Australia old school

Следва кратък обзор на австралийската пънк/хардкор сцена от 80-те плюс репорт от турнето на Dead Kennedys в страната на кенгуруто през 1983, написан от Jello Biafra за MRR.

CIVIL DISSIDENT

инфо от Rhys Davies

Civil Dissident започват в началото на 1981 в Мелбърн, на източния бряг на Австралия. Civil Dissident заедно с техните приятели Mad Flowers и Society’s Victim започват да забиват на живо през 1982, след промени в съставите между трите банди (Tracey и Dave напускат Mad Flowers и отиват в Civil Dissident, а Grant и Andrew напускат Civil Dissident и отиват в Mad Flowers), състава на Civil Dissident най-накрая става: Tracey на бас, Wayne на китара, Dave на барабани и Mat вокали. Те остават в този състав до последното шоу на Civil Dissident, което е на 20 април 1985.

Техните влияния варират от Discharge до Terveet Kädet, от Depression до Raw Power, от Minor Threat до The Stalin се усещат във всичките им издания. Но горните банди са просто вдъхновения, Civil Dissident имат неповторим австралийски вкус, от първото им демо до песните включени в компилацията „Pusmort’s Cleanse The Bacteria“ и всичко останало.

След самофинансиран запис и две демо касети („Stone the Flamin’ Crows“ е издаден от барабаниста), плюс няколко участия в международни компилации, Civil Dissident са забелязани. Всяка песен си е точно на мястото, енергичен, хардкор пънк рок с директни лични/политически текстове. Civil Dissident са един от най-добрите примери за това как австралийските банди изграждат един свои собствен Хардкор свят.

DEPRESSION

инфо от Rhys Davies, сканирани снимки от Zol

Depression се сформират около 1982 в Мелбърн. Smeer, който преди това е свирил в австралийската пънк банда The Desert Rats се среща с две местни хлапета наречени Liddy и Spike (не, не момичето от Degrassi). След много малко репетиции Depression започват да свирят редовно концерти в „The John Barleycorn Hotel“. След около година свирене там Depression започват да правят концерти в „The Seaview Ballroom“, клуб, който става главното сборище на пънк/хардкор сцената в Мелбърн. По това време Dead Kennedeys правят турне в Австралия и разговори между бандата и Jello Biafra довеждат до участие на Depression в легендарната компилация „Welcome To 1984″ издадена от Maximum Rock’n'Roll.

След като са привлечени от Phil MacDougall от Reactor Records (Perdition, Vicious Circle и др.), влиза в студио и записва три песни за 120$. Тези песни, „Money Chain“, „Soldiers Never Cry“ и „World Leaders“, излизат в „Money Chain“ EP – първото издание на Reactor Records.

През 1985 бандата влиза в „добро“ студио да запише материал за албум. След борба с принтера и получаване на не особено добър звук от записите водят до забавяне на излизането на новата тава на Depression, която носи същото име. Въпреки забавянето това става един от най-важните албуми на бандата и на Reactor Records.

През ноември 1985 излиза следващ албум, „Australia, Australia“. Отново от Reactor Records, той получава много добри ревюта в САЩ и Великобритания. Партньорството между Depression/Reactor върви добре.

Но през 1986 Reactor отказва да финансира турнето на бандата в САЩ и така приключва партньорството им. До 1988, когато Depression вземат участие в прочутата двойна плоча „Not So Lucky Country“ на Reactor Records. В същото време Depression отиват в по-метълска посока и издават ултра хардкор, мега хеви, пънк метъл, трашарския live албум „Thrash Till Death“ и през 1989 албума „Hardcore History“, който се състои от демота и неиздавани записи.

През 1989 Depression се разпадат след противоречия относно посоката по която е поела тяхната музика. Depression са една от най-успешните австралийски пънк/хардкор банди от тази ера.

VICIOUS CIRCLE

инфо от James от Пърт

Заедно с Depression мелбърнската банда Vicious Circle е най-вдъхновяващата австралийска хардкор банда от 80-те. Vicious Circle също така са една от най-плодовите от страна на записи австралийски банди и освен техните издания да преминават от ръка на ръка сред най-отдадените на хардкор пънк музиката в Австралия те продават и не малки количества извън родината си като Западния бряг на Съединените Щати.

Роденият в Пърт барабанист Russel Hopkinson заменя оригиналния дръмър Michael през 1984. От най-ранните записи на Vicious Circle, „Blood Race“ и „Police Brutality“ се появяват в компилацията „Eat Your Head“ (No Masters Voice, 1984) която също включва парчета на Civil Dissident, Murder Murder Suicide, End Result и други олд скул банди от страната на кенгурата. „Police Brutality“ се появява също в легендарната „P.E.A.C.E.“ компилация (R Radical Records). Същята година издават и своето първо EP, „Search For Solution“, за лейбъла Reactor. То е продадено в 1000 копия и печелят от него достатъчно пари за да издадат първият си дългосвирещ албум „The Price of Progress“ (Reactor, 1985). Той става един от най-важните албуми в историята на местната хардкор сцена. Британският лейбъл „Children of the Revolution“ го лицензира през ноември 1985.

Американската връзка ги води до издаването на сплит с калифорнийската банда Youth Brigade през април 1986, през същия месец Reactor издава първия сингъл на Vicious Circle „A Nightmare So Quick/Viewing Time“. На тази фаза David Ross заменя Hopkinson на барабаните, а Keith Chatham (ex-Death Sentence) идва на баса, за да може Alby Brovedani да се концентрира на ритъм китарата. В този състав те записват втория си албум „Reflections“, след него Chatham напуска и Brovedani се връща на баса. „Reflections“ е издаден през октомври 1986 и представя прогреса на бандата, с елементи излизащи от абсолютния трашкор звук на бандата. Калифорнийският лейбъл Boner издава албума в САЩ. Vicious Circle започват тримесечно турне в Щатите и свирят с банди като Final Conflict, Agnostic Front, GBH, MDC, Life Sentence, Attitude Adjustment, Crucifucks и др.

В края на 1986 James Lynch (ex-Children of Sorrow) заменя Ross на барабаните, през September 1987 бандата издава още един албум за Reactor, това 12″ EP „Hope and Wait“, преди да подпише за лейбъла Waterfont от Сидни и издаде тавата „Into The Void“. Бандата продължава да прави много концерти в Мелбърн, но прекратяват кариерата си през 1990. Lindsay и Ruminicik се свързват с Danny (ex-Depression) и сформират скейткор бандата Rue Morgue, те издават няколко записа в периода 1994/’95, а през март 1996 възобновяват Vicious Circle и издават „Fixated“ 7″. В стабилен състав и по-тежко и по-грубо звучене от когато и да било преди това издават албума „Internal Headstrength“, съдържащ 12 песни, през 1997 и през 1999 последният си албум „Perfect World Disaster“ за Toe To Toe’s Resist Records.

GASH

инфо от Rhys Davies

GASH се появяват в австралийската пънк сцена през 1985. Те също са от Мелбърн и бандата се състои от три жени и един мъж, което не е характерно за предимно мъжко-доминиращата австралийска сцена. GASH издават касетка през 1985 за Hardcore House лейбъла, държан от Smeer (барабанист на GASH и Depression) и Liz (китаристка на GASH и роуди на Depression). След няколко ревюта в зинове на тази касетка бандата се свързва с Phil Macdougall от Reactor Records за издаването на първата си 12″ плоча. GASH осигуряват мастъра и артуърка, а Phil плаща за отпечатването. Резултатът е издаденото през 1986 LP на GASH, съдържащо 16 песни олд скул хардкор с метълски рифове. През септември същата година Reactor издава „God is Dead“ EP. Сингъла се отпечатва в 500 копия и не е преиздаден по-късно.

Албумът на GASH е издаден във Великобритания от Rough Trade Records в края на 80-те. Depression и Gash издават сплит албум за американският лейбъл/зин Flipside. В края на 80-те GASH и Depression се оплакват за загуби на пари от изданията им за Metal Blade, Flipside и Rough Trade. По-късно GASH и Depression се „договарят“ с Cleopatra Records. Бандата издава LP и EP за този лейбъл и двете банди придобиват доста по-метълско звучене.

Ранният материал на GASH често се определя като най-добрият хардкор/пънк с женски вокали от 80-те не само в Австралия, но и по целия свят.

PERDITION

инфо от Rhys Davies

Perdition започват през 1983 в Аделаида, южната част на Австралия. Оригиналният състав включва Mark Hayes вокали, Robert Pillar китара, Tony Loader бас и George Klestinis барабани. След издаването на касетата „A Positive Alternative to Torture“ Klenstinis напуска бандата, за да даде път на барабаниста Dave Williams от Debortion. След пътуване до Мелбърн и радио интервю за 3PBS бандата впечатлява много хора, което ги довежда до съпорт на Dead Kennedys през септември 1983 в Аделаида, само месеци след началото на репетициите на бандата.

През август 1984 Perdition издават „The Intoxicated“ EP за Reactor Records. 500 копия, на 7″ съдържащ 5 песни. През декември 1985 Macdougall го преиздава на 12″ като ремастерира записите. Въпреки че придобиват популярност и обикалят източното крайбрежие те все по-интензивно свирят в родната си Аделаида. През юни 1985 албума „How to Teach Your Budgie to Talk“, съдържащ 12 песни, е издаден отново от Reactor Records. Издадени са 1000 копия, но това е най-слабо продадения албум за лейбъла, тъй като бандата забягва в по-слабо хардкор посока. През 1985 те издават сплит с Vicious Circle издаден в САЩ от Flipside. Докато в края на 80-те бандите като Depression, Civil Dissident и Vicious Circle правят все по-жесток метълизиран хардкор, Perdition се ориентират към по-меко звучене.

PSYCHOTIC MANIACS

инфо от Rhys Davies

Psychotic Manics в началото на 80-те са най-младата банда в австралийската пънк сцена, състава се състои от Ronnie-вокали, Obby-китара, Scotty-барабани, и Liz-бас. Те идват от Мелбърн. До колкото е известно бандата не е особено плодотворна откъм издания, те издават едноименно EP (някъде известно като „Tribes of Melbourne“ EP). Историята е такава, че когато Depression записват своя албум през 1985 успавят да го завършат много по-рано, отколкото очакват, вместо да пропилеят платено си студийно време, Smeer от Depression се обажда на маниаците в 2 през нощта да станат рано сутринта и да отидат в студиото. Маниаците, които по това време живеят в прочутата „Hardcore House“, а Liz басистката на Psychotic Maniacs свири също в GASH и Depression, Psychotic Maniacs естествено влизат в студиото и записват 6 парчета, които преди това са свирили в репетиционната.

Две години по-късно това EP е преиздадено от Reactor Records. Музикално то звучи досущ като Depression, само без китарните сола. Текстовете са главно против войната „Wanna Die“ и „Self Destruct“, докато „I Need the Weed“ не се нуждае от обяснение. Първата песен „Meat“ се появява и в известната компилация „The Not So Lucky Country“.

UTTER STENCH

инфо от Mark Hayes

Utter Stench се появяват някъде около есента на 1985. Идеята се ражда в главата на басиста Joeseph Borg, познат като ‘Borgy’ и барабаниста Mark Z. Двамата са първо и второ поколение скейтбордъри и респективно идеята им е да направят скейт пънк банда. Името Utter Stench идва от неприятната миризма на скейт протекторите след потна сесия на рампа. Оригиналният състав на бандата е Borgy – бас, Mark – барабани, Paul – вокали и Brendan – китара.

Заради съдебно дело срещу него, грешки и неявяване на репетиции, Borgy и Mark изгонват Paul и взимат Chris Paine за вокалите, който преди това е бил в гаражната банда Endless Grind и подсилват бандата с Ron McIndoe на китара, който идва от банда наречена The Mess. Първият концерт на Utter Stench е в 243 Club шест месеца по-късно. През октомври 1986 влизат в студио и записват първия си и единствен албум наречен „Cry For Help“, издаден от Cleopatra Records. През 1987 официално промотират албума в клуба The Duke Of Edinborough Hotel в Сейнт Килда и скоро след това се разпадат.

Барабанистът Mark Z и китариста Ron скоро след това създават бандата Terrorize, която се състои от членове на Vicious Circle, The Sick Things и Aligator Parade. Chris напуска и става член на Killing Time, които стават Mantissa и постигат комерсиален успех и правят мащабно американско турне по-късно. Borgy става успешен производител и вносител на негова собствена марка скейтборд машинки и колела, които стават добре известен продукт в САЩ чрез про-скейтъри като Tommy G., от отбора на Powell Peralta, рекламиращи ги. Borgy също така става икона на скейт сцената в Сан Франциско, тъй като прави няколко пътувания в Северния град, представящ себе си в сцената и става част от Dog Patch Winos и Badlands. Барабанистът Mark Zerafa се записва в музикално училище в САЩ и започва работа в Щатите. В момента работи като учител по музика и се занимава професионално с музика в родния си Мелбърн. Ron Macindoe живее в Брисбейн и е женен, и с деца.

Малко преди смъртта на Borgy има разговор между тримата да започнат репетиции и да възобновят бандата. Borgy умира през 1997, организиран е скейт фестивал на който да се съберат пари да се подпомогне неговото семейство за разходите по погребението. Borgy се отдава много на пънк сцената и произвежда първокласни скейт продукти до момента на своята кончина. Звукът на Utter Stench може да се опише като hardcore/skate/punk. Влиянията на бандата варират от хардкор до рок, метъл, траш и джаз. Тяхната „кариера“ в средата на 80-те е сигнал за раждането на хардкор сцената в Австралия и едва ли сега щеше да има толкова банди, ако ги нямаше бандите от тази ера.

WHERE’S THE POPE?

инфо от Rhys Davies

Идващи от Аделаида, южното крайбрежие на Австралия, Where’s the Pope? се сформират около 1985 г. Бандата в състав Jeff-китара, Frank-вокали, Phil-барабани и Rob-бас започва публични изяви през късната 1985.

Музикално бандата не е повлияна от британския хардкор/пънк (Discharge, English Dogs, Disorder…) както бандите от Европа, но това е характерно за австралийската сцена. WTP? са по-скоро повлияни от „skatecore“ бандите от Щатите (JFA, The Faction) и по-мелодичните хардкор банди като 7 Seconds.

През 1987 Phil MacDougall се запознава с бандата и иска да издаде техен албум. Бандата се съгласява и излиза на бял свят „Straight Edge Holocaust“ 12″ плоча съдържаща 9 песни. Тя става последното издание на Reactor Records изобщо и се продава добре в Австралия, дори постига комерсиален успех в музикалната сцена на Аделаида. Песни като „Jesus Gets Rich“ и „There Goes the Neighbourhood“ саркастично и сатирично атакуват християнството и расизма в австралийското общество, докато песни като „Pizza To Go“ показват по-веселяшката страна на бандата.

След като спират да свирят за определен период те отново се завръщат и записват своя едноименен албум (Straight Edge Holocaust е „мини-албум“), озаглавен „Sunday Afternoon Barbecues“ издаден от Greasy Pop Records, лейбъл от Аделаида. Издадена през 1990 тази плоча има по-различно звучене от „Straight Edge Holocaust“. Текстовете от албума са почти изцяло за бира, докато музиката е загубила коравия си хардкор звук за сметка на повече поп-пънк звучене, може би заради голямата пауза между записите и промени в състава.
Where’s The Pope? издават ново CD за Resist Records от Сидни чак в края на 90-те.

Dead Kennedys Tour Down Under
от Maximumrocknroll #10, 1983

Автор: JELLO BIAFRA

Турнето ни започна в Сидни, който е най-големият град и вероятно главното културно средище, като Мелбърн изостава малко след него. И двата града имат милионни населения, и двата построени в красивата традиция на Лос Анджелис да са много, много, много разпокъсани… което изначава, че за да свириш пред много хора в Австралия без да излизаш на някой голям стадион, трябва да прекараш 5 седмици там, основно да се концентрираш на 4 или 5 града, и да свириш във всички тези квартали и райони околко тях. Все едно да прекараш две седмици в Лос Анджелис, свирейки в Сан Фернандо Вали, Холивуд, Ориндж Ко., Помона, Лонг Бийч, Фулертън, Вертура, Окснард–земята без клозети, както съм чувал.

Австралийската поп култура е много покварена и изродено попиват най-лошото от американските реклами и моди, плюс повърхностна британска приличност на върха на всичко това. Представете си да живеете в Тексас и хората да говорят на изроден английски акцент. Достъпът до мейнстрийма за контра-културите е доста по-голям, отколкото може някога да бъде тук. Колежанските вестници са доста по-радикални… в Мелбърн, например, има много остроумен и изпъстрен с черен хумор подобен вестник, почти изцяло отнасящ се към проблема със сексизма. Беше ни позволено също да говорим за известен вестник и се появихме в новините по телевизията. Редакцията на това, което казахме беше много по-малко идиотска от това, каквото щеще да се случи в Щатите, както по-слабо се търсеше сеназацията. Имаше и документален филм за ядрените оръжия по националната телевизия, който беше по-язвителен от всичко, което ще видите в „60 Минути“ (бел.прев. най-известното американско предаване за разследваща журналистика). Той беше добре координиран от човек, чието име забравих, но е американски ветеран от Виетнам и Колонел Курц използва след това за модел в „Апокалипсис сега“. Той сега е постоянен анти-военен и анти-ядрен активист там. Там живеят сега много американци, на които им е писнало и са напуснали оригиналните си работи като търговци и експлоататорски бизнесмени и са избягали да живеят в Австралия.

Въпреки това, вашето средностатистическо „мълчаливо болшинство“ австралийци консумира всичко, което види по телевизията и чете всекидневника National Enquirer. И тъй като икономиката на страната е относително стабилна, той е дори още по-апатичен от американския си колега. Има начин на мислене свързан с търсенето на удоволствия, подобно на хората, които се местят във Флорида. Но хората, които се борят с всичко това са доста по-твърди и информирани от обикновения американски бунтар.

От както рок музиката съществува австралийците също имат развити сцени – там има ранни рок’н’рол звезди като Johnny O’Keefe, който е бил толкова хардкор и истински, колкото не може да си представите в Щатите. След това в средата на 60-те са имали гаражни банди, които по нищо не отстъпват на която и да е американска банда, такива като ранните MASTERS APPRENTICES, PURPLE HEARTS и MISSING LINKS (без да споменаваме EASYBEATS). Има много, много 60-арски гаражни албуми с колекционерска стойност и малко по малко се преиздават. Много от влиянията идват отвън, но албумите идващи от Англия, с изключение на Америка, са чудовищно скъпи. Главно хората откриват само големите ъндърграунд банди. THE EXPLOITED, ANTI-NOWHERE LEAGUE са широко известни, а CRASS са най-уважаваните. Английското цветно списание „Punk Lives“ е доста популярно тук, и дори се продава по будките за вестници на гарите. Ние сме доста популярни, защото и нашите албуми широко се намират там. И колкото и да е странно, FLIPPER са познати там. Най-много искат да видят BLACK FLAG, има доста фенове на CIRCLE JERKS, а изолирана сцена от Мелбърн е луда по американските траш банди. На едно шоу имаше домашно направени фланелки на 7 SECONDS. Има две банди, които са също така хардкор скейтбордъри, те са CIVIL DISSIDENT и MAD FLOWERS, които свирят трашкор в американски стил, включително правят няколко кавъра. CIVIL DISSIDENT правят „Dick for Brains“ на MDC, а MAD FLOWERS правят „No Words“ на FARTZ и „Glue“ на SSD, освен авторския си репертоар. Защото малко наши банди са ходили там… с ужас разбрахме, че всъщност ние сме първата американска банда, ако не броите THE CLASH, която прави турне в Австралия – нито [британските] THE DAMNED, нито UK SUBS, нито EXPLOITED, нито DISCHARGE, никой… това е единствения начин много хора там да чуят [на живо] нашата музика. Друга генерализация, което трябва да направя е, че има само 4 или 5 главни австралийски града… Сидни, Мелбърн, Брисбейн, Канбера (столицата, изкуствен град в средата на пустинята), Аделаида. Всички те са от източната страна. Единственият град на запад е Пърт. Има и гр. Дарвин на северния бряг, но е толкова далеч, че никой не може да ми каже какво има там. Територията по площ е по-голяма от тази на Съединените Щати, което значи, че трябва да пътуваш с векове от град на град. За това няма особена комуникация между отделните сцени. От скоро там има някои хардкор/пънк дистрота, но това е всичко. Има размяна на записи между гараж рок бандите в Сидни и Мелбърн, и малко в Аделаида, но пънк бандите като цяло са си пакетирани в собствените градове, до такава степен, че само един човек, който срещнах в Сидни беше чувал DEPRESSION, най-силната банда от Мелбърн; а никой в Мелбърн не беше чувал PROGRESSION CULT или WORLD WAR XXIV от Сидни. Нещото, което спомага за координацията на пънк сцените в Мелбърн и Сидни са анархистките библиотеки, които освен че имат богат асортимент от книги, също така имат доста издания на CRASS RECORDS и SPIDERLEG, и ги продават евтино.

Освен това там има няколко ъндърграунд промоутъри като Paul Rat, които се опитват да промотират банди и правят концерти. Има хора, които държат много малки клубове живи, както и повече жадни за власт промоутъри, които се концентрират в по-комерсиални банди. Но са малко като цяло и много малко хора правят нещо за да излезат от ситуацията. Повечето банди правят почти никакви пари, те не си правят планове да спестят пари и да издадат собствен албум. Защото осъзнават, че никой няма да им помогне да го дистрибутират и чакат Бог да слезе и да им го запише. За това повечето пънк издания са с много лош запис и е много трудно да се сдобиеш с такива.

Сега за градовете. Има интересни неща за отбелязване в Сидни. Той има добре развита градска пънк сцена, плюс по-дива и малко по-изпъстрена с насилие сцена в кварталите, откъдето идват WORLD WAR XXIV. Главните банди асоцирани с политически активизъм и анархия са PROGRESSION CULT, които имат издадено EP, и по-странната пост-пънк банда BOX OF FISH, която започва да се издига над своите BIRTHDAY PARTY влияния. Друга интересна страна на Сидни е огромният и активен музикален култ към американската гаражна музика от 60-те и 70-те… което значи, че главните им вдъхновения са THE STOOGES, BLUES MAGOOS, CRAMPS и GUN CLUB. В допълнение те продуцират много 70-арски неща в духа на RADIO BIRDMAN и има много RADIO BIRDMAN клонинги и издънки сега. Това е най-плодовитата гараж рок сцена, която съм виждал някога. Те удебеляват стила, като правят звука по-тежък и суров, вместо претенциозната психеделична страна, която се налага в Щатите. Тези банди също са по-добре с издаването на собствени албуми и правене на турнета. Някои от тези банди са LIME SPIDERS, които са най-екстремната банда в стила, която някога съм чувал, като вземат прото-пънка и го правят по-абразивен и колкото се може по-дразнещ. Също така наскоро разпадналата се банда MINUTEMEN, на чийто последен концерт присъствах, те бяха по-мрачен психеделичен вариант на RADIO BIRDMAN. Други от този род са HOODOO GURUS в духа на CHESTERFIELD KINGS, и SCREAMING TRIBESMAN, които са по-мелодични и CELIBATE RIFLES, които идват от крайбрежен квартал и казват напълно „да го духат“ релаксиращите австралийски превземки. Техният звук е доста повлиян от RADIO BIRDMAN и VELVET UNDERGROUND, което не пропускат самите да признаят, но за разлика от мачо-претенциите на много от подобните банди, техните песни са абсолютно анти-мачо, анти-войната, и техните послания са доста сатирични социално ориентирани насочени към по-различна сцена и не са част от самодоволното австралийска масова култура. Също така, те са единствената банда от рок’н’рол сцената, която си пасва добре с пънковете и са доста уважавни от пънк контингента. WORLD WAR XXIV е повече ой-повлияна танцувална банда правеща кавъри на „Banned From the Pubs“ от PETER AND THE TEST TUBE BABIES, както и на някои от нашите песни. Има два много интересни фензина в Сидни. „Treason“, който е главно политически и „Trousers in Action“. Момчето от „Trousers“ обича да записва касетки на хората и скоро ще издава компилация с австралийски банди. Друга интересна за отбелязване банда от Сидни, която звучи като WILD WOMEN OF BORNEO на места, или по-езотеричната част на SAVAGE REPUBLIC, се нарича WRONG KIND OF STONE AGE, и са една от най-страхотните морбид-ембиънт пост-пънк банди, които съм гледал или слушал някога. Мелбърн е по-силната пънк сцена от двата големи града. Главната банда там е DEPRESSION, които вероятно са най-силната пънк банда, която видяхме в цяла Австралия; банда, която без проблеми би направила фурор по целия свят. Те имат убийствен албум на мастър носител, просто си мечтая да бъде издаден. Звъкът им е подобен на L.A. STAINS или EFFIGIES, с по-буботещ бас и по-агресивни гърлени вокали. Китаристът им прилича на Earl от EFFIGIES, защото идва от хеви-метъл бекграунд и е много добър на своя инструмент. Начина по който свири на своята китара прави звука им много, много уникален. Те са най-добрите що се отнася до присъствие на сцената. Текстовете им не са на нивото на CRASS или MDC, но са доста прилични с доста анти-корпоративни и анти-военни песни. Но там има и доста добра CRASS-овска анархистка банда, които само след два или три концерта придобиват най-силното присъствие в Австралия. Те се наричат END RESULT [взето от песента на CRASS], и правят зин наречен „Tribal Noise“, който е изключително провокиращ критичното мислене.

В Мелбърн са и първите австралийски банди, които се концентрират към американския трашкор. И двете са много нови. CIVIL DISSIDENT изглеждат по-добре оборудвани и споделят апаратурата и репетиционната си с MAD FLOWERS. И двете банди са съставени от много добри скейтъри и се интересуват от американските банди, може би от всички банди там тези двете са най-заинтересовани в размяна на касетки и плочи отвъд океана.

Мелбърн е също града, който ни даде BIRTHDAY PARTY, формирани от пънк бандата BOYS NEXT DOOR. Те са истински култ там. Някои банди силно повлияни от тях са SCRAP MUSEUM и THE SCARED COWBOYS, които имат два издадени сингъла. Също важна част от сцената в Мелбърн е рокабили ревайвъл култа, предвождан от Hound Dog’s Bop Shop, който продава някои от най-важните рокабили преиздадени записи, които не може би не могат да се намерят лесно другаде по света. Някои от бандите, които се раждат от този култ там са CORPSE GRINDERS, които са доста повлияни от CRAMPS и THE METEORS, и са много забавна банда на живо! Един от китаристите на CORPSE GRINDERS е моят рок’н’рол идол от Австралия… Arthus, който прилича на Sherman от „Mr. Peabody“ славата. Той има черно кожено яке в избродирано CRAMPS нещо на гърба, което прилича на рисунките на Pushead. Другата банда се нарича WILDCATS, които приличат на тексаска рокабили банда от 1957 или Sun-style банда, дори не са забавни… точно такава с южняшки акцент. Те са силно отдадени на културата към която принадлежат–много неподправено.

Аделаида се счита за най-ексцентричният от градовете, което значи, че повечето пънкове толерират и подкрепят някои много странни, необикновени банди от двете страни. От пънк страната е PERDITION, които са доста бавни, повлияни от британските банди и някои от техните маериали са много силни. В началото са се казвали SKUNKS и имат EP от 4 песни, една от които се появява в касетката „Gervious Musical Harm“ компилация издадена от XCentric Noise в Англия. PERDITION имат по-добра репутация от SKUNKS, които имат лошата репутация на побойници по концертите. Беше ми трудно да го повярвам като ги видях на живо. Също така, заедно сиднианците и мелбърнците си стискат ръцете относно някои ексцентрични банди като THE STINK POTS, които изпозлват вакуумни отпушалки за кенеф като инструменти, и тяхната сестринска банда PURPLE VULTURE SHIT. Двете банди имат общи членове. Harry Butler, един от членовете на STINK POTS, издава един от най-дълго съществуващите и най-странен зин в Австралия. Друга банда там е GRONG-GRONG. Друго интересно нещо за Австралия е, че те са единствената страна извън САЩ, където имат достатъчно странно чувство за хумор да създадат нещо подобно на FLIPPER. На първо слушане GRONG-GRONG звучат нещо близко до BIRTHDAY PARTY, докато не разбереш, че повтарят без прекъсване един и същи риф, докато хората започват да не издържат. Но в Аделаида доста хора ги харесват. Представете си, ако можете, вокалист с черна ски маска покрила цялата му глава, с каубойска шапка, щъкащ напред назад по цялата сцена ръмжащ на хората около 45 минути без прекъсване; китарист повтарящ през цялото време два рифа без прекъсване и изглеждаш като пародия на машинист от 50-те; бас китарист свирещ подобно на Will Shatter и визуални приличащ на Randy от ALLEYCATS ако току що е излязъл след 10 годишно лечение от клинка за наркомани на LSD; и барабанист с внимателно сресан 50-арски перчем, приличащ на младия Tim Y. Аз се въртях в леглото две безсънни нощи след концерта на GRONG-GRONG, все още чудещ се дали наистина видях това, което си мисля, че видях.

Следващото място, където трябваше да свирим беше Пърт, което е на 6 часа със самолет от Аделаида. Място на което живеят много британски имигранти, и изглежда, където са избягали от расовата толерантност на своята родина. Така те са си занесли National Front (нео-нацистката британска партия) със себе си. Имаше много заплахи насочени към нас, въпреки че нищо не се случи, никога не се знае. Две седмици преди нашите шоута там полицията в Пърт е влизала в клубовете със сълзотворен газ, палки, щитове и т.н. и е пребила хората на концерта на ROSE TATTOO, хеви метъл концерт. Тогава ченгетата са казали на промоутърите нещо от рода на „ако си мислите, че си направихме кефа на ROSE TATTOO, тогава изчакайте да видите какво ще се случи на DEAD KENNEDYS.“ И двата ни концерта бяха отменени. Единствената банда от там за която изобщо чух нещо бяха QUICK AND THE DEAD, които обаче са доста, доста Ой!, и имат издадено EP. Също и най-известната психеделик гараж банда от Сидни, която забравих да отбележа по-рано са SCIENTISTS, те са сега в Сидни, но хората са по начало от Пърт.

Последният град, който посетихме е на север, това е Брисбейн, столицата на Куинсленд. Това е града за който се говори в другите части на Австралия, с шепот, защото е откровено расистки и репресивен. Той се води от репресивен диктатор, нещо като Huey Long, наречен Joh Bjelke-Petersen. Неговата Национална Партия няма почти никакви подръжници в другите част на Австралия, защото се смятат за крайно-десни лунатици. Но у дома държи силата чрез насилнически форми на тоталитаризъм и широко разпространен слуха за фалшифиране на изборите. Той е пазен от полицейските сили, на които им е даден картбланш да правят каквото си поискат за да пречат на хората да изразяват различни идеи. Там няма конституция или закони, които да попречат на ченгетата да правят, и те го правят, каквот си искат, могат да ти разбият вратата, разбият къщата, ако искат. Срещано е да прекъсват разговори на улицата включващи трима или повече хора, защото не искат никакви публични събирания по улиците. В Сидни срещнах много хора, които са напуснали Брисбейн, защото са били задържани по половин час от ченгетата всеки ден. Срещнах добри хора там, много радикални в главите, но много уплашени да говорят. Чувствам се по-сигурно да вървя по улиците на Източен Берлин, отколкото в Брисбейн.

Брисбейн е също града, където Darren, нашият [чернокож] барабанист, беше обграден от групичка около 15 бели хора, и беше арестуван за пиене на алкохол на публично място, въпреки че бирата му така и не беше отворена. Когато Ray, нашият китарист опита да се намеси беше натикан в друга полицейска кола и отведен. Също така хората на Bjelke-Petersen се опитват да отнемат правото на аборигените да гласуват и да имат частна собственост, защото „още не са стигнали до това ниво на еволюционното стъпало.“ И неговата партия все още е легална. Някои от техните представители, всъщност председателя на Търговската камара, иска да се прилигат закони за стерилизиране на аборигените и така да бъдат унищожени.

Що се отнася до банди, там имаше една много радикална банда, която направи реюниън специално за да свири с нас, наречена е BLACK ASSASSINS, които включват членове от всякакви възрасти и културна идентификация. Друга банда, която има американски траш влияния беше PUBLIC EXECUTION и е може би най-маниакалната австралийска банда, която видях. Вокалистът беше ненормален на сцената, с наистина психраски поглед, такъв какъвто обикновено се вижда в американците. Други бяха MYSTERY OF SIXES, много луда психеделик банда, чийто вокалист правеше такива неща с гласа си, каквито ми напомнят за фолклора на Близкия изток. Те имаха и някои сатанистки оттенъци, не само пластмасовата кукла с надпис „666″ на челото, която носиха на сцената.

В Брисбейн в момента няма истинска сцена, но най-лудите австралийски ‘77 пънк банди са били от там… THE SAINTS (които завладяват света), PSYCHO SURGEONS (след това наречени LIPSTICK KILLERS), както и THE VICTIMS. Относно Брисбейн, мога само да кажа, че това е много, много жесток, хунта-стил полицейски град в който някога съм бил. А аз съм виждал много такива неща!

——————————-

полезни линкове:

http://www.collectorscum.com/volume3/ozpunk.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Punk_rock_in_Australia

http://www.australianpunk.com/

http://homepages.nyu.edu/~cch223/australia/info/reactor_MRRinter.html