Dir Yassin

Израел е страна, която не изниква в съзнанието на хората, когато става въпрос за DIY хардкор пънк. Федерико и Джони от Dir Yassin са интервюирани от Y@hoo през септември 1998. Името “Dir Yassin” идва от Дир Ясин – палестинско село в периферията на Йерусалим, което съществува до 1948 (войната за независимост на Израел), когато бива напълно унищожено от израелските сили. По време на войната между 100 и 150 души, почти цялото население на селцето бива изклано по брутален начин: повечето жертви са жени и деца. Този геноцид е дело на екстремна крайно дясна Ционистка милиция, която по-късно става част от IDF (Израелски Отбранителни Сили). Следва интервюто с (анти-) израелската хардкор пънк банда Dir Yassin, взето през 1998 и препечатано в американското списание Profane Existence.

Защо не започнете с малко история на бандата?

Федерико: Ами започнахме през декември 1997. След американското ни турне с USF и Nekhei Naatza, беше очевидно, че това беше краят и на двете банди, защото някои от членовете им решиха да останат да живеят в Щатите. Така тези, които се завърнахме у дома решихме да започнем нова банда. След известно време се събрахме заедно 5 човека. И петимата сме свирили в други израелски DIY банди преди това.

Защо избрахте името? Може би можете да обясните значението зад него?

Ф.: Идеята беше да разкрием ционистката история и да поставим въпроса за легитимноста на ционизма като цяло, както и цензурата, която се вихри в тази страна. Дир Ясин беше арена на масово клане през 1948, когато около 150 палестинци бяха убити от крайно десни ционистки войски, по време на т.нар. война за независимост. Това беше наистина ужасно събитие в нашите очи, но тук на него се гледа като изолирано събитие, като нещастие, дело на екстремистка група, която не представя ционистките идеи.
Джони: Да отбележа, че то дори не съществува официално, защото никой не е поел отговорността за него.
Ф: Трябва да знаете, че хората, които по-късно станаха централни фигури в израелската политика бяха замесени или знаеха за това събитие. Дори само чрез използването на това име ние искаме да дадем публичност на събитието, да кажем, че нещата не са такива каквито ни ги представят. Дори само, когато някое хлапе ни попита какво значи името ни, това отново дава гласност на случилото се. За мен това е важно. Избирането на това име няма за цел само да провокира и шокира, главната цел е да даде глас за случилото се събитие.
Дж.: Според мен провокативният аспект също не трябва да се подценява. Ние не искахме да сме типичната пънк банда с идиотско име, както някои банди от Израел, наречени Breast Cancer или Obnoxious Rectum [бел.ред. - всъщност името е "The shocking Rectum"]. Това просто е глупаво и клиширано. Ние искаме да провокираме интерест в сериозни неща.
Ф.: Има неща, които се крият в тази страна. Начинът по който се третират арабите в тази страна, палестинските територии стават все по-застрашени сега, това е нещо за което на хората трябва да им пука. Така че това е нашият малък опит да бъдем активни. Може би някои хора, които са в музикалната сцена и не се интересуват много от политика могат да получат добра стартова основа, просто като разберат какво се е случило в Дир Ясин.

Дж.: Когато тук в Израел има толкова много политика във всекидневния живот, дори в пънк сцената често няма никакъв интерес към политически теми и нещата около теб, за това ние се опитваме да накараме хората да се заинтересоват относно онова, което става. Не можеш да избягаш от него и не може да доведе до нищо добро ако казваш, че то изобщо не съществува. Повечето пънк банди пеят неща като това да се напиеш, което е в кръга на нещата, тези неща ги има във всяка страна, но мисля, че тук ситуацията е доста по-политизирана, шокиращо е, че пънка тук е толкова неполитизиран. На теория трябва да е истинска плодородна земя за пънк банди, но повечето не искат да нагазват особено в политическите събития, които се случват тук . Всички наши песни са много политически, изразяват нашите позиции. Искаме да накараме тези пънкари, които не се интересуват от политика, поне да се заинтересоват от реалността.

За да дадете на хората по-добра перспектива относно нещата, може би бихте казали нещо повече за възникването на израелската пънк сцена?

Ф.: Пънк съществува тук от 1978/79, но е бил изцяло мода в началото, кой ще събере повече дрехи и записи от чужбина. Тогава е нямало много банди тук, дори и в началото на 80-те, можели са да се преброят на пръсти и нямат издадени никакви записи. Да издаваш албуми остава на заден план, най-важното е да си фешън и да ходиш по нощните клубове, вместо да искаш да комуникираш или да имаш нещо да кажеш. По някакъв начин в края на 80-те имаше някои хора, които бяха доста вдъхновени от британския анархо-пънк и те се опитаха да създадат нещо с послание. Те сформираха анархо-пацифистка група и искаха да политизират сцената. Опитаха се да направят нещо, но то много бързо умря до към 1989/90. Но през 1992 изведнъж се случи нещо като мини пънк експлозия в Израел. Тогава се появи Nekhei Naatza, бандата в която бях аз, както и няколко други. През 1993 нещата се разрастнаха неимоверно, имаше 20 – 30 банди, концерти всяка седмица, много хора ходеха на тях. Беше невероятно, наистина бяхме изненадани от това. Имаше по 400 човека на концертите, това беше най-силната ъндърграунд сцена в Тел Авив след Ню Уейв модата в средата на 80те. И бяхме напълно игнорирани от медиите, което беше добре. Но всичко това залезе много бързо, през 1994 и 1995 повечето банди се разпаднаха, нямаше повече концерти. Рок клубът в който правехме шоутата затвори. Мисля, че повечето хора просто отидоха в армията. Цикълът е да има хлапета на по 15 или 16, които се зарибяват в сцената и после се промиват, когато станат на 18, за да влезат в армията. Имаше много малко хора, които не се записаха в армията и останаха до края, такива като нас Nekhei Naatza и Useless ID. Имаше и банди, които искаха да се преквалифицират в по-комерсиална насока, започвайки да свирят по алтърнатив рок неща.

През цялото това време, откъде хората получаваха информация какво се случва с пънка в останалия свят? Заради географската изолация не е като да видиш какво става в съседните ти страни. Как хората разбираха какво става в другите страни? Имам усещането, че в ранните дни сцената е повлияна от британските банди, а в последните години това се променя до американски влияния.

Ф.: В Израел определено британските влияния бяха много силни. В средата на 80-те започнаха да излизат първите записи. Имаше магазин в Тел Авив, който внасяше някои пънк и хардкор издания. Брат ми и аз започнахме Nekhei Naatza, живеехме в екстремно изолиран Кибуц в северната част на Израел и не познавахме никого. Аз открих пънка чрез четене на списания и след това започнах да си поръчвам записи. Ние бяхме много запалени от европейската сцена и американския олд скул хардкор. В началото имаше само няколко зинове, първият от Англия и след това дойдоха няколко от Щатите и Европа. Опитвахме се да си поръчваме зинове от всички части на света. Много хора тогава си мислеха, че пънка е умрял в останлия свят и Израел е последното място на земята, където той съществува. Хората в началото на 80-те бяха много изненадани да открият, че нещата вървят много добре извън Израел.

Има ли специфична причина за тази експлозия на пънка в началото на 90-те?

Ф.: Според мен една от най-важните причини е този магазин, внасящ пънк музика, който беше отворен в Тел Авив. Те също имаха зинове като Maximum Rock’n'Roll и Flipside. Ние направихме и нашият първи фензин, но не знаехме как да го дистрибутираме, за това го занесохме там и хората, които го видяха се свързаха с нас. Като цяло имаше 3 банди и хората ходеха да ги гледат. Имаше пънк банда от руски евреи имигранти, която дори не знаехме, че съществува.

По-рано споменахте за армията. Изглежда това е доста важна тема тук. Може би можете да обясните вашата гледна точка за ситуацията.

Дж.: От деня в който се родиш си индоктриниран в ционисткия начин на мислене. Всеки тук трябва да влезе в армията за 3 години [технически е няколко месеца по-малко сега, но няма особено значение] и хората мислят, че ако не го направят няма да си намерят работа, няма да имат приятели, ще бъдат утайки в обществото, няма да имат бъдеще. За това докато хората са млади са тийн бунтари, но след това започват да си търсят своето място в обществото. Има много хлапета, които казват: “Ще трябва да влеза в армията скоро, но до тогава ще бъда пънк!”. И след като минат 3 годишният курс на ционистко промиване на мозъка става ясно, че не могат да бъдат пънкове след като излязат от армията. Това е главният проблем в сцената тук. Има стотици хлапета в пънк сцената тук, след като станат на 18 влизат в армията и не ги виждаш никога след това. След това идва нова вълна от хлапета и всичко става един безкраен цикъл. За това сега главната ни цел е да накараме хлапетата да не влизат в армията. Наистина не разбираме защо хората не стоят в сцената. Очевидно е, че не трябва да влизаш в армията ако се смяташ за анти-авторитарист и си повлиян от текстовете на Crass и Dead Kennedys. Очевидно е, но много хора го правят. Те продължават да слушат Crass, докато са в армията. За това сега имаме различен подход. Направихме един брой от нашият зин изцяло посветен на влизането в армията, давайки съвети как да го избегнеш, практическа информация. Това даде голям ефект и промени възгледите на много хора. Много хора вече бяха станали вегетарианци чрез пънка, но все още малко правиха връзката с това да бъдат против армията и религията. Да правиш песни против полицията е много добре, защото всеки ги мрази, но много хора ги е страх да заемат позиция, когато става въпрос за неща по-близки до дома като отказ от военна служба и отричане на юдаизма. Но сега нещата се променят, много млади пънкари сега отказват да влезат в армията.

Говорите за пропаганда на отказа от военна служба, може би ще обясните някои от методите за отказ дори и службата да е задължителна.

Дж.: Като мъж в израелското общество изглежда единствения начин да не влезеш в армията е поради психически причини. Ако имаш статус на невменяем тук не можеш да изпълняваш обществени дейности или нещо такова. Трябва да претендираш, че си луд или да влезеш в затвора.
Ф.: Ами аз не мисля, че това са единствените възможности. Аз виждам нещата така, че те имат прекалено много хора в армията. Много хора, които се записват започват да работят в бюрокрацията. Малка част от хората получават въоръжена служба, другите просто са част от военния механизъм. Те не искат да дадат оръжие на хора, които могат да създадат проблеми. Трябва да намериш причина да те отритнат от въоръжената служба, тогава ще те набутат в някаква формална военна процедура при която няма да се вписваш в армията и няма да носиш оръжие. Няма нужда да е заради психически отклонения, или дори идеологически. Понякога просто не работи. Но в повечето случаи ако трябва да бъдеш честен, че имаш анархистки или пацифистки ужеждения и ако наистина знаеш за какво говориш, те не биха те записали и дали оръжие.

Вече споменахте как израелското общество е доминирано от ционистките и религиозни идеи. Как мислите, че пънка се вписва в това общество? Дали като изглеждаш пънк това има тази шокираща стойност?

Дж.: В началото беше [шокиращ]. Но сега с цялата тази техно транс култура има толкова много хора с пиърсинг, боядисани коси и т.н. Така че как изглеждаш стана без значение.
Ф.: Аз смятам, че обществото може да абсорбира всеки начин на обличане, но е много по-трудно да абсорбира идеи. Можеш да превърнеш в продукт всички повърхностни аспекти на културата, но не могат да продадат идеите.
Дж.: Аз пък мисля, че могат. Хората купуват пънк записи и мислят, че вземат идеите на цената на плочата. Само защото знаеш наизуст текстовете на Crass не значи, че ги разбираш! Имаше толкова много хора, които знаеха “Bloody Revolutions” на Crass наизуст и пееха в своите униформи с автоматите препасани на рамо. Наистина е необяснимо, може би не знаят английски.

Сигурен съм, че Crass биха били горди да имат такива верни фенове! Ха-ха!

Ф.: Да се върна на това, което говорех рабира се дори Crass могат да се превърнат в продукт до известна степен. В това общество дори социалните бунтове се превръщат в продукт за социално-демократичния боклук. Може да имаш Че Гевара на фланелка, но този символ не означава нищо. А в Израел не можеш свободно да изразяваш различни идеологии, заради авторитарния маниер на обществото.
Дж.: Всичко, което не е в синхрон с милитаристката култура е веднага заклеймено като анти-семитско. За това мисля, че пънка има най-голяма правдоподобност тук, от почти където и да е по света. Мисля, че има повече работа за вършене що се отнася до пънк сцената, откъдето и да било другаде. Клиширано е за шведските банди да пеят против войната и религията. Ние всъщност го изживяваме този кошмар, не е просто клише. Предполагам е добре да има такива теми навсякъде по света, защото има несправедливост навсякъде, но за повечето пънкове там е просто нещо абстрактно. Навсякъде по света можеш да направиш зин против армията и вероятно няма да има голям ефект. Тук мейнстрийм политиците ще се опитат да ни линчуват за това, ще бъдем посетени от полицията, ще бъдем изправени пред съд, ще се опитат да ни затрият, защото сме напаст за обществото. От друга страна е лудо, че сме толкова малко, а можем да имаме такъв огромен ефект в носенето на нашето послание.

Понякога се чудя, дали пънка е толкова културен империализъм, както много от нещата идващи от Запада. Вашият регион няма някаква рок’н’рол традиция, ако разбирате какво имам предвид.

Ф.: Според мен ние се опитахме да го оформим в нещо, което да има смисъл в Израел. С Nekhei Naatza и сега с тази банда, ние говорим само за локалните проблеми. Избягваме международните проблеми, защото ще бъде тотално глупаво за нас да се въвлечем в чужди проблеми, когато имаме да се разправяме с толкова много проблеми тук.
Дж.: Повечето от нашите песни са относно израелската реалност: против еврейските заселници, против записването в армията, убийството на Рабин, бомбандировките в Ливан. Забавно е, че има толкова неща за които да се пее тук, а ние сме единствените, които го правят.
Ф.: Наскоро направихме благотворителен концерт, да съберем пари за палестинско семейство, чийто дом беше разрушен от израелската армия. Смятам, че да направиш нещо подобно е много добър начин да обединиш пънка и политиката заедно.
Дж.: Направихме флайър, който беше пуснат до всеки на концерта, имаше прожекция на видеота относно ситуацията. Опитваме се да накараме хората да им пука за ситуацията, не можеш да избягаш от нея. Не само се опитваме да накараме хората да се информират относно нещата, освен това искаме да ги накараме да участват в преки действия, защото това че ние правим нещо, не значи, че и другите биха го направили също.

Мислите ли, че за да намери пънка почва в някоя страна, той трябва да е базиран на бунта на младежите от средната класа? Много от т.нар. страни в Третия свят развиват пънк сцени през 90-те и това може би се дължи на развитието на средна класа в тези страни. Не искам да правя голяма работа от това, защото всичко това с класите е просто тъпо. Имам предвид, че в основата си пънка е бунт на отегчените, недоволни тийнейджъри и ако ги няма тях, няма да има и пънк сцена. Това вероятно е причината да е фактически невъзможно да има пънк сцена в Ливан или Сирия. Хората имат различни проблеми от отегчението там.

Ф.: Не мисля, че това е заради икономически, колкото заради културни проблеми. В различните култури този тип музика ще бъде тотално неслушаема, защото няма този вид “еволюция” в популярната музика, която да направи ушите на хората “готови” за този вид музика.

Намирам за интересно, че има увеличване на броя на местата, където има пънк сцена. Но заради MTV и целият този процес на превръщане на света в глобално село е възможно да пренесеш този стил и мода, които вървят с него до всяко кътче на света. Сега навсякъде всеки гледа една и съща програма, така че MTV децата в Бъркли (САЩ) изглеждат по същия начин като MTV децата в Израел. Така че всичко става една каша.

Ф.: Да, мисля, че си прав. В началото на 80-те имаше пънк сцени в Бразилия или Финландия и колкото и да правиха близко неща можеше ясно да различиш типичните национални характеристки в музиката им. Можеше да се говори за бразилско пънк звучене или за холандско такова. Влиянията в повечето случаи бяха едни и същи, но имаха традиционен стил за региона. Сега всички банди звучат като Rancid или Green Day.

Споменахте за проблемите, в които може да се забъркате, когато застъпвате идеи на несъгласие с политиката в страната. Изглежда Nekhei Naatza се забърка в проблеми с религиозните институции.

Ф.: Да, това беше наистина много странна история. Имаше нещо като ревю на 7″ сингъла на Nekhei Naatza в странен равински вестник, те имаха цяла статия за нас. Те искаха да покажат как израелската младеж приема упадъчна култура и сме някакви лумпени. За това този равин искаше да ни порицае публично и да ни замъкне във всички тези комерсиални телевизионни толк шоута. Имахме много телефонни обаждания да се появим по телевизията, но ние отказахме, защото не искахме всичко това да се превръща в някакъв медиен цирк. Ние нямаше да имаме възможност да представим нашите идеи, без да ги изопачат. Като част от Анархистката Федерация, тайната полиция се опита да се инфилтрира в нашата група, но тъй като сме такава малка страна и всички се познават, тези шпиони не успяха да постигнат нищо без да бъдат забелязани. Когато това не проработи, те пробваха други методи, като да ни репресират, викаха ни в щаб квартирата за разпити. Те нямаха никакви легални основания срещу нас, но искат да ни сплашат. Защото ние имаме наистина много силни възгледи, ние винаги искаме да се отнасяме сериозно към тях. Искаме да достигнем до хората, но да сме сигурни, че нашите неща няма да попаднат в грешните ръце. Ако бъдем дискредитирани или се превърнем в жертви на полицията никой няма да може да ни помогне. Тук няма симпатични либерали или неправителствени организации против цензурата, които да се застъпят за нас. Просто ще бъдем изправени сами срещу държавата и наистина нямаме никакви възможности за борба. Всички либерали ще кажат, че сме прекалено екстремни и ще ни оставят да се оправяме сами. Наистина трябва да си пазим гърба, наистина правим всичко на DIY ъндърграунд ниво, опитвайки се да се отваряме малко по малко. Трябва винаги да се опитваме да бъдем здраво стъпили на земята.
Дж.: Също се нуждаем от време. Когато направихме нашият зин срещу армията, по някакъв начин той достигна до вестниците и получи място на първите страници. Получавахме покани да участваме в телевизионни ток шоута, искаха ни интервюта. Но отказахме, защото знаехме, че веднъж въвлечени на това бойно поле сами срещу медийната машина нямаме никакъв шанс.
Ф.: Твърде лесно е за тях. Те няма да водят дълга битка или нещо. Ще изровят някой закон, за който никой не е чувал и ще ни заплашат с арест. Или ще направят специален закон, заради нас. Или просто ще пратят полицията да ни репресира…

Да се върнем на пънка, може би можете да кажете нещо за сцената в Израел в този момент.

Ф.: Има три типа хора в сцената тук. Има хора в цялото това калифорнийско поп-пънк течение. От друга страна хора в цялата тази международна DIY сцена, които сме ние в Dir Yassin и някои други. Тя е доста политизирана и също така в този груб, бърз тип хардкор. И третите са част от тази, както я наричаме “безмозъчна сцена”. Това са доста хора и всички те се кефят на The Exploited и другите подобни британски банди. Цялата им сцена се върти около това да се напият и много от нещата в тази сцена са много особени. Те имат свои собствен клуб, който всъщност е дискотека, вече не правят концерти на живо. Просто се събират там и пускат всички тези Ой! компилации на стерео-системата. Човекът, който държи клуба е като тартор на цялата сцена, той държи клуба и е мениджър на единстевната по-голяма банда от тази сцена. Той прави отстъпки на момичета с къси поли и направени коси. Просто е ужасно. Там дори правят от тези конкурси “мис мокра фланелка”. Всичко е наистина много повърхностно, те имат полу-голи момичета, които танцуват на сцената и цялата тъпла вика Ой! Ой! Ой! просто не е за вярване! Нямаме изобщо какво да делим с тези хора. Сега е модерно да има толкова от тези млади скинхедс, истински националистки идиоти.

Казахте ми, че искате да се опитате да доведете чужди банди да свирят при вас.

Ф.: Да, мисля, че достигнахме до известно развитие на DIY сцената тук. Вече имаше пънк банда от Калифорния, наречена Your Mother преди няколко години. Те просто дойдоха, платиха си самолетните билети и направиха няколко концерта. Преди просто нямаше сцена, която да им осигури тази възможност. Само от последните две години правим DIY концерти малко или повече редовно. Сега смятам, че вече сме достигнали до нивото да каним банди и да сме в състояние да им плащаме самолетните билети. Съвсем скоро ще се опитаме да направим това с Code 13, когато те дойдат пристигнат в Европа. Идеята е да им вземем евтин полет от едно от големите европейски летища като Амстердам, Лондон, Франкфурт или Париж. Те могат да направят два концерта тук и ние ще им платим самолетните билети. Ще стоят тук няколко дни и ще продължат турнето си в Европа. Искаме да направим това и с други банди, не само от САЩ, но и от Европа. За съжаление не можем да си позволим банди с повече от четирима членове. Но ако някой се интересува да се свърже с мен.

Какви планове имате за бандата в бъдеще?

Ф.: Ами записахме нов материал и ще се опитаме да го издадем на винил, колкото се може по-скоро. Също планираме да направим турне в Щатите и Европа през лятото/есента на 1999. Ако можете да ни помогнете с организиране на концерти, моля, свържете се с нас!

objectify@hotmail.com

http://www.angelfire.com/il/deiryassin/main.htm

———————–

гледайте и документалният филм Jericho’s Echo: Punk Rock in the Holy Land, в който участват и Dir Yassin.

Трейлър