Интервю (със съкращения) с Тина, вокалистка на нео-кръст бандата This Home Is Prepared от Македония, взето от DropOut Zine, бр.3 (Полша)…
От кога сте заедно и кои са членовете на бандата?
Започнахме да свирим в края на 2004. Но направихме няколко промени в състава преди европейското турне. Васко (вокалист на FxPxOx) беше наш китарист, но скоро напусна. Сега състава изглежда така: Тина и Scarface – вокали, Кики – китара, Джано – барабани, Раде – бас, Трипе – китара.
Можеш ли да обясниш името на бандата? Как го избрахте и какво означава?
Това е интересна история, която взехме от „Атомното кафене“ – документален филм, който разказва историята на първите експерименти и тестване на първата атомна бомба в Щатите, в средата на ХХ век. В тази атмосфера всеки американски гражданин е бил заразен с тази военна параноя, която е била използвана от правителството (то започва бизнес с продажба на бомбоубежища)!. На вратите на тези бомбоубежища стои знака „This Home Is Prepared!“ (прев. англ. – този дом е подготвен), иронията е в това, че когато евентуално излезеш от това бомбоубежище след атомната експлозия, всичко ще бъде унищожено, изчезнало или мъртво! Дори и да оцелееш какво от това, че си оцелял?! Ще живееш с червеите или ще умреш от рак? Но никой не се замисля за това, те просто си купуват подземните убежища. Така че това е просто символичен разказ за страха, ние прекарваме 90% от живота си в страх – страхът от учители, родители, проповедници, закони… и изглежда най-лесният начин да бъдеш манипулиран е чрез страх.
До колкото ми е известно в THIP сте всичките хора от FxPxOx плюс още двама члена. Как това се отразява на стила ви на свирене? Помага ли, пречи ли, или няма значение? Винаги ли двете банди свирите заедно? Защо не сте издали сплит?
Всички членове на FxPxOx без Васко са в THIP. Това е добре за турнета и разделяне на разходите за репетиционната, но е неприятно, когато нашият барабанист е твърде уморен, за да свири.
Какво е вашето отношение към политиката, колко важна е тя за обикновения гражданин на вашата страна?
Наскоро в един арт проект видях чудесно описание на положението на обикновения гражданин на Македония, където е описан като Политически идиот. И това е правилно. Македонските граждани винаги имат проблеми с националната идентичност: сърбите казват, че македонците са сърби, българите – че са българи, гърците също… така обикновения македонски гражданин непрестанно се интересува от асимилацията на своя национална идентичност. Непрестанно се интересува какво ще кажат другите (гърци, сърби, българи, американци, западно-европейци…)! И не просто какво ще кажат другите, а кога „ние“ ще бъдем големите, кога и „ние“ ще станем част от ЕС и НАТО (това е най-използваното оръжие в политическите кампании). Това означава, че повечето от хората гледат новините на всеки телевизионен канал поне 3 пъти на ден, тук има 5 канала, което значи 3х5=15 пъти дневно гледане на новините, това е доста време за мислене относно политика, македонците са главно бедни хора, които са обсебени от политиката, но не по начин на разбиране и критика на системата, а по начина на пасивното абсорбиране на информация.
Колко силни са политическите партии и какво влияние имат националистическите групи? Има ли проблеми? Има ли активни наци-скинове?
Най-старата македонска националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ спечели последните избори. Но на практика няма особена разлика между леви, десни и т.нар. центристки партии в Македония. През последните 100 години тук се смениха много политически системи и логично сега всичко е омесено. Понякога социалистическите партии прокарват по-десни политики и решения от крайно-десните. Разликата между ляво и дясно изчезва, защото агендата и идеологията са имена, които различни лайнари си лепват, за да привлекат групи хора да гласуват за тях. Техните идеологически корени вече ги няма, когато играта стане икономическа. Социал-демократите биха подкрепили хомосексуалните хора в тяхната борба, не защото вярват, че те заслужават да живеят като нормални хора, а защото ще вземат малко повече гласове на следващите избори, и т.н… иначе тук няма организирано нео-нацистко движение, има просто няколко групички от разстроени безмозъчни тинейджъри, които се мислят за скинове, но изчезват след като завършат средното училище. По-опасни са латентните националисти извън пънк (субкултурната) сцена, тези които ще срещнеш в магазина, ще видиш по телевизията, банките, училищата, университетите… техният национализъм има по-дълбока и сериозна основа.
Гледате ли на себе си като на политическа банда?
Винаги съм се чудила какво точно значи да политичен. Политически, лично… може би е едно и също. Или е по-сложно от това. Ние изразяваме нашите политически/социални/емоционални/философски/лични… възгледи.
Има някои етнически малцинства в Македония, например албанците, какво е положението с тях? Застрашени ли са тези хора от етнически конфликти или точно обратното, те се идентифицират с останалия социум?
Има много малцинства, живеещи в Македония, но албанците са най-голямата малцинствена етническа група, албанците представляват около 20% от населението на Македония. Конфликтът между македонци и албанци има дълбока и комплицирана история. Според мен има две нива на този проблем, обикновените хора от едната страна и политическият елит от другата. Нетолерантността между тези два народа винаги е същестувал, защото имат различна култура, религия, обичаи, но като оставиш на страна факта, че това са различни „племена“ винаги можеш да намериш албанец и македонец, които са добри приятели или съседи. Така че ако всичко зависи от обикновените хора, то те винаги ще намерят компромиси да живеят заедно. Според мен нетолерантността и омразата са продукт по-скоро на политическите структури, които създават и разпалват конфликти, когато това им е нужно. Например албанската и македонската опозиционни партии инвестираха в конфликта от 2001, само за да си осигурят места в парламента. А след това всички борби за човешки права и идеали бяха забравени.
Какво е вашето отношение към Европейския съюз?
Какво ви е мнението, когато вашата страна е член? Изкуствена структура с централизирана бюрокрация, която няма сърце и милост към истинските хора от плът и кръв. И освен факта, че всеки гражданин на Македония знае, че дори и след като влезем в ЕС ще бъдем черната овца и ще ядем от боклука на западните държави, дори и да знаем това все още всеки си мечтае да излезем от Шенгенската клетка и да пътуваме без визи. Вчера по-старите хора си мечтаеха за Велика Югославия, сега младите за ЕС. Чудя се какво ще бъде следващото от менюто.
Каква е в момента ситуацията с хардкор/пънк сцената в Македония? Има ли банди, зинове, лейбъли, различни дейности..?
Много плодородна, особено през последните пет години. Много добри банди бяха, а някои от тях все още са активни – FxPxOx (бел.ред. – разпаднаха се през 2008, но интервюто е от 2007), Speak Our Minds, Alternation, Arsonist, Choice Of My Own (RIP), Demoncrats (RIP)… също има доста активни лейбъли като: Obsolete Man, Junk-Cola, Направи Сам/а, Fuck Yoga!… зиновете в момента са в застой, в този момент няма активен зин. През април ще завършим нашия нов зин Radio-Rezija, подготвен от мен, Васко (FxPxOx) и Горан (Obsolete Man).
Често ли се организират DIY концерти в Македония? Има ли обичайни места, където се правят те? Кои са главните центрове? Има ли нещо свързано с хардкор сцената, което се случва извън Скопие? Колко често банди от чужбина свирят в Македония?
През последните пет години има най-малкото един или два концерта на месец. И има няколко човека, които организират концертите, които обикновено се правят в някоя кръчма (наети за една нощ), или когато не може да се споразумеят с управителя има гаражни концерти. Организиране на концерти в скуот е невъзможно, защото няма скуот пространства в Македония. Преди 5 или 6 години хардкор концертите в Скопие бяха само в умовете и фантазиите на хардкор хлапетата, ние имахме само имажинерни представи как трябва да се получат нещата, от четенето на зинове. Но сега ситуацията е различна и много по-добра. Най-лошото нещо сега е, че всичко се концентрира в Скопие. Другите градове са изключени. Но това не е проблем за хардкор мрежата, това е ситуацията на всяко културно поле в Македония. Защото условията в по-малките градове са мизерни, нищо не се случва там, всички идват за концерти в Скопие.
Как изглежда вашата дискография? Какви са плановете ви за близкото бъдеще?
Издадохме едноименно CD – „This Home Is Prepared“. Участвахме в няколко компилации и планираме да издадем новия материал през април. Сега сме доста обсебени от новите песни. Също така ще направим сплит с испанската банда Ajenos a la Tragedia. Това е планът за близкото бъдеще.
Имате песен „18250 дена“ на вашето CD, за какво става въпрос в нея?
18250 дни са приблизително равни на 50 години. Когато се случи някакво историческо събитие, то трябва да изминат 50 години, преди то да бъде включено в историческите архиви и да влезе в официалните учебници по история. 50 години са дълъг период от време, в който може всичко да се случи (черното ще стане бяло; геноцидът ще стане илюзия; ловът на вещици ще стане католическа шега и т.н.). И няма да има живи свидетели какво точно се е случило. Това е много хитра тактика. Оруел го описва много добре: двойнствено мислене! 2+2=5
Кой пише текстовете на песните на This Home Is Prepared? Какво ви вдъхновява?
Текстовете се пишат от мен, Scarface и Васко, имаме и една песен от македонски поет. Той е автор на „Керки на гладот“ (прев. – дъщери на глада), написан е преди 60 или 70 години, но след всички тези години все още е актуален и истински. Той е можел да направи пънк банда още през 60-те 
не е трудно да бъдеш недоволен и гневен в Скопие, има толкова много вдъхновения.
До колкото знам нямате уебсайт, мислите ли да направите такъв? Какво е вашето мнение за присъствието в мрежата?
Да, за сега нямаме уебсайт, не защото сме против присъствието в мрежата, а защото няма да имаме необходимото време да го ъпдейтваме. А ако не го ъпдейтваш редовно, лично аз не виждам причина да имаш уебсайт. Ако имахме проблем с интернет, то не знам как сега щяхме да правим това интервю. Все пак имаме малко местенце в интернет: http://myspace.com/thishomeisprepared
Как изглежда кооперацията между хардкор/пънк сцените в страните от бивша Югославия, ако има такава?
Да, съществува на много нива, особено връзката между македонската, сръбската, хърватската и словенската сцени… не знам какво точно е основното в това, може би сходното минало, близките езици, манталитет, географско положение. Но има голямо вдъхновение, влияние и кооперация в много аспекти, от букване и организиране на турнета за много банди от Балканите, правене на зинове заедно, създаване на дълбоки приятелства чрез DIY хардкор мрежата; лично аз съм особено щастлива, че анархо-феминистката сцена сега е по-силно свързана и развита, от когато и да било.
Благодаря за интервюто, нещо да добавиш?
Благодаря също.
