Raid

Raid бяха стрейт-едж хардкор банда от Тенеси, заедно с Vegan Reich те са пионери на веган стрейт-едж движението и Хардлайн идеологията. Тяхната музика е силна, бърза, метълизиран хардкор с безкомпромисни политически послания. Текстовете на песните им силни изразяват позициите на групата по това време, относно наркотиците, алкохола, абортите, сексизма, расизма, и борбата за освобождение на животните и радикална екология. Бандата започва като типичен хардкор-пънк от 80-те, но естествено еволюира до 90-арски хардкор с елементи на хеви метъл, а бандата се превръща в говорител на Хардлайн движението. През 1989, те самоиздават демо-касета, която води до 7″ EP, наречено “Words of War” и издадено година по-късно от лейбъла на Vegan Reich – Hardline Records. Raid се разпада след като членовете се отказват от стрейт-едж лайфстайла, но не и преди да влезат в студио за последен път. Записите са издадени от Hardline Records като “Above The Law” LP и CD през 1994. То е преиздадено през 1995 от Victory Records с името “Hands Off The Animals” CD.

Следва интервю със Стив, вокалист и текстописец на Raid, взето от xYosefx през 2008 г…

xYosefx: Как и кога за пръв път се запознахте с хардкор и стрейт-едж?

Стив: За пръв път чух хардкор някъде около ‘83 или ‘84. Преди да се почна с хардкора харесвах неща като Sabbath, AC/DC и Judas Priest. Бях много навътре в тази музика и четях всички метъл списания, но метъла ставаше все по-комерсиален. Дългокосият глем метъл стил стана известен точно по времето, когато чух хардкор. Имаше такава огромна разлика между двата стила музика. Спомням си, че с другите метъляги спорихме много, коя от тези форми тежка музика е по-добра. Хардкора беше много груба, тежка музика със смислени текстове. Първият албум, който си купих беше “Everything Went Black” на Black Flag. Бях втрещен. После открих всякаквите разновидности на хардкор/пънка и започнах да дистрибутирам Maximum Rock’n'Roll на хлапетата в училище, на концерти и дори се споразумях с някои музикални магазини.

Що се отнася до стрейт-едж, тогава фактически нямаше никаква стрейт-едж сцена, освен ако не си от Вашингтон или Бостън. И въпреки, че не бях стрейт-едж тогава, аз много харесвах 7 Seconds и разбира се Minor Threat. Готиното нещо на сцената по това време беше, поне където аз живеех, беше изключителното разнообразие от музика и стилове. Нямаше значение дали имаш гребен, дали си скинхед, дългкос метъл или каквото и да е. Мисля, че през 1987 реших да стана стрейт-едж. Един от китаристите на Raid ме зариби с банди като Violent Children, Unity (по-късно Uniform Choice) и първият сингъл на Youth of Today. Веднага се влюбих в тази енергия и позитивни послания. Естествено по един или друг начин има много по-дълбоки психологически причини хората да станат еджъри.

x: Тогава как реши да станеш вегетарианец, чрез Youth of Today? Кога стана вегетарианец и защо? Беше ли вегетарианец/веган преди да започнеш Raid?

С: Не, не съм се зарибил с вегетарианството чрез Youth of Today. Около 2 или 3 години преди да излезе песента “No More” на Youth of Today, аз слушах Subhumans и други британски анархо-пънк банди. Мисля, че това беше първата ми стъпка към вегетарианството. Започнах да се интересувам от това и да експериментирам, въпреки че родителите ми не бяха много съгласни с това. Помня как често стигахме до бой с тях на масата като се съберем да вечеряме. Много неща се промениха от тогава. Правата на животните и вегетарианството станаха доста популярни сред мейнстрима в началото на 90-те.

Определено станах вегетарианец заради причини свързани с правата на животните и това все още е основната причина да съм вегетарианец днес. Трудно е да си спомня точното стечение на обстоятелствата по моят преход към вегетарианството/активизма за правата на животните. Raid винаги е била банда, която промотира вегетарианство. Малко след като издадохме нашето демо, всички в бандата станахме вегани. Това просто беше следващата логична стъпка.

x: Как ти като индивид и Raid като банда се свързахте с Хардлайн движението?

С: В началото Hardline беше просто хардкор/пънк лейбъл, не движение. Малко след като издадохме нашето демо, видях в Maximum Rock’n'Roll реклама на лейбъла Hardline. До тогава те не бяха издавали нищо, но аз изпратих нашето демо до Hardline Records с надеждата да ни издадат. Шон [Vegan Reich/Hardline Records] беше веган и ме вдъхнови и аз да стана веган. Още преди да издадем нашият 7″ всички в бандата вече бяхме станали вегани. Предполагам сме първата американска изцяло веган стрейт-едж банда. След разговор с Шон относно залеза на стрейт-едж сцената, ние създадохме цяло движение. Шон беше вдъхновен от пънка и радикалните анархистки и за правата на животните движения. Хардлайн като движение бързо се превърна в сила сред стрейт-едж и пънк сцената. Хардлайн стана начин да издигнеш стрейт-еджа до нови висоти; въпреки това, ние бяхме извън стрейт-еджа, а се интересувахме повече от социалните/политически борби. Аз разкривам много от тези идеи в песента “A Better Life”.

x: Мемфис беше известен като меката на Хардлайна в началото на 90-те, с много хора определящи се като Хардлайн. Как се случи това? Raid бяха ли активни подръжници на Хардлайн идеологията и посланието в сцената? Тогава имаше ли стрейт едж сцена там? Бяха ли много хора вече вегетарианци/вегани или те просто последваха модата?

С. Да. Ние бяхме обширна сцена, въпреки че бяхме Хардлайн. Да израстнеш на юг и да си в хардкор/пънк сцената може да се окаже опасен избор за начин на живот. Казвам това, защото Юга е много консервативен и определено гледа с неодобрение на контра-културата. Поради тази причина трябваше да се пазим. От средата до края на 80-те да имаш бръсната глава и да караш скейтборд си беше покана за накой бабаит или местен селянин да се „ебава“ с теб. Много от моите приятели от крю-то са били пребивани заради външния им вид. Много хлапета по онова време напуснаха сцената, защото не беше полулярна. В един момент осъзнахме, че или ще продължим да сме потискани или трябва да дадем отпор. Това, че се изправихме гордо ни спечели уважението и на стрийт пънк, и на скейт сцената. В средата на 80-те в действителност нямаше стрейт-едж сцена, само стрейт-едж хлапета. Стрейт-едж сцената се появи около 88-89.

Естествено доста хлапета се включиха. Но защо не? Не забравяйте, че хардлайн и/или стрейт-едж сцената беше (и най-вероятно още е) преди всичко младежко движение. Ние като крю или това, което се превърна в Мемфис Хардлайн предлагахме позитивна идентичност на хлапета, които бяха съзнателни и харесваха агресивната музика. В своя пик Хардлайн сцената нашето крю, имаше около 60 сподвижника, а концертите ни събираха много повече.

Постоянно приветствахме нови хлапета в сцената. Всички свиреха в групи; много свиреха в повече от една, между които Pure Blood, Monkey Wrench и Recoil. Започнахме да се отделяме от пънк-сцената. Интересувахме се от каузи, които не се вписваха в пънк-нравите, като например абортите, стрейт-еджа, но ние всъщност бяхме различни от пънк-сцената. Тя цялата започна да залита към някакъв вид канализиран стрийт-пънк. Тяхната сцена по мое мнение беше депресирана и грозна, докато нашата предлагаше надежда и активизъм. Активизъм, в които ние, Raid, Хардлайна или както искате да го наречете давахме отговори на въпросите, които си задаваха младите. Принципът да мислиш глобално и да действаш локално направи много хлапета еко-активисти и защитници на правата на животните. Ние искахме революция, но не бяхме толкова наивни да изключим другите от нашето послание. Ако погледнем ретроспективно, направихме определни грешки, но в крайна сметка стореното – сторено.

Все още поддържам връзки с няколко от хлапетата, които по онова време бяха в Хардлайн движението. Предполагам половината от тях са още вегетарианци и нито един не е стрейт-едж.

x: Значи в началото на 90-те ти си участвал активно в разрастващата се Хардлайн сцена. Няколко години по-късно Raid се разпадат и ти вече не си активен. Какво стана? Как и защо твоите идеи и/или начин на живот се отдалечиха от Хардлайн пътя?

С.: С Raid се разпаднахме, защото се преместих в Южна Калифорния с бременната ми приятелка, която по-късно стана моя съпруга. Първоначално и там бях Хардлайн, но не бях активен в сцената. Бях уморен от цялата тази догматичност и правила. Някои хлапета имаха това “благочестиво“ поведение, като “Аз съм по-хардлайн от теб, защото не ям рафинирана захар или бяло брашно“. В допълнение към това имах и някои въпроси относно основни моменти в Хардлайн, като стрейт-еджа, абортите и омразата на Хардлайн към хомосексуалните хора. Хардлайн се превръщаше все повече в тоталитарно движение. Не бях щастлив с екстремностите и ми писна.

Някои неща не са се променили. Все още съм вегетарианец и отгледах и трите и деца като вегетарианци. Най-голямата ми дъщеря е на 16 и практически е веган. Други неща се промениха. Вече не съм стрейт-едж, защото смятам, че някои субстанции не са вредни в умерени количества. Иначе казано, все още вярвам че стрей-едж е прекрасно движение, особено за младите. Имам смесени чувства за абортите, но определно смятам, че това трябва да е личен избор. Дали ембрион на две седмици е човешко същество? Със сигурност има потенциала да стане, но нервната система дори не е развита по това време. Друга промяна е, че не ми пука за сексуалната ориентация на някого. Смятам, че имаше много хомофобия в сцената.

В общи линии не съм активист; не ходя по протести, но съм доста активен в моите комунални и екологични каузи. След като с Raid се разпанахме аз завърших колеж и преподавах на хлапетата от града еко-образование, по-късно рабих 5 години като управител на къмпинг, после разкрих планове за изсичане на гори и служих на кораби на неправителствени еко-активистки групи. За последните 3 години работя като програмен директор и мениджър за обществена група с идеална цел за възстановяване на природните ресурси. Можете да проверите на http://www.Mattole.org. Има и други неща, с които се занимавам, като например събиране на средства за градски скейт парк и участие в градски комитет за опазване и поддържане на парковете. Все още обичам да чета, не обичам да чета фантастика.

x: Каза, че все още си вегетарианец. Какво значение имат в твоя живот сега теми като освобождението на животните? Как се промениха възгледите ти относно правата/освобождението на животните през времето? Смяташ ли, че милитант позицията, която Raid прие беше полезна за разрастване на движението за освобождение на животните или беше вредна? В какви аспекти?

С.: Определно съм вегетарианец; но не съм активен в движенеито за правата на животните. Не че съм против него, но в момента имам други приоритети в своя живот. Вегетарианец съм до живот. Възгледите ми относно правата на животните малко се промениха. Имаше време, когато всичко беше черно-бяло. Всичките ми приятели бяха вегетарианци или вегани, сега само няколко са стриктни вегетарианци. Бяхме против всякакви експерименти с животни, сега мисля че може би има няколко легитимни причини за някои малки контролирани експерименти. Определно обаче не говоря за козметичната индустрия, а по-скоро за революционни животоспасяващи лекарства и процедури.

Ако трябва да съм честен Хардлайн ме научи на много уроци относно екстремизма. Ако смяташ, че яденето на месо е зло, тогава какви са хората които ядат месо? Имайте предвид, че това е мястото, където Хардлайн свърши за мен, “Тези неща са зли и тези хора, които участват в тях са зли, а ние ще разрушим това поведение, което не приемаме“. Виждаш това мислене навсякъде в спектъра на моралността, независимо дали става въпрос за еванглистки или мюсюлмански фундаментализъм. Паднах в капана и започнах да действам, подбуждан от омраза, а не от любов. И двете емоции са необходими, но омразата е саморазрушителна.

Смятам, че крайната позциция, която Raid зае ентусиазира някои хора, а други разочарова. Ние бяхме хардкор и представяхме нови идеи чрез музиката. Тежката агресивна музика и войнствеността изглежда си пасват добре. Прдполагам ние поставихме основите на нов жанр и е приятно да мисля, че нещата които съм правил като тинейджър са имали влияние. От друга страна се чудя дали изобщо е имало значение. Поне показахме на хлапетата нови идеи и начин на живот. Raid съществуваше около 3 години. Казахме и направиме някои доста тъпи неща онези дни, но в действителност не изпитвам никакви угризения.

x: По-рано каза, че може да подкрепиш тестове с животни за определени медицински цели. Има много противоречия в научните среди, дали тестовете с животни имат някакъв смисък изобщо.

С: Нека кажа отново, че аз съм против повечето вивисекторски практики и експерименти с животни. По мое мнение около 95% е ненужно. Трябва да има правителствена комисия, която да сформира стриктен набор от правила, стандарти и регулации за всякакъв вид предложение за манипулации с животни. Ако приемем, че има определени екстремни случаи, в които този вид методология е единственият възможен начин да бъдат предприети специфични бъдещи животоспасяващи експерименти, тогава всеки предложен пред комисията проект, включващ животни трябва да бъде одобрен и съставен стриктен протокол. Този протокол ще изисква както описание на експеримента, така и детайлно обяснение на проекта, и защо е необходимо да бъдат използвани животни в него.

x: Някои учени и лекари казват, че експериментите с животни са напълно безполезни, за това да видят дали някое лекарство или процедура би подействала на човек. Вярваш ли, че вивисекцията може да бъде ефективна наука? А субективните преживявания на животните в лабораториите? Мислиш ли, че трябва да вземем чувствата на животните като нещо много по-низшо от човешките животни, които потенциално са застрашени? Как това се различава от твоите възгледи преди?

С: Със сигурност някои учени са за, а други против. Може да намериш голям брой учени, които да подкрепят каквато и да е теза. Все още има такива “учени”, които не вярват в глобалното затопляне. Аз се опитвам да изградя мнението си без влиянието на идеологии. Вярвам, че формирам начина си на мислене, от там, където намирам истини. Наречете ме видовист, но аз вярвам, че човешките животи са по-стойностни от тези на животните и има йерархия сред видовете животни. Кой не? Мисля, че е интелектуално разстройство да не вярваш, че човешкия живот е по-важен. Аз не съм светец. Аз не нося кислородна маска, за да не вдишам без да искам някое насеокомо или да разчиствам земята преди да стъпя. Кой се чувства все едно е убил стотици хора, когато отива на дълго пътуване и намира по защитната мрежа останки на стотици насекоми?

x: Като член на Хардлайн и вокалист на Raid, очевидно си отправил доста силни послания в услуга на прякото действие за освобождение на земята и животните (в “Blood Green” например), и против машините, които унищожават природата и убиват животни. Много ъндърграунд активисти са вдъхновени от Хардлайн и веган стрейт едж движенията. Текстове от песни на Earth Crisis (банда, силни вдъхновена от Raid и отговорна с много голяма степен за възхода на веган стрейт едж сцената през 90-те), Raid, Vegan Reich и други хардкор групи доста често са срещани в комюникетата на тези активисти по целия свят. Все още ли подкрепяш действията на групировки като ALF и ELF? Смяташ ли техните тактики за ефективни днес, или в миналото? Чувстваш ли се по някакъв начин отговорен за движенията за освобождение на животни и радикална екология?

С: Да, самото име Raid [англ. - влизане с взлом] провокира пряко действие. Аз все още подкрепям някои насочени, добре планирани преки действия. Не искам да криминализирам себе си, но напоследък физически съм подкрепял опити да се спре обезлесяването на най-голямята по това крайбрежие вековна гора в зона 48. Проблемът е, че прякото действие може да бъде нож с две остриета, трябва много добре да се обмислят подобни действия. Виждал съм много ELF или ALF действия, които правят движението да изглежда лошо. Мисля, че е прекалено наивно някой да си мисли, че ще промени нещо съществено ако причини пожар на паркинг на дистрибутор на SUV автомобили, ски курорт или кланица. Определено икономическият саботаж говори по-силно от думите, но подобни действия са катастрофа за отношенията с обществеността. Аз симпатизирам на тяхната кауза, но не и на техните действия. Има и други, по-конструктивни начини да адресираш тези теми. По-рано имах приятели, които отделяха много време за разрушителни дейности. Сега те имат присъди и в крайна сметка какви са последствията от залепване на ключалки и чупене на прозорци? От друга страна, знам за един магазин, които продаваше кожи, и затвори врати, заради подобни действия. По-важната цел е да променим действията и мислите на хората. Показвай заинтересованост и предлагай възможности за промяна на парадигмата. Разбира се често гласът и дейстията на народните движения не е достатъчно силен да спре мултинационалните корпорации, тогава наистина се нуждаем от преосмисляне на нашите тактики и евентуално да застанем на барикадите. Битката в Сиатъл по време на срещата на СТО (Световната Търговска Организация) е класически пример.

x: Какво мислиш за кампанията “Зелен страх”, в която легални организации (случая със SHAC 7 например) и ъндърграунд ELF и ALF активисти биват третирани като терористи?

С: Подкрепям някои действия, други не. Аз не съм голям фен на PETA, понякога те увреждат каузата със своите малоумни протести и преувеличени лозунги. Някои хора, които се занимават с пряко действие/протести имат много ограничен светоглед, който не ги различава по тези характеристики от евангелистите, фундаменталистите и фанатиците. Въпреки всичко аз мисля, че кампанията “Зелен страх” е пълна глупост. Законодателството за борба с тероризма беше създадено след 11.9 за “превенция от нова национална трагедия”. Да сравняваш правата на животните и ELF активистите, които унищожават или повреждат машинария с някого, който директно атакува хора е невероятна несправедливост и аз съм учуден, че съда изобщо може да се съгласи с подобна логика. Дали тези хора свързани с терористите от Бостънските чаени партита? Те са унищожили много чай, но наистина това е било просто уличен театър с политически привкус.

x: “Blood Green” е химн на радикалната съпротива срещу технологичната цивилизация и нейното унищожаване от дивото, или поне както аз разбирам тази песен. Много, ако не повечето, от хората във веган стрейт-едж сцената днес симпатизират на по някакъв начин в анти-цивилизационните идеи, особено анархо-примитивстите като Дерик Йенсен, Джон Зързан и т.н. Все още ли имате тези радикални възгледи за технологията и обществото, или възгледите се промениха?

С: Все още вярвам в думите в “Blood Green”, въпреки че сега ги интерпретирам различно. От както съм част от стрейт-едж сцената съм силно обвързан с екологичното движение. Чел съм Зързан и съм запознат с идеите на анархо-примитивизма. Аз лично ги намирам за романтични, идеалистични и нереалистични. Никога не е имало Златен век! В историята винаги е имало битки, загубили и победители. Настолни философи като Зързан пишат в измислен, не в истинския свят. В основата на идеите си примитивистките анархисти пропускат да обосноват сложността на модерния живот. Не ме разбирайте грешно, той е завладяващ автор. Не знам много за Зързан като личност, освен че живее в средата на предградие в Юджийн, Орегон, представящ си, че живее в праисторическа лово-събираческа епоха. Ааа, добрите стари времена – каква шега.

Технологията може и трябва да бъде включена в устойчиво развитие на света. Все още имаме да извървим дълъг път, но не трябва да спираме технологичното развитие. Технологията е основният инструмент да направим живота си по-лесен. Няма изначално добро или зло в технологията. Нека не ставаме много метафизични, но смятам, че технологията същестува с причина.

Когато написах “Blood Green”, аз бях нещо като мизантропски лудит. Тогава бях и все още съм “искащ-да-бъда” анархист. Казвам това, защото вярвам в човешкия потенциал, но въпреки това съм запознат и с човешката природа. Повечето съзнателни анархистични общности са се провалили по една или друга причина. За мен истинският въпрос е как може нашето общество да стане екологично устойчиво?

Аз живях почти 8 години, изолиран в планините на южна Калифорния. Имахме малък кооперативен магазин, но за бакалски стоки трябваше да караме близо час и половина, докато стигнем града. Ако живееш по подобен начин е лесно да повярваш в анархията. По дяволите, ние я изживявахме. Наоколо нямаше ченгета и всички жители наоколо си помагаха. Повечето хора си имаха градини или плащаха за местна продукция, култивирана в долината, където живеех. Имаше силен комунален елемент там, защото всеки се познаваше с всеки и винаги очакваше най-доброто от тях. Ситуацията е коренно различна в големите градски райони. Могат ли същите самоорганизиращи се и самоустойчиви общности да същестуват в градските райони? Ще кажа не, въпреки, че си мечтая да могат. Анархизмът символизира свобода, равенство и справедливост за всички. Иронично тези същите принципи са споменати в нашата конституция. Но къде е разделителната линия? Има ли някой правото да кара със 120 км/ч в квартала? Ако не, то кой ще създаде стандартите и правилата? Какви са последствията от повторното нарушаване на стандартите и правилата? Какво ще представлява милицията и кога ще се превърне в армия? Неизбежни форми на правителството и държавата. Правителството съществува не случайно. Лично аз вярвам в демократичния процес и съм член на Зелената партия [бел.прев. - в която участва и Джело Биафра].

x: Все още ли мислиш, че екологичния апокалипсис е неизбежен, заради безотговорните действия на хората? Все още ли мислиш, че антропоцентризма е фаталната грешка на човечеството? Вярваш ли, че напредналата технология може да се разработва по устойчив за природата начин, който няма да ни доведе до екоцид?

С: Повечето катастрофи в околната среда са се случили като процеси, а не изведнъж, не като незабавен екологичен апокалипсис. Прочетете последната книга на Джаред Даймънд. Глобалното затопляне обещава да довърши това. Разбира се, надявам се все още да не сме пред прага на застигащ ни глобален екологичен апокалипсис. Това, което знаем със сигурност, обаче е как разнообразието във флората и фауната започва бавно да изчезва, повече вековни гори ще изчезнат и чистата вода ще стане оскъдна.

x: По-рано написа, че докато в началото си имал смесени чувства за това, то сега определено смяташ, че аборта е въпрос на личен избор. Очевидно това не е винаги така. Съжаляваш ли, че си написал песни против абортите? С течение на времето Хардлайн се фокусира все повече и повече върху въпроса с абортите, често стигащ до въпроса на моралната слабост на жените, водещо до по-широка анти-сексуална етика. Ако можеше да се върнеш в миналото, би ли променил нещо? Смяташ ли, че други части от посланието на Raid са се загубили в противоречията върху вашите възгледи за абортите и сексуалността?

С: Наистина не съжалявам за нищо, което съм казал в тази песен, освен за това със закачалката. Наистина неприятна история. Този ред беше създаден, заради някои противоречия, които имахме на някои концерти. В началото Raid говорихме на нашите концерти остро против абортите и някой, който предполагам беше за правото на избор на жените да абортират (”pro-choice”), хвърли закачалка за палта по нас. Ние я взехме и я хвърлихме обратно по човека, който я запрати по нас. Raid определено провокира много хора. Имахме много преувеличени текстове, за това мисля и се надявам, че много хора осъзнават това.

Неловко е да обясня начина си на мислене като тинейджър преди 16 години. Raid и Хардлайн винаги са били против абортите, не заради идеята, че има душа в ембриона, а защото се противопоставяме на всички жестокости към животни. Тук идва крайъгълния камък на тази идея, “Ако е грешно да убиваш животни, дори примитивни животни като скаридата, тогава защо да е правилно да убиеш неродено дете?” Все още смятам абортите за нещо тъжно и нещастно. Повечето жени, с които съм говорил за това, не са горди от това, че са направили аборт, но го смятат за необходим. Абортът е трудна тема за дискутиране. Да, трябва да има граници. Не, забраната няма да спре жените да абортират. Секс образование и практикуване на безопасен секс е най-добрият отговор, който мога да предложа. Не мога да разбера, защо ме питаш за анти-сексуалните идеи. Ние никога не сме пропагандирали секс, но и не сме били анти-секс.

Raid беше това, което беше и няма никакъв смисъл да си пожелаваме нещо да беше станало другояче. Да, можеше да направим някои неща по-различно, но за добро или лошо, ние вдигнахме летвата. Ако Minor Threat създадоха стрейт едж, а Youth of Today вкараха вегетарианството и Харе Кришна при стрейт-еджа, то Raid докара веганизма и екоактивизма в стрейт-едж сцената. Това е готино. Според мен нещата се получиха съвсем естествено, и ако не бяхме ние, то някой друг щеше да каже същите неща като нас.

“Blood Green”

Born into an age of anthropocentricity.
Where nature is considered an evil, a wild that must be tamed.
Humanity is now a plague, a cancer to the ecosystem.
Stop the machine; society, before we reach total annihilation.
BLOOD GREEN

Burn it down.
Ecotage for self-defense, nature is our home that we must defend.
Man and earth are one.
This is the final truth for global salvation.
This is a call to arms for those who put nature above themselves.
4 1/2 billion years of Earth is on the verge of extinction.
BLOOD GREEN

Burn it Down.
Destroy the poison of technology that is killing the land.
This is your ultimatum and you better heed our demand.

Raid през 1989: