problems we face in society? You claim that there is equality, but have you asked the ones effected by your misogyny? No. There is no excuses for creating an environment where our sisters are made to feel self conscious, insecure, disrespected. Constantly having to prove herself, faced with skepticism and doubt. Being judged twice as hard, ignored but having so much heart. Or, cat calls–humiliating! Being grabbed at–so degrading! For everyone who believes in equality STAND WITH US. For everyone opposed to patriarchy STAND WITH US. Sexism comes in more forms than just violence and rape; certain attitudes and words can alienate. Gender’s as arbitrary as race, no tolerance for discrimination in our scene. There’s still a need for feminism, there was never any liberation. Given freedom to be consumerists is not a radical movement. And it may not be „cool“ to stand against the crowd, DON’T LET THAT HOLD YOU DOWN. Punk is about doing what’s right even if it means going against the majority. This is not just a womyn’s issue, it’s time for boys and girls alike to take control of this matter, don’t stand on the side in this fight. Not one good reason for this sense of exclusion. How did these traditional views get inside and start running the shows here too? Let’s FORCE THEM OUT.

MRR: Успях да ви гледам да свирите на живо в три поредни вечери, преди две вечери свирихте със 7 Generations от Ориндж Каунти. Gather имат сплит 7” с тях. Можете ли да разкажете за вашето приятелство с тази група младежи, как успяхте да се опознаете с тях?

Ева: Те са ни най-добрите приятели. Те са голямо вдъхновение за нас и са една от малкото други веган стрейт едж банди в Калифорния. Те не смекчават или метафоризират своите текстове и послания. Харесвам колко директни са. Между песните винаги адресират темите от своите текстове. Определено са жестока банда. Наистина се радваме да издадем сплит с тях. На път сме да напишем голям зин, който ще излезе със сплита и се опитваме да носим повече литература по концертите. Повечето от нещата, в които вярвам днес, съм ги научила чрез пънк бандите.

Ранди: Искаме да обърнем внимание на политическия аспект в нашата музика, колкото се може повече. Това значи толкова много за мен, защото аз навлязох в хардкора излизайки с хлапета като тези от 7 Generations, за това е невероятно за мен да бъда част от банда, която ще бъде рамо до рамо с тях по пътя към връщането на хардкор идеите до това, което значеха през 90-те.

Дъстин: Те са наши приятели още от преди 7 Generations или Gather да съществуват като групи, аз смятам, че и двете групи осъзнахме, че хардкор хлапетата са жадни за хардкор групи, които да върнат активизма обратно в сцената, двете групи се сформирахме по едно и също време, ние крещим с цяло гърло посланията, които са ни запалили, когато сме били на 15 и 16 годишна възраст. По-малки или по-големи от 15 и 16 годишни сега отвръщат по същия начин, по който ние през 90-те. Не знам дали е задължително да се мине през това, преди отново да се върнат идеите или не, но просто е разочароващо, че имаше такъв голям отлив. В края на 90-те имаше моди, в които много попадаха – емоционална музика за любовни връзки и такива неща – и това се появи отначало, но аз съм благодарен, че има завръщане на политическия хардкор.

Алън: 7 Generations са наши приятели от много дълго време, ние сме свирили много концерти заедно с тях. Нещо, много уникално за 7 Generations е, че те са наистина много истински хора. Те са много истински към нещата, в които вярват и за които пеят като група, но отвъд това, те са верни към нас като приятели. Наистина е чест за мен да правим сплит 7” с тях.

MRR: Вие тъкмо направихте едноседмично турне по западното крайбрежие с Кърт от xRisenx и Catalyst Records като втори китарист. Как беше турнето, Кърт?

Кърт: Прекарахме си добре. Беше удоволствие да съм на пътя с банда, която смятам за страхотна. Gather са една от любимите ми банди. Беше чудесно преживяване за мен, определено.

MRR: Много хора стават вегани поради различни причини. Наскоро научих, че Ева е станала вегетарианка след като е прочела текстове на пънк бандата Rudimentary Peni. Какво значи веганството за всеки от вас, защо всеки от вас реши да приеме този начин на живот?

Дъстин: Аз бях в пънк бандата Political Suicide със сестра ми (Ева) и приятели от гимназията. Китариста и сестра ми станаха вегетарианци, а аз бях „какво по дяволите става тук?”. Разгледах брошура, която те раздаваха относно тестовете върху котета за продуктите на Procter & Gamble и това беше ужасно. Там бяха показани котешки глави с железа минаващи през техните очи и усти и си помислих “това е толкова гадно”. Взех си бургер и направих връзката за първи път, почувствах се като лицемер. Така станах вегетарианец. 2 години по-късно станах веган заедно с Ева.

Ева: Отначало видях флайъри за пънк концерти и прочетох текстовете на любимата ми група, Rudimentary Peni, те просто отвориха очите ми колко ужасни са промишлените ферми и колко отвратително са третирани животните за храна, и за мен това беше просто нещо за по-хуманно отношение към отделните животни. Осъзнах, че като любителка на животните през целия си живот, как мога да продължавам да подкрепям тези неща? По-късно осъзнах идеите за антропоцентризма, колко скапано е, че ние като хора мислим, че всичко е създадено, за да ни служи, и щом обслужва човечеството, трябва да бъде защитавано, наистина се връзва с нещата. И като анархистка, отхвърляща йерархиите, наистина имаше веганството има смисъл за мен.

Ранди: Имам много приятели, които са станали вегани или вегетарианци, а аз слушам банди като Crass, Subhumans, Anti-Product, които пеят за страданието на животните. Те бяха толкова страстни в това, че ме накараха да се замисля за моите действия. Исках да науча повече за индустриите, които подкрепях и продължих да уча за страданието на животните. Аз станах вегетарианец доста бързо след като информирах себе си за случващите се неща. Станах веган след като реших, че млечните продукти не са нещо по-добро от месото или кожата, или тестовете с животни.

Алън: Аз станах вегетарианец, когато бях на 15. Започнах да слушам хардкор, когато бях на 14 или 15. По това време имаше много повече диалог относно правата на животните. Спомням си, че като ходих на концерти си взимах брошури и листовки, и имам голяма колекция от тях, които събират прах. Имам малка купчина в моята стая с литература [за правата на животните] и от време на време ги разглеждам пак. Когато бях на 15 слушах песен, наречна “Waste” от Good Riddance, това ме накара да стана вегетарианец. Започнах да слушам банди, които имаха да кажат нещо за правата на животните, като Earth Crisis и други банди. Но едва преди 4 години реших да стана веган. Това стана по времето, когато осъзнах, че индустриите на месото и млечните продукти са почти едно и също нещо. Те работят ръка за ръка. Не мога повече да игнорирам това.

Gather – „Total Liberation“

For every life for liberation, we’re dedicated to bringing freedom for all enslaved. Tear the blindfold from over your eyes. Forget all that you thought you once knew. After 10, 000 years of telling lies dedicated to spreading the truth, taking pride in this path that we tread – in defense of the Earth. Speaking out so the words of the voiceless can finally be heard. Now’s the time to take action for freedom and justice deserved. FIGHT FOR LIFE! Take a stand for truth and compassion. There’s no time to wait for change, show dedication. Through your words and your actions. Together we can end their suffering. TOTAL LIBERATION! Smash hierarchy! Don’t buy into authority! Strive for sustainability! Resources are running out discontent, because we’re not free. Oppressors act out of greed. Compassion and equality are both necessary. Reject the myths we were taught to believe, it’s time to deprogram ourselves, question stereotypes and traditions, follow no gods, no masters! Look at the root of racism, sexism, speciesism… and you’ll see, it’s all been fabricated to keep us apart. BREAK DOWN THE BARRIERS THAT ENSLAVE US ALL!

MRR: От това, което чета от вас излиза, че веганството е много повече от диетичен избор, или нещо за животните. То е един вид преосмисляне как потребяваме всички видове продукти. Мислене откъде идват нещата, и даили има или няма вредно влияние върху животните и природата начина, по който е произведен даден продукт, и как капиталистката консуматорска култура играе ролята в това. Какви са някои от вашите възгледи за консуматорската култура?

Ранди: Идеалната ситуация би била да елиминираме капитализма изцяло. Да елиминираме възможността за корпорациите да оцелеят в нашето общество. И да спрем да подкрепяме индистрии или корпорации, които открито експлоатират човешки труд като Nike или Wal-Mart, трябва да ги разорим. Също така фрийганството е добър начин да намалиш консумацията и да изкараш продукта от цикъла на потребление. Мисля тези неща също за важни, а не само прякото действие на атаки срещу корпорациите, които продължават да експлоатират.

Дъстин: Веганизъм и стрейт едж, за мен, винаги са били не просто неща свързани с неяденето на месо и непиенето на бира по пуритански причини. Винаги в тях го е имало аспекта на анархизъм. Не искам да подкрепям индустрии, които печелят много пари от замърсяването на телата на хората, измъчват живи създания, и изнасилват земята в същото време. Тези неща сами по себе си, винаги са били инструменти за префасонирането на светогледа, който възприемам още от раждането си. Това все още е процес, един добър анекдот да илюстрирам това е, че аз бях веган две години преди наистина да осъзная важността на всеки индивидуален живот на всяко животно, което е спасено като си веган. Аз просто започнах да добавям всички тези факти като колко лошо влияние има отглеждането на животни за почвата и атмосферата, колко много галони вода отиват за производството на месо, в сравнение с напояването за зърнени култури. Така аз станах веган по тези причини, още две години преди наистина да осъзная истинската индивидуалност и важност на всеки живот. От тогава, веганството стана много по-лесно за мен. Аз обичам веганството, за мен крайния резултат е редуциране на консумацията и осветяване на пътя напред.

Ранди: Дори неща като пшеница и модерното земеделие в количествата, които консумираме днес могат да се разглеждат като експлоатиране на земята, но за сега няма начин как да накараме хората да променят цялата система. Модерното земеделие се основава на идеята, че трябва да използваме земята по всякакъв начин както си искаме. Ние се опитваме да се борим с идеята, че можеш да вземеш просто всичко, което поискаш и да се променят нещата. Навън има други същества, които имат свои животи, които не трябва да бъдат диктувани от хората.

MRR: Ако някой се интересува от нещата, които имате да кажете, можете ли да дадете някои сайтове, книги, списания, или други ресурси, които си струва да погледнем?

Алън: За тези, които се интересуват от веганството ето два уебсайта, които да разгледат: http://www.veganoutreach.org и http://www.goveg.com. В тези сайтове можете да научите всичките причини защо веганския начин на живот е по-добър за животните, природата, и вашето здраве. За допълнителна информация относно веганството и състрадателния живот препоръчвам книгите “A Diet For A New America” от Джон Робинс, “Animal Liberation” от Питър Сингър, “Free The Animals” от Ингрид Нюкърк. Също препоръчвам „Days Of War, Nights Of Love” (CrimethInc)., “Ishmael” от Даниел Куин, както и неговата автобиография “Black Hawk”.

Ранди: Останалите работи на Даниел Куин са също доста вдъхновяващи за мен. Препоръчвам също четенето на списанията No Compromise (http://nocompromise.org), Bite Back! (http://www.directaction.info), и Stop Huntingdon Animal Cruelty (http://www.SHAC.net) за инфо относно хората, които всъщност спасяват животи. Green Anarchy също е добър журнал. За неща свързани с човешките права харесвам “Industrial Society And Its Future” от Тед Качински, “We Are Everywhere: The Irresistible Rise Of Global Anticapitalism”, както и повечето неща на CrimethInc. В сайта на Plus Minus Records има версия на Hardcore/Punk Guide to Christianity, което също е доста добро.

Ева: „The Culture of Make Believe” на Дерик Йенсен е страхотна книга, „The Sexual Politics of Meat” на Керъл Адамс, а в момента чета „The Unnatural Order” от Джим Мейсън, от прочетеното до сега бих казала, че е доста добра.

xVx

Интервю с Gather специално за diy.aresistance.net